Нашите финансови институции добиха потенциал да се разпрострат в съседните държави, следвайки активността на бизнеса
Търговското присъствие на българските фирми на Балканите е все по-забележимо. През последните пет години износът на стоки и услуги към страните от региона се е увеличил 2.6 пъти, като в края на
миналата година е за 1.640 млрд. евро по данни на БНБ. За същото време оттам са внесени стоки и услуги за 1.155 млрд. евро, което е 4.4 пъти повече, отколкото за 1999 г. Повече от половината оборот
идва от внос и износ на суровини и материали.
При тези условия вече не звучи странно желанието на българските банки да разширят присъствието си в съседните страни. В крайна сметка нали банките трябва да следват развитието на бизнеса.
"Присъствието ни в региона е продиктувано от корпоративните ни клиенти - искаме да ги улесним в тяхната дейност", казва главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка (ПИБ) Джонатан
Харфилд.
Другият мотив за апетита на родните банки е, че там пазарът предлага възможности за растеж и постигане на печалба. "Банковото проникване (съотношението между банковите активи и БВП - б. а.) все още
е ниско и има потенциал за развитие", обясни Харфилд. Според него ПИБ има добри възможности да се утвърди в областта на картовите разплащания, международните трансфери и ипотечното
финансиране.
Малко или много, това напомня за периода, когато България привлече погледите на западноевропейските институции. В резултат на извършената приватизация държавните ни банки преминаха в ръцете на
инвеститори като Bank Austria, Societe Generale, OTP, UniCredito. Тогава на въпроса какво е провокирало интереса им към българския пазар,те най-често отговаряха: "Тук има възможност за растеж. Ние
искаме да бъдем тук и да се възползваме от това."
ПИБ има клонове в Кипър (Кипърски международен банков клон) и Албания (клон Тирана). В Македония пък оперира "сестринската" й институция УНИБанка. Тя е собственост на акционерите на ПИБ, които преди години купиха тогавашната Балканска банка. "Предстои навлизането ни в Сърбия и Черна гора", обяви ПИБ преди месец. Засега обаче от банката се въздържат да заявят конкретни намерения към западната ни съседка. "Мога само да ви кажа, че следим отблизо развитието на този пазар", каза Харфилд.
Финансовата група ДЗИ е концентрирала интереса си изцяло към Македония. "В плановете ни тази страна стои на първо място, но освен това гледаме и към Румъния, Сърбия, Турция и Гърция", обявиха от
групата. В ДЗИ Банк бяха направени персонални промени, като бившият главен изпълнителен директор Владимир Владимиров вече отговаря за проектите на групата в Македония и съседни на нашата
страни.
Нейният собственик Емил Кюлев проведе доста срещи с официални представители на Македония, където основните теми за разговор бяха евентуалното навлизане на ДЗИ на македонския финансов пазар.
Отначало се появи информацията, че банката има намерения да купи две банки и поделението на застрахователната компания QBE. "Групата води преговори за купуване на петата по големина македонска
банка - Охридска банка, а успоредно с това - с Радо банка и Македонска банка, беше първата новина от Македония. Ден след това пресата в страната потвърди, че ДЗИ води разговори с Радо банка и че
нейният собственик е готов да се раздели с нея. Коментарът на генералния директор на Охридска банка обаче беше, че въпреки проведените първоначални разговори крайното решение е институцията да не
се продава. Според цитираните от медиите негови изявления на ДЗИ е предложено да купи от новата емисия акции на банката книжа за 40 млн. денари.
От ДЗИ запазиха мълчание за това с кои точно институции се преговаря. Македония е поела ангажимент към МВФ до май тази година да окрупни или закрие кредитни институции. "До голяма степен на
завършеност са преговорите с някои от тези структури", обяви неотдавна Кюлев. Наскоро той се срещна с македонския финансов министър Никола Поповски, който го увери, че ДЗИ ще намери пълно разбиране
от македонското правителство и съдействие от страна на финансовите институции. В края на януари собственикът на финансовата група разговаря с македонския президент Бранко Цървенковски, който пък е
заявил пълната си подкрепа на намеренията на групата по отношение на Македония.
Явно Кюлев търси политическа подкрепа за навлизането на групата в Македония. Но освен това е важно и как обществото ще възприеме присъствието на чужда институция. "Банките трябва да разберат от
какво обществото има нужда, на практика те са част от него", коментира Джонатан Харфилд. "Толкова близо, а всъщност толкова далеч" - така образно описа той културните различия между страните от
региона и като пример посочи Албания, която не е нито славянска, нито християнска страна. И добави как в същото време България малко или много се различава от съседните й страни - през последните
50 години тук не е имало сериозни етнически конфликти или дори гражданска война. Което ни извежда една крачка пред останалите по отношение на стабилността.
Различното, което биха срещнали българските банки в региона, са обществото и регулациите на пазара в тези страни. Иначе част от играчите са им познати. Поне в Македония и Сърбия, които в момента са
приковали интереса на нашите институции. В Сърбия например присъстват EFG Eurobank (собственик на Пощенска банка у нас), Ейч Ви Би Банк Сърбия и Черна гора, Националната банка на Гърция
(собственикът на ОББ), ПроКредит Банк, Райфайзенбанк, Societe Generale. Освен това ING Bank и BNP Paribas имат свои клонове тук. От банките, присъстващи у нас, в Македония развиват дейност
ПроКредит Банк и Bank Austria Kreditanstalt.
"Културното" измерение на банковата експанзия не важи само за българските банки. Преди няколко години австрийски банкер разказа как неговата институция е участвала в наддаването за приватизация на
държавна банка на Балканите. Но проучване на общественото мнение е показало, че местните хора не гледат с добро око на евентуалното и присъствие. В резултат банката оттеглила офертата си.
За нещо подобно намекна и Кюлев през февруари, коментирайки възможностите за навлизане на сръбския пазар. "За три месеца бяха отнети лицензите на две банки, свързани с България. Може би се гледа с
по-особено око на българските инвестиции", каза той.
През декември миналата година централната банка на Сърбия отне лиценза на Рай Банка, където повече от половината капитал държаха фирми, близки до "Химимпорт". Тогава от "Химимпорт" заявиха, че са депозирали в централната банка искане за прехвърляне на собствеността върху банката. Пред "Сега" от Националната банка на Сърбия отговориха, че при нея не е постъпвало искане за покупката на банката и че след отнемането на разрешението за операции институцията се намира в процедура по ликвидация. Това означава, че могат да бъдат купени само активи на банката.
Проекти за други страни
Неотдавна изпълнителният директор на "Алианц България холдинг" Димитър Желев коментира, че групата не загърбва възможностите, които предлага сръбският пазар. "Но на този етап пазарът още не е
достатъчно зрял политически, за да навлезем на него", каза той. Животозастрахователната компания "Алианц България-Живот" стъпи в Русия. Вече месец там действа съвместната й компания с "Алианц РОСНО
жизнь" - Allianz Life & Finance Rus (АЛФРУС). Българската компания ще извършва продажбите на застраховки, а руската ще издава полици и ликвидира щети. Идеята е "Алианц България-Живот" да
пренесе на руска територия своето ноу-хау в областта на продажбите (мрежата АЛФ). "Руският пазар на животозастраховки все още е неразработен", коментира изпълнителният директор на АБЖ Пламен
Ялъмов.
Конкуренцията
В плановете си за експанзия на Балканите българските банки биха срещнали конкуренция от страна на гръцките институции. "Амбициозни проекти за банкова инвазия в балканските страни са изготвили
водещите гръцки банки, писа атинският в. "Катимерини". Според изданието гръцките банкери са убедени, че съществуват големи неоползотворени възможности за инвестиции и за целта се готвят да засилят
присъствието си в почти всички съседни страни. Националната банка на Гърция, Алфа Банк, Еurobank Egasias, Търговската банка и банка Пиреос вече са инвестирали близо 1 млрд. евро и контролират около
13% от банковата система на съседните страни, се посочва още в публикацията.
Европейската перспектива на Балканите днес е
изключително атрактивна, а в сравнение с преситените банкови пазари в еврозоната Балканският регион с 50 милиона жители (без Турция) е девствен пазар за инвестиции, е мнението на гръцките банкери.
