Заради кадрови надцаквания депутатите оставиха без контрол един от най-динамичните сектори
Българският парламент вероятно е първият, прочул се с виртуалното депутатско съществуване. Народните избраници са се изолирали от обществото и неговите проблеми и обсъждат "жизнено" важни решения
за това чии символи трябва да "красят" новопостроените чешмички.
Принципно важни за обществото обаче са други въпроси. Например - как е възможно законодателната власт в България да нарушава или да не спазва собствените си закони?!
Една голяма част от нарушенията са свързани с назначения на ръководни кадри в значими държавни структури. През изминалата година едни от тях бяха гуверньорът на БНБ (избран след половин година) и
директорът на Националната разузнавателна служба (който една година бе беше временно изпълняващ тази длъжност). Досега коментирани, но нерешени остават назначенията на национален омбудсман,
Сметната палата, НОИ, Комисията за защита от дискриминация и застрахователния надзор.
Повече от ясно е, че проблемът не е в липсата на качествени специалисти в България. Той е в парламента. Докато се договарят по конкретните назначения, депутатите не си дават сметка за времето,
което губят. Опитвайки се да контролират паричните потоци, те са на път да забъркат невероятна финансова каша.
Преди повече от година зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), който отговаряше за застрахователния надзор - Румен Гълъбинов, подаде оставка, а депутатите я гласуваха. И оттогава
всичко замря. А застрахователният пазар на практика се върна към знаменателния период от средата на 90-те години, когато изобщо си нямаше надзор.
Де факто администрация има, но тя по закон не може да взема никакви решения.
От сайта на КФН става ясно, че последното застрахователно дружество, получило лиценз през тази година е "ДСК - Гаранция". Ето това е късмет! Ако новите собственици на Банка ДСК бяха закъсняли
малко, щяха да видят какво означава българска реалност - щяха да са изрядни по закон, да имат планове и пари за разширяване на дейността, но нямаше да могат да го направят. Защото нямаше да има кой
да им даде лиценз за застраховане. В това положение през последната година е всяка компания, дръзнала да заяви интерес към тази дейност.
Какво се случва на този пазар при виртуален застрахователен надзор? В чл. 16 на Закона за КФН са описани всички правомощия на липсващия заместник-председател. Най-общо ситуацията е следната:
застрахователите ще си действат според досегашните си лицензи и няма смисъл да правят опити да си разнообразяват дейността с нови видове услуги, нито пък да мислят да отварят клонове извън
България, ще трябва да си пазят ръководните кадри, защото няма кой да им одобри нови. Акционерите на застрахователните дружества искат или не, ще си държат дяловете, защото няма кой да им одобри
прехвърляне или покупката на нови.
Ако общите условия на някой застраховател противоречат на действащ закон, няма кой да изиска корекцията им. А като се има предвид, че скоро ще започне и кампанията по "Гражданска отговорност",
вероятността това, а и много други по принцип забранени прояви да се случат, не е малка. Когато застраховател престане да изплаща обезщетения, (един вече се е усетил и го прави), няма кой да наложи
санкция.
В чл. 11 на Закона за КФН се говори за постигане на "стабилност, прозрачност и доверие" на пазара. Това са целите на комисията.
За каква стабилност става дума, ако дори след установяване на нарушена платежоспособност на някое дружество, застрахователният надзор няма как да се намеси. Дори да не се стигне до пълна
дестабилизация на този пазар, ефектът ще е разрушаване на доверието в цялата система.
Застраховането е изключително важен отрасъл, който освен, че акумулира огромни средства, е предназначен да подпомага държавата в нейната социална функция - да обезщетява пострадалите лица. И нека
депутатите да не чакат за пореден път европейските експерти да обърнат внимание на неразрешения въпрос с надзора.
