200 милиона души могат да станат жертви на наводнения или суши, породени от глобалното затопляне на планетата
Ако човечеството в началото на XXI в. продължава да пренебрегва климатичните промени, то съвсем скоро ще се сблъска с мащабна икономическа криза, съизмерима с "Голямата депресия" от 30-те години на
XX век.
Това се казва в доклад на известния британски икономист сър Николас Стърн, което беше оповестено в неделя. Според него, ако не се вземат бързи мерки срещу глобалното затопляне, световната икономика
ще понесе щети за 3.68 трилиона британски лири (6.98 трилиона долара), което е между 5% и 20% от БВП на света. За да се избегне катастрофичният сценарий, е необходимо незабавно да се отдели 1% от
световния БВП, или 184 млрд. лири.
Един от изводите на доклада от 700 страници е, че всяко затваряне на очите за замърсяването вече си има икономическа цена, която в бъдеще ще е по-висока от политиката на запазване на работни места.
С последния мотив например президентът Джордж Буш отхвърли идеята САЩ да подпишат Протокола от Киото за ограничаване на вредните емисии.
Другият основен извод на Стърн е, че е нужно глобално, а не национално действие. Безполезно е Великобритания да затваря едностранно всички свои електроцентрали, защото след една година
замърсяването на планетата ще бъде компенсирано от вредните емисии, изхвърлени от бързоразвиващата се икономика на Китай. Междувременно британските вестници съобщиха, че министърът на екологията
Дейвид Милибанд е поискал по-високи такси за колите, горивата, авиацията, стоките с висока консумация на електричество за бита и други с цел ограничаване на парниковите газове.
Ако затоплянето продължи със същите темпове, първоначално ще предизвика засилено топене на ледниците и повишаване на нивото на световния океан, последвано от рязко засушаване в гъсто населени
области като Индийския субконтинент, части от Китай и други, представляващи почти една шеста от Земята. Колебанията в световния океан и свързаните с тях процеси ще направи и 200 милиона души
бежанци.
Докладът на Стърн излиза в навечерието на насрочения за 6 ноември дебат в ООН за изготвянето на нов акт, който трябва да наследи изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Позицията на
Великобритания е новото споразумение да обхване САЩ и Китай, които са най-големи замърсители.
В изследването са отчетени само тези аспекти на проблема, които могат да бъдат математически прогнозирани в момента. Представената сметка на предполагаемите разходи не включва мерките за борба с
непредвидимите последствия от промените в климата, като например промяната на движението на течението Гълфстрийм. Дори без отчитането на допълнителните рискове обаче, общата "цена" на глобалните
промени в климата може да възлезе на 75 до 150 трлн. долара. Дори днес, за да се ограничи покачването на световните температури с 2 градуса, е необходимо да бъдат похарчени почти 12 трилиона
долара, по 3 трлн. годишно. Глобалната температура вече е скочила с 0,6 градуса, в сравнение с доиндустриалната епоха. При запазването на тази динамика, до края на века температурите ще скочат с
още 4 градуса. При това, ако още тази година човечеството задели 2,5 трлн. долара, за да не позволи на температурата да скочи с 2 градуса, ще икономиса около 10 трлн. за в бъдеще. В доклада,
учените прогнозират няколко сценария за екологически катастрофи, в зависимост от степента на повишаване на температурата:
Плюс 2 градуса
Тази на пръв поглед незначителна промяна, ще доведе до катастрофални последствия преди всичко за развиващите се държави. Особено ще пострадат фермерите, чието благосъстояние зависи от селскостопанското производство, чиято пък ефективност зависи от климатичните условия. Сушата ще стане бич за държавите от Третия свят, където и в момента милиони страдат от недостиг на чиста, питейна вода. Кораловите колонии по океанските острови ще загинат, лишавайки местното население от доходите от туризъм и риболов. Ще се разпространят характерните тропически заболявания, като маларията.
Плюс 3 градуса
Продоволствена криза очаква населението на Британските о-ви. Броят на умиращите от диария в Африка ще достигне 6 на сто. Ще изчезнат уникалните екосистеми в Далечния Север, Алпите и басейна на река Амазонка.
Плюс 4 градуса
Топенето на арктическите ледове ще повиши нивото на Световния океан с 5-6 м. и неминуемо ще доведе до потопяването на обширни територии и значителен поток бежанци. На подобен риск във Великобритания ще са подложени 1,8 млн. души. 30-40 млн. ще бъдат принудени да напуснат домовете си заради наводнения и суша.
Плюс повече от 4 градуса
С вероятност 50% ще станат критични промени в климата на Северна Европа, чиято стабилност и умереност зависят от океанските течения.
"От гледна точка на промените в климата, изключително опасно е количеството СО2, което изхвърля в атмосферата съвременната икономика. Подобно на огромния танкер, който трябва да изключи двигателите
си 25 км. преди пристанището, за да спре, и ние трябва да започнем да съкращаваме емисиите на парниковите газове в атмосферата, за да избегнем катастрофата в близките десетилетия", посочва д-р
Франк Акерман, директор на Изследователско-политическата програма към Центъра за Световно развитие и Екологичния институт на Университета "Тафт".
Последните проучвания на Центъра за климатични изследвания "Тиндел" показват, че британското правителство разполага с не повече от 4 г. за приемането на програма за предотвратяване покачването на
температурата. Като начало, авторите на изследването предлагат на Лондон да започне постепенното съкращаване на емисиите на парниковите газове от година на година, с най-малко 3% годишно.
Реализацията на тези мерки, ще е важна част от световния план за съкращаване на количеството на вредните газове в атмосферата и борбата с глобалните промени в климата.
Според бившия експерт на Световната банка човечеството трябва да похарчи в борбата с глобалното затопляне 1 процент от годишния брутен вътрешен продукт на планетата, тоест близо 350 милиарда
долара, ако не иска ръстът на този феномен да се повиши с 5 до 20 пъти.
