Ако някога реформата спечели, политиците ще спорят кой я е предложил пръв. Засега обаче политическа воля липсва
Двама министри от една и съща партия от известно време обсъждат по медиите социалните осигуровки в страната.
Отначало министърът на икономиката Петър Димитров заговори за намаляване на осигуровките с 4-5%, твърдейки, че ресурс за това има и подобна стъпка ще помогне на фирмите да се справят с кризата.
Това е абсолютно вярно, но уловката в думите му е, че намерението се отнася за следващия мандат, без това да бъде обяснено.
Сега пък социалният министър Емилия Масларова се възпротиви на това предложение със следните аргументи:
1. Намаляването на осигуровките ще намали държавните приходи и дори ще се наложи увеличение на данъците.
Ако се върнем малко назад във времето, твърденията за
намаляване на приходите в бюджета бяха основният аргумент против въвеждането на плосък данък. Това беше опровергано още през 2008 г., а сравнението на първите три месеца през тази година с
предходната още веднъж го потвърждава. Всъщност държавата събира рекордни приходи от тези данъци, а намалението на осигуровките ще умножи ефекта. В момента осигуровките са най-неплащания данък - от
една страна, заради високата ставка, а от друга - заради нереформираните пенсионна и здравна системи. Задържането на сегашните равнища на социално облагане ще намалява заетостта и е доста неразумна
политика, предвид кризата и твърдението, че управляващите искат подпомагат създаването на работни места.
2. Пенсионната система ще се дестабилизира.
Истината е, че пенсионната система е дестабилизирана отдавна. Сегашната разходо-покривна схема се основава на високи
осигурителни вноски и ниски пенсии. Целият й замисъл и дизайн я обричат на фалит. Особено ако се увеличават пенсиите предизборно и по време на спад на производството и потреблението (както се
случва през последните шест-седем месеца). Време е за реформа към частна капитало-натрупваща схема, която ще позволи по-ниски вноски, по-високи пенсии, по-висок икономически растеж, при това
доказано.
3. Проблемът е, че много хора не се осигуряват на реалните си доходи, а на много по-ниски.
Някак си логиката тук куца - много хора не плащат, затова тези, които
плащат, да плащат повече. Това не е политика!* Основната причина за неплащането са високите ставки и наличието на минимален осигурителен праг и минимална работна заплата, защото те всъщност
посочват на колко най-малко може да се осигури човек, без държавата да заподозре измама. Показателен е фактът, че повече от 1 млн. заети в България се осигуряват точно на минимума т.е. именно
премахването на тези изисквания ще се отрази положително на осигуряването на реалните доходи и събирането на осигурителните вноски.
Въпреки неоспоримите аргументи за намаляване на социалните осигуровки и осъществяване на реформи, които ИПИ многократно посочва, явно липсва политическа воля за промяна в този мандат, или
следващия, или изобщо. Когато моментът дойде и добрите резултати се проявят, най-вероятно (подобно на плоския данък) ще има спорове кой първи е предложил реформата. Засега - двама се карат...
всички губят.
---------------------------
* Бел. ред.: макар у нас често да се прилага такава политика - не само от държавата, но и от дружествата за комунални услуги, които са си монополисти и действат като по
учебник. Така наказанието, че нечия администрация не си е свършила работата с нередовните платци/потребители, се понася от редовните платци/потребители. И кръгът се омагьосва - защо да плащам и
заради съседа Иванчо.
ЧХ
