Диференцираните вноски за трудова злополука се отлагат

От 2004 г. влизат в сила европейските изисквания за условия на труд

Ако сте повярвали на Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) и сте инвестирали в подобряване на условията на труд с надеждата да плащате по-ниска осигуровка за трудова злополука от догодина, пийте една студена вода. През 2004 г. тази вноска остава 0.7% за всички работодатели. Тя няма да бъде диференцирана според условията на труд, степента на риска или някакви други показатели.
Диференцираната вноска беше залегнала като текст в КЗОО още преди три години и трябваше да влезе в сила от началото на 2004 г. В преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година обаче този срок беше отложен за началото на 2005 г.
Въпреки че още от 2000 г. се знае, че вноските за трудова злополука трябва да се диференцират от 2004 г., едва през май-юни 2003 г. в Министерството на труда и социалната политика се сетиха да създадат работна група, която да разработи методика за въпросната диференциация. Привлечени бяха дори чуждест­ранни консултанти от Международната организация по труда и по линия на програмата ФАР. Последва сезонът на отпуските и в крайна сметка топката остана в полето на Националния осигурителен институт (НОИ) - наложи се той да изработи въпросната методика сам.
Като резултат

Осигурителният институт предложи схема

и беше готов да я прилага от 2004 г. въпреки собствените си резерви към въвеждането на диференциацията от догодина: „Само пет европейски държави са диференцирали вноската за трудова злополука, при това след като са събирали статистическа информация за трудовите злополуки и професионалните заболявания поне 15-20 години. За изработване на справедлива методика е необходима колкото може повече информация за предходни периоди - тогава са се инвалидизирали хората, които днес получават обезщетения от фонд „Трудова злополука“, т.е. товарят го финансово. Ние нямаме подробна статистика толкова далеч назад. Нашата е едва от 2000 г. При това само събирането на информация за трудовите злополуки напълно отговаря на изискванията на Евростат. При професионалните болести все още се работи в тази посока“, изложи позицията на института Христина Митрева, главен актюер на НОИ. Ето защо тя смята за прибързано решението в КЗОО за диференциране на вноската от 2004 г. „Когато този текст беше записан в закона, никой не оценяваше колко много работа е необходима за създаване на реална и прозрачна система за диференциране“, добави Митрева.
Все пак НОИ спази първоначалния срок и изработи методика, която според чуждестранните консултанти изпълнява функциите си поне на 80%.

Тя е направена по икономически дейности

и се базира върху три основни принципа: относителен дял на разходите за краткосрочни (до шест месеца) и дългосрочни плащания (пенсии), свързани с трудова злополука или професионална болест; тежест на случаите и при двата риска; честота на случаите. Въз основа на тези критерии 50 икономически дейности са разделени в четири групи, за които предложените осигурителни вноски за трудова злополука са съответно 0.4%, 0.6%, 0.8%, 1%.
„Надзорният съвет на НОИ по принцип утвърди нашата методика. Една от причините тя да не влезе в сила от 2004 г. беше тъкмо липсата на достатъчно статистическа информация, което създава риск някои работодатели да бъдат ощетени за сметка на други“, коментира управителят на НОИ Йордан Христосков.
Надзорниците на осигурителния институт са отложили въвеждането на диференцираната схема от догодина главно по настояване на Българската стопанска камара (БСК). „Вноските са диференцирани по отрасли. Проблемът е, че, ако аз съм в групата с вноска 1%, винаги ще вър­вя с тази група и нямам никакъв шанс да ми намалят вноската, дори ако инвестирам в условията на труд“, обясни реакцията на БСК нейният заместник-председател Дикран Тебеян.
Камарата приема по принцип методиката на НОИ, но

Предлага схемата да бъде доразвита

„Искаме, ако даден работодател смята, че при него условията са по-добри от средните в отрасъла, той да може да поиска одит от Главна инспекция по труда (ГИТ). Ако резултатите потвърдят неговите претенции, инспекцията по труда да може да предложи на НОИ от следващата година вноската на този работодател да бъде намалена. По същата логика ГИТ да може да предлага увеличение на вноската за фирми с условия на труд, по-лоши от средните в отрасъла. Може да се определи стъпка за увеличаване или намаляване на вноската, примерно с 0,2%“, смята Тебеян.
„Съветът на западните консултанти е първоначално да се приеме по-проста формула и да диференцираме вноската по отрасли, а чак след това да минем към индивидуална схема. Предложението на БСК все още е много неясно и сурово“, отговори управителят на НОИ.
Диференцирането на вноската за трудова злополука беше замислено като един от стимулите за работодателите да подобряват условията на труд и по този начин постепенно да изпълнят европейските изисквания в тази насока, каквото е задължението им по Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Тъкмо затова диференцираните вноски трябваше да влязат в сила от началото на 2004 г., едновременно с изтичането на шестгодишния гратисен период за привеждане на работната среда към нормите на Европейския съюз. Гратисният период по ЗЗБУТ няма да бъде удължаван и от следващата година ГИТ ще прилага закона с цялата му сила.
Самите трудови инспектори изглеждат смутени от ситуацията: „Диференцираните вноски за трудова злополука се отлагат, а предвидените в ЗЗБУТ данъчни и митнически облекчения цели шест години така и не се реализираха. Къде е тогава стимулът за бизнеса? Няма логика да ограничаваш и да тъпчеш някого, без да му даваш глътка въздух“, изрази разочарованието си изпълнителният директор на ГИТ инж. Тотю Младенов. „Разчитахме на диференцираните вноски, защото нещата ще се променят, ако се въздейства върху джоба на работодателите не само със санкции“, допълни го Димитър Димитров, директор на дирекция „Здравословни и безопасни условия на труд“ в ГИТ.

Какво ще прави ГИТ при това положение

„Няма да затваряме цели предприятия. Ще закриваме отделни производства, машини и съоръжения, които представляват риск за живота и здравето на хората. Те ще могат да бъдат пускани отново след отстраняване на причината за риска“, отговори инж. Младенов. Трудовите инспектори ще бъдат особено безкомпромисни към работодатели, които не са изпълнили организационните си задължения във връзка с условията на труд - да направят оценка на риска в предприятието, програма за неговото предотвратяване, създаване на собствени служби за трудова медицина или сключване на договор за обслужване от външна такава служба, учредяване на комитети по условия на труд, осигуряване на лични предпазни средства. „По-голямата част от злополуките се случват заради лоша организация на производствения процес, а не по технологични причини. Организацията не струва пари“, мотивира бъдещите действия на ГИТ Димитър Димитров.
При тежки производства, в които действително са необходими големи инвестиции за нови съоръжения и технологии, но вече са взети необходимите организационни мерки, направен е финансов разчет за минимализиране на риска, трудовите инспектори са готови да се съгласят на приемлив срок за отстраняване на нарушенията.
Българските работодатели трябва да се убедят, че средствата, вложени за подобряване на работната среда, се възвръщат с времето, категорични са в ГИТ. „Трудовата злополука струва много пари - искът за един убит на работното място е между 50 000 и 100 000 лв. и ще се увеличава, като се има предвид, че искът за убит пешеходец вече е 200 000 лв. Ако подобри условията на труд, работодателят няма да плаща вредни на работниците си и дори може да въведе санкции за нарушаване на трудовата дисциплина“, посочи Димитър Димитров.