27 Септември 2024, 18:34 Днес (0) | Вчера (0)

Д-р Мими Виткова: Пазарът на доброволно здравно осигуряване в България: постижения и тенденции за развитие

02 Декември 2005 08:15 INSMARKET по статията работи:
A+ A-

Ако не се направят промени в системата за финансиране на здравеопазването през следващата година, на прага на членството ни в ЕС ще бъдем свидетели не само на натрупване на задължения на болници, но и на преустановяване на дейност в тях, както и на сериозни дефицити в бюджета на НЗОК

Съгласно Конституцията на Република България здравното осигуряване е право на българските граждани, което се реализира  на основата на специален Закон, какъвто се явява Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/. Законът създаде двустълбов модел на здравно осигуряване- задължително, реализирано чрез НЗОК и доброволно, чрез акционерни дружества с единствен предмет на дейност доброволно здравно осигуряване.
 Комисията по финансов надзор /КФН/ е лицензирала от 2001 година до сега 12 дружества за доброволно здравно осигуряване.
Задължителното здравно осигуряване гарантира основния пакет здравни услуги определен от Министъра на здравеопазването. Доброволното здравно осигуряване покрива разходи за здравни услуги, извън основния пакет. Законът допуска доброволното осигуряване да покрива и услуги от основния пакет, без да позволява извършване на заместващо здравно осигуряване. Така формулиран законовият текст предполага развитие на допълнително и допълващо основния пакет доброволно здравно осигуряване.
 Основният пакет здравни услуги не е гарантиран финансово от бюджета на НЗОК, поради което предоставянето на услугите е обвързано с много условности- обръщане към общопрактикуващ лекар - GP, наличие при общопрактикуващия лекар на лимити за консултации при специалисти и за изследвания. По този начин достъпа до специализирана медицинска помощ и високоспециализирани изследвания е затруднен.
 Поради липса на гарантирани права по задължителното здравно осигуряване доброволното здравно осигуряване най- често дублира здравните услуги от основния пакет. Става дума не само до високо специализирани изследвания, а за дублиране примерно на цялата извънболнична помощ.
Доброволно осигурените лица имат право на директен достъп до специалист без насочване от GP, поради което те губят правата си по задължителното здравно осигуряване и всички разходи за прегледи и изследвания се поемат от доброволното осигуряване, независимо от заплатената  задължителна здравноосигрителна вноска.
 Надзорът върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване е в две ведомства- Комисия по финансов надзор /относно лицензиране и финансова стабилност/ и Министерство на здравеопазването /специализиран надзор върху качеството на здравните услуги/.
 Доброволното здравно осигуряване, макар и законово регламентирано от 1998 година, не се разви в тези години като съвременен пазар на здравни услуги. Приходите на всички дружества за доброволно здравно осигуряване за 2004 год. са около 11милона лева, при здравен бюджет 1,7 милиарда лева. За деветте месеца на 2005 година по данни на КФН доброволното здравно осигуряване регистрира приходи от  15  милиона лева. До края на годината приходите на дружествата за доброволно здравно осигуряване ще достигнат около 20 милиона лева. На практика това е бюджета на една не голяма болница. Причините за слабото развитие на доброволното здравно осигуряване са много и комплексни.
1. В страната липсват традиции в областта на здравното осигуряване. Все още гражданите очакват държавата да поеме основните ангажименти за тяхното здраве. Доказателство за това е и големия брой граждани, които не заплащат задължителните здравноосигурителни вноски без да са в групата социално слаби;
2. Ниските  доходи на населението не позволяват да се заделят средства за доброволно здравно осигуряване поради това, че разходите на домакинствата се насочват преди всичко за храна, отопление, дрехи и други основни нужди;
3. Данъчните облекчения за работодатели в размер на 40 лв. месечно необлагаеми суми за всеки работещ /  дадени за доброволно пенсионно и доброволно здравно осигуряване/ не стимулират работодателите да закупуват допълнителни здравни услуги за своите работници чрез доброволното здравно осигуряване, поради краткосрочността на осигуровката и липса на натрупване в индивидуална партида, което предлага пенсионното осигуряване;
4. Нерегламентираният и финансово необезпечен основен пакет здравни услуги по задължителното здравно осигуряване затруднява гражданите в решението им да заплатят още една осигурителна вноска за едни и същи здравни услуги;
5. Нерегламентираните плащания в лечебните заведения се наложиха като правило за получаване на здравни услуги и са предпочитани пред доброволното здравно осигуряване. В борбата с тези деформации в здравната система доброволното здравно осигуряване е едно от възможните решения.
6. Ниското ниво на мениджмънт в лечебните заведения и незадоволителното качество на медицинско обслужване в обществените лечебни заведения не позволяват доброволно осигурените лица да получат желаното качество на здравни услуги, за да се засили интереса към продуктите на доброволните здравноосигурителни дружества.
7. Малкото средства, които се събират по доброволното здравно осигуряване води до това, че ние не сме интересен финансов източник за лечебните заведения. В същото време изискваме качество на услугите. Всички пациенти, за които не достигат направления при общопрактикуващите лекари за специалист и за изследвания са принудени да заплащат за това директно. Този източник на средства за лечебните заведения е далече по- голям от доброволното здравно осигуряване и за него те не носят отговорности за качество.
8. Слабо развитият частен сектор лечебни заведения, предоставящи ограничен обем  здравни услуги, преди всичко в извънболничната медицинска помощ, не позволява да се развие каквато и да е конкуренция, особено в болничната помощ и в малките населени места;
9. Лечебните заведения като търговски дружества сами формират цени на здравни услуги, без всякакъв държавен регламент и надзор. Поради географското си разположение в страната те много често са монополисти на здравни услуги. Това принуждава дружествата за доброволно здравно осигуряване да примат техните цени, в което няма никаква пазарна логика и води до оскъпяване на продуктите.
10. Застрахователните компании чрез здравни застраховки и лечебните заведения чрез абонаментни договори на практика извършват здравно осигуряване, с което допълнително ограничават възможностите за развитие на пазара на здравни услуги.Общият надзор със застрахователните компании в Комисията по финансов надзор не позволява комисията да вземе принципно решение относно границата между здравно застраховане и здравно осигуряване и  тя да бъде облечена в законова форма.Двуведомственият специализиран надзор / МЗ, КФН/ е неефективен относно абонаментните договори на лечебните заведения. На практика те извършват абонаментно доброволно здравно осигуряване, т.е. управление на финансов риск без всякакъв държавен надзор.
Доброволното здравно осигуряване не може да се разглежда откъснато от  системата за здравно осигуряване и от развитието на здравеопазването.
Системата за финансиране е само инструмент за постигане на целта “повече здраве”. У нас освен, че самата система за здравно осигуряване има твърде много нерешени проблеми, липсва политически и обществен консенсус върху цялостната концепция за развитие на здравеопазването. Опитът чрез смяна на модела на финансиране да се решат всички проблеми на здравната система се оказа неуспешен, защото така целите на промяната бяха подменени със средствата. Проблемите на собствеността, на структурата, на управлението на здравната система на макро и микро ниво остават нерешени.
Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване не веднъж е поставяла проблемите на вниманието на ръководствата на  комисията по здравеопазване на НС и МЗ. За съжаление до сега на нас не се гледа като на партньор при решаване на някои от натрупаните проблеми в здравеопазването, а като на формална реклама за пазарност в здравната система. На прага на присъединяването ни към ЕС и на фона на огромното, макар и стаено обществено недоволство от цялостната организация на здравното обслужване у нас, вече е невъзможно да се прехвърлят политически решения към бъдещи периоди.
Обществото не е в състояние да задели много повече средства за здравеопазване и ние това добре го разбираме, достатъчно е „черните каси”, сумите в които по данни на представителни социологически проучвания се доближават до официалния бюджет за здравеопазване да бъдат затворени и тези средства регламентирано да постъпят в здравната система. Поради предизвестения недостиг на средства от особена важност е да бъде засилен обществения контрол върху тяхното разходване.
Доброволното здравно осигуряване е невъзможно повече да продължава да вегетира. Убедихме се, че причината за слабото му развитие не е в недостатъчния брой дружества, а в липсата на реален пазар на здравни услуги. През 2006 година ще бъде консумиран половината от натрупания резерв на НЗОК, без да се променя размера на здравноосигурителната вноска. Ресурсът от политическо време за вземане на решение за гарантиране на финансова стабилност в здравната система е само една година.
Дисбалансът между обема здравни услуги в основния пакет и финансовите възможности на НЗОК за неговото обезпечаване е очеваден факт. Това явление, ако не бъде коригирано с мотива за политическа целесъобразност, ще трупа само обществен негативизъм към здравното осигуряване изобщо.
Днес  доброволните здравноосигуритлни фондове извършват на практика
заместващо здравно осигуряване в областта на профилактиката и извънболничната помощ, допълнително здравно осигуряване в болничната помощ и допълващо в областта на реимбурсирането на лекарствата. Нашето,Българско заместващо осигуряване по- скоро е дублиращо, защото осигуреното лице заплаща два пъти за едни и същи услуги, а допълнителното относно болничната помощ е допълнително като заплащане от фондовете към болницата на допълнителни средства, без да се получават повече и по- качествени услуги за доброволно осигурените лица.
Опасността от фалити на дружествата за доброволно здравно осигуряване, ако поемат и основния пакет здравни услуги не е по- голяма от опасността от фалит на НЗОК. В единия случай са застрашени само част от осигурените лица, а във втория всички осигурени. Рискът може да бъде значително ограничен, ако демонополизирането на здравното осигуряване започне с даване на право за излизане от системата на задължителното осигуряване и избор на доброволен здравноосигурителен фонд на лица над определени доходи. Ако тези средства се събират от НОИ и ежемесечно постъпват в избрания здравно осигурителен фонд, рискът става почти минимален. Така осигурените лица ще имат право на избор на Осигурител, НЗОК ще трябва да работи в конкурентна среда, а лечебните заведения ще търсят сами фондовете като източници за финансиране, което ще стимулира качество на здравното обслужване. Същият механизъм може да се приложи и ако бъде избрана форма на доплащане на здравните услуги.
Независимо от това, че лечебните заведения са търговски дружества, те често са монополисти на даден вид здравна услуга или са такива в съответното населено място. Това изисква сериозен държавен регламент относно методологията на ценообразуване. Цените на здравните услуги обявявани от повечето лечебни заведения са произволно образувани и не съдържат никаква икономическа логика. Те не могат да бъдат образувани по чисто пазарни механизми. Пазарът на здравни услуги е държавно регулиран, поради това, че той е силно деформиран пазар.
Цената на здравните услуги трябва да бъде обвързана с качеството. Българската система за оценка на качеството, чрез акредитация сериозно се разминава с Европейските стандарти за такова. Те задължително са обвързани с външен одит, а не със самооценка, както е при нас. 2006 година също е последна за решаването и на този проблем.
Ако не се направят промени в системата за финансиране на здравеопазването през следващата година, на прага на членството ни в ЕС ще бъдем свидетели не само на натрупване на задължения на болници, но и на преустановяване на дейност в тях, както и на сериозни дефицити в бюджета на НЗОК. Желателно е да не се стига до крайности, а да се предложат за широк професионален и обществен дебат възможните решения на проблемите. Искрено се надяваме, че е налице политическа воля за това.

Д-р Мими Миткова, директор на ОЗОФ "Доверие"

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 27 Септември 2024
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7533
GBP 2.4796 2.4887 2.3443
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив