В Африка, в Централна и Южна Америка фалшифицирането на лекарства е огромен бизнес
Всяко десето лекарство, продавано в света е фалшификат, предполагат експерти. Това засяга милиони хора. В най-добрият случай фалшивите лекарства не помагат на болните. В най-лошият случай обаче, те
убиват.
В Африка, в Централна и Южна Америка фалшифицирането на лекарства е огромен бизнес за онези, които се занимават с него. Този бизнес обаче убива и примерите за това са многобройни:
Нигерия, 1990-та година. Фалшификат на сироп срещу кашлица, получен след разреждане с отровен разтвор, убива над сто деца.
Хаити, 1996-та година. Фалшив сироп срещу висока температура, пак предназначен за деца, води до смъртта на 59 малки пациента.
Кения, 1998-ма година. Фалшив препарат срещу малария е напълно безполезен, защото не съдържа никакво лечебно вещество. Броят на пострадалите може само да се предполага. Същият случай в Камбоджа
през 2000-та година – умират 30 души.
Никой не може да каже със сигурност, колко са жертвите на мръсния бизнес с фалшифицирани медикаменти. Американски eксперти предполагат, че всяко десето лекарство, продавано в света, е менте. В
Нигерия, става дума дори за 60%, предупреждава тамошната служба за храни и лекарствени средства. Последиците са драматични, посочва Deutsche Welle.
Трудно обаче може да се каже със сигурност, дали смъртта е била причинена от фалшиво лекарство. Защото обикновено се фалшифицират лекарства срещу малария, туберкулоза и вируса на СПИН или
антибиотици. Рядко са случаите, в които наистина се разследва, дали смъртта е била причинена от лекарство, което не е подействало.
При това фалшификаторите са невероятно изобретателни. 60% от фалшификатите не съдържат лекарствено средство, затова пък безобидни съставки като бакпулвер или оцветена вода. Има и друг вариант.
Всяко шесто фалшиво лекарство съдържа нужното лекарствено вещество, но в прекалено малко количество или пък е смесено с вредни субстанции.
Производството на лекарствени фалшификати не е никак трудно, твърди Харалд Швайм, експерт в бонския университет - Това става в класическите за фалшификаторите работилници в задния двор на нечия
къща. Не можете да си представите, колко лесно се пълнят капсули. Машината за това струва няколко стотин долара.
На ден се произвеждат до 4000 капсули. Не е трудно да се купят и машини за производство на таблетки. Те могат да се намeрят и втора употреба.
Най-много работилници за фалшиви лекарства има в Индия, Китай и Източна Европа, твърдят експертите. Трудно може да се проследи целия обратен път на фалшифицираните медикаменти до производителя им.
Това в най-голяма степен се отнася за развиващите се страни, където често липсва надеджен контрол върху производството на лекарства. Не се следи достатъчно добре и вноса на лекарства в тези страни.
Лекарствената мафия е улеснена и от липсващия по границите контрол. Не е чудно тогава, че 70% от регистрираните лекарствени фалшификати са от развиващите се страни, най-вече в Африка.
Големият брой неграмотни и бедни хора, които могат да си позволят само най-евтините лекарства, купени на черно, ограниченият държавен контрол върху производството и търговията с лекарства и
голямата печалба – това са най-важните предпоставки, които водят до процъфтяване на бизнеса с фалшивите лекарства. В Индия например, бизнесът е в ръцете на добре организирани картелни групи,
започнали на дребно с малки работилнички. Не по-добро е положението в Китай, в страните от Югоизточна Азия и Източна Европа. В тях дори и някои от локалните производители на лекарства се занимават
с фалшифициране, защото нямат досатътчно поръчки, от които да печелят.
Харалд Швайм обяснява това така: "Представете си, че се шеф на една такава фирма, имат 50 работника, която няма, какво да работят и са обречени на безработица. Тогава при вас идват трима господина.
Единият има куфар, пълен с пари, другият – с псевдолекарствени вещества, а третият- с нужните мостри. Те ви казват: произведете ми тези лекарства и ще имате куфара с пари."
Чудно е тогава, как всяка шеста подправена таблетка лекарство все пак съдържа нужното вещество в нужното количество. При тези фалшификати става дума за подправена опаковка. На пръв поглед това е
странно. Има обаче две обяснения и на този случай.
Първият вариант: лекарството е купено в страна, където то се продава по-евтино и е внесено за продан в друга страна, където то струва по-скъпо. Втори вариант: опаковките, предназначени за болниците
са за много по-големи от нормалното количества и са значително по-евтини в сравнение с единичните опаковки, предлагани легално по аптеките. Тези методи на нелегална продажба на лекарства се отнасят
най-вече до индустриалните държави. При това фалшивите опаковки на лекарствата са така добре направени, че дори и експертите на излъганите фирми не могат да различат копията от оригиналите.
