Почти 50 хил. са сменили пенсионния си фонд
Днес управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор (КФН) обяви резултатите за прехвърлянето на пенсионно осигурени от един фонд в друг през първите шест месеца на годината,
както и за новорегистрираните в пенсионните компании.
От началото на годината пенсионните фондове отчитат 3 299 451 осигурени. Лицата, възползвали се от правото си за промяна на фонда през първите шест месеца, са общо 46 111. Само за второто
тримесечие на годината са подадени 28 310 заявления за промяна на пенсионния фонд; от тях са одобрени 24 547. Останалите 3 763 молби не са били уважени от надзора заради липса на нотариална
заверка, неколкократно подаване от едно лице на заявления в различни дружества или други документни неизрядности. Едва няколко са подадените в КФН жалби за неправомерно прехвърляне на
осигурени.
Новоосигурените лица са общо 112 221. От тях в универсален фонд (УПФ) са регистрирани 86 704 души, в професионален фонд (ППФ) – 8 679 човека, а в доброволен (ДПФ) – 16 838. Справката на надзора
показва, че най-много са новоосигурените в ПОК „Доверие“ - 26 831. В ПОК „Съгласие“ са се влели нови 20 788 души, а в ПОД „Алианц България“ - 18 713. В ПОК „ДСК-Родина“ има нови
15 157 човека.
Като цяло, относителното разпределение на осигурени от години показва изключително висока концентрация на пазара. Първите три дружества държат 73% от пазара за полугодието, а първите две генерират
над 60%. Несменяем призьор по този показател е ПОК „Доверие“, където са осигурени 36,94% от всички регистрирани за пенсия. Втори са ПОД „Алианц България“ с 24,36% пазарен дял. В челната тройка, но
далеч по-назад от двамата самотни бегачи, е ПОК „Съгласие“, които държат 11,62% от осигурените у нас. Последната компания е част от гиганта „Химимпорт“, където влизат още „ЦКБ Сила“ и „Лукойл
гарант България“. Общо трите дружества държат 20,55% от пазара на осигурени у нас.
От една година КФН предлага данни и за разпределението на осигурените в трите фонда по пол и възраст. Според тази статистика към средата на годината в УПФ се осигуряват общо 2 528 391 души, като
съотношението мъже/жени е почти еднакво. При възрастовите групи прави впечатление, че категорията с най-много осигурени – 989 381, е тази на хората между 25 и 34 години. След нея е групата 35–44 г.
с 930 929 осигурени. Средната възраст на осигурените е 33,5 години.
В ППФ се осигуряват общо 198 096 души, като заради спецификата на влизащите в тази група „мъжки“ професии и конкретна категоризация на труда съотношението мъже/жени е в полза на силния пол –
167 880 осигурени мъже срещу 30 216 осигурени жени. Най-много са осигурените във възрастовите граници 35–44 г. (66 641 души) и 45–54 г. (64 514 души). Средната възраст на осигурените е 42
години.
Интересни за анализ са ДПФ, където се осигуряват 572 964 души. Тук слаб превес отново вземат мъжете в съотношението по пол, но по-интересно е разпределението на осигурени по възрастови категории.
Най-активни са осигурените над 64 г. - в тази категория за регистрирани 19 641 души. Следващата група, проявила интерес към доброволното осигуряване за допълнителна пенсия, е групата на хората
между 45 и 54 г. (185 216 души). За сравнение, в групата 15–24 г. са регистрирани 7959 души, а при категорията 25-34 г. - 76995.
Средната възраст на осигурените в ДПФ е 46 години.
Цифрите потвърждават старото правило, че за трета пенсия се сещаме само с приближаването на третата възраст. Младите хора все още не припознават пенсионната система като лична възможност за
натрупване на средства за старини. Поръчано преди 5 месеца проучване на "Алфа рисърч" също показа, че за младите хора трудовият договор е нещо като камък на шията, а едва 1/3 от анкетираните са
чули, че пенсионноосигурителните компании предлагат допълнително пенсионно осигуряване. В този смисъл анализът за полугодието продължава да потвърждава факта, че пенсионноосигурителната ни система
не е атрактивна за младите хора и продължава да е в дълг към тях. Проблемът наистина е сериозен и продължава да назрява. В момента съотношението осигурени/пенсионери е 100:82, но ако се запазят
демографските тенденции, до 2050 г. един работещ ще трябва да издържа повече от двама пенсионери. И други проучвания сочат, че застаряването на населението в Европа и в частност у нас се
движи стремително, и само балансирано осигуряване за старини може да ни спаси от страшната картина на ровещи в боклука пенсионери.