През месец Декември 2005 г. се появи на бял свят междубанково споразумение за обявяване на Годишния Процент на Разходите (ГПР) по кредити. Около три месеца след него, на първо четене мина Проект за закон за потребителските кредити. В него заляга изискването банките да посочват ГПР при обявяването на своите оферти
За да не бъдем голословни, ето и самия текст:
„чл.7: Договорът за потребителски кредит съдържа задължително следната информация, която се предоставя на ясен и разбираем език:
(6): годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи за да издължи кредита, или когато неговото изчисляване не е възможно, годишният лихвен процент и всички разходи
приложими към момента на сключване на договора за кредит”.
За да е ясно все пак каква е същността на ГПР, представяме примерна дефиниция на понятието без да се твърди, че това е най-точното определение, но все пак е достатъчно пълно и коректно:
В ГПР се включват освен договорената лихва, и дължимите такси и комисионни към банките (такса за разглеждане на документи, комисионни за обработка, годишни или месечни такси и др.). Таксите са за
сметка на клиента и заедно с договорената лихва формират общия разход (като процент от сумата на кредита), който заемателя трябва да покрие.
Всичко това, за което стана дума до тук, подтикна „МОИТЕ ПАРИ” да направи собствено проучване доколко се спазва споменататото в началото споразумение между банките.
За нуждите на анализа бяха проучени 23 банки предлагащи потребителски кредити на българския пазар. Критериите, по които бяха анализирани са основно два: обявяване на ГПР на своите сайтове и
предоставяне на възможност за изчисляване на ГПР. Резултатите от анализа са крайно интересни и мнението ни е, че публиката трябва да бъде запозната с тях.
Именно ГПР е показателят, който банките се споразумяха да обявяват. Макар и не веднага реакциите не закъсняха. Редица банки, но далеч не всички започнаха да обявяват своите ГПР по офертите, които
предлагат. Навярно мнозина са срещали това понятие в телевизионните реклами и рекламните билбордове. Тази тенденция обаче не е показателна за цялата банкова система. Говорейки за ГПР, чрез реклами
и по друг начин, в пространството се появява ново понятие, което малко или много се обявява, но не се обяснява достатъчно. Така до известна степен се изпълнява изискването на проектозакона за
обявяване на ГПР, но дали става ясно на обикновения човек какво всъщност е това? Вероятно не. В това няма нищо странно – не всеки има финансови познания, за да не се налага разясняването на едно
подобно понятие. Би следвало, най-малко от гледна точка на терминологията, да се обясни същността на показателя. В това отношение банките не полагат достатъчно усилия. В потвърждение на това
твърдение са резултатите от анализа на „МОИТЕ ПАРИ”, които показват, че има служители на банки, които или не знаят, че съществува такъв показател, или дефиницията дадена от тях е недостатъчно точна
(често ГПР се дефинира, като сума от договорената лихва и всички такси и комисиони, което всъщност не е така, както е видно от определението дадено по-горе).
За непопулярността на ГПР като показател, разкриващ реалната цената на кредита и необходимостта да се обявява като истинската му цена, има известно обяснение. Той винаги е по-висок от договорената
лихва, която се предлага по даден кредит. Разбира се, че банките имат право да привличат клиенти, като предлагат офертите си по възможно най-атрактивния начин, но трябва ли това да става за сметка
на клиента? Не, разбира се. Именно затова е разработен споменатия по-горе проектозакон, с който се прави опит да се въведе европейската практика и у нас и прави чест на банковия сектор, че поеха
инициативата и решиха да го прилагат доброволно преди да е приет закона.
По отношение на първия критерий, обект на анализ (ГПР, обявен на сайта), може да се каже, че банките, които са направили това са изключително малко - това са 6 банки, което е 26.09% от всички
анализирани.
Не само по този критерий състоянието е такова. Банките предоставили възможност за изчисляване на ГПР на своите сайтове (чрез кредитен калкулатор или под друга форма) са още по-малко – това са само
2 банки, което е едва 8.70% от разглежданите и една банка скоро ще предостави такава възможност. С това се изчерпват възможностите на обикновените граждани да изчислят самостоятелно истинската цена
на кредита.
Проучването на „МОИТЕ ПАРИ” показа, че съществува и още един проблем – понякога е трудно или невъзможно да се получи информация от банките за ГПР - обичайна практика е, както вече стана дума, ГПР
да не се обявява на сайтовете. Положително е все пак, че при желание от страна на клиента той може да бъде изчислен. Има все още какво да се желае в тази посока и едно такова направление е
по-широкото представяне на информация за този показател.
Независимо от няколкото критични думи изказани по-горе, банките все пак постепенно започват за обявяват ГПР по своите оферти. Друг остава въпросът доколко служителите им могат да предоставят
достатъчно пълна и точна информация за този показател (проблем засягащ приоритетно банките). За да се промени това, голяма роля имат и самите кредитоискатели. Като препоръка от страна на „МОИТЕ
ПАРИ” е всеки кандидатстващ за кредит, а и всеки интересуващ се от някакъв вид кредит да изисква от банките посочване на размера на ГПР. Ролята на гражданина в този случай е да се изгради култура в
банковата система да се обявяват всички разходи, които така или иначе ще бъдат платени от заемателя. Апела на „МОИТЕ ПАРИ” е тази информация да се изисква независимо от това дали разхода е посочен
на сайта, в брошура, реклама или на друго място. Често се случва от банките да се дава отговор, че такъв разход не съществува – това не е така. Всеки кредитоискател има право да изиска той да му
бъде изчислен, а банката е длъжна да го направи.
Обобщавайки всичко казано до тук можем да сведем разсъжденията до няколко основни заключения. За да започне ГПР да се обявява масово, гражданите – бъдещи заематели, трябва активно да изискват това
от банките. Ако кредитоискателите, като платци сами не пожелаят да разберат истинският размер на разхода по кредита, който ще заплатят, почти никой няма да се заеме с това. Разбира се това е
двустранен процес, като що се отнася до държавата и банките, вече стана въпрос за тях. Държавата разработва съответната нормативна база, а банките постепенно започват да изпълняват споразумението
между тях. Тук отново изпъква ролята на гражданите и тяхното активно участие в този процес, за да се ускори той и по-скоро да се въведат европейските практики у нас.
За улеснение на всички интересуващи се от оферти за кредити, на сайта на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg е направено пълно сравнение на над 130 такива, като има
поместен и удобен калкулатор за изчисляване на ГПР. Калкулаторът позволява изчисляването на показателя независимо от вида кредит и банката, която го предлага.
Иван Стойков, анализатор потребителски финанси
„МОИТЕ ПАРИ” - Българският Финансов Пътеводител
