При подобна покупка всеки купувач трябва да знае, че задължително се сключва застраховка
Автомобилът на изплащане–за пореден път това е темата, на която „МОИТЕ ПАРИ” ще обърне внимание. Не еднократно вече са публикувани материали по този въпрос, част от които могат да бъдат открити на
www.moitepari.bg. Мотивът отново да се обърне поглед към тази материя е все по-големият интерес на хората към закупуването на автомобил по този начин. С
нарастването на интересът, възникват и някои неясноти свързани с това. В предходните си публикации, „МОИТЕ ПАРИ” направи опит да представи основните, характерните особености на този род покупка.
Разбира се, представянето е съвсем общо и с недостатъчно подробности. Оказва се, че неяснотите са немалко, поради което обект на разглеждане в настоящият материал ще са някои от правните аспекти
касаещи покупката на автомобил на лизинг.
Първото, на което ще се спрем е застраховането на автомобила. Вече е ставало въпрос за това, поради което само ще припомним някои от вече известните неща. При покупката на автомобил на лизинг,
всеки купувач трябва да знае, че задължително се сключва застраховка. Тази застраховка е „Автокаско” и е в полза на лизингодателя, но за сметка за лизингополучателя (той плаща вноските).
По-важно в случая е как застраховането на автомобилът се урежда в лизинговия договор. Това, всеки забелязва, касае т.нар. права и задължения на страните по договора. В този контекст ще направим
опит да представим някои разяснения, които имат по-скоро юридически характер и е важно да се имат предвид преди подписването на договора.
За начало ще започнем с това, че лизингът на автомобил по своята същност е финансов лизинг. Характерното за него е, че автомобилът е собственост на лизингодателя, до пълното му изплащане.
Независимо от това, рисковете от погиване на имуществото (автомобил в случая) се носят от лизингополучателя. В тази връзка е важно да се уточни, че като следствие от носенето на риска,
лизингополучателят покрива щетите, ако такива възникнат при дадени обстоятелства. Застрахователите имат регламент кои рискове се покриват и кои не, също така кой, кога, какъв размер и на кого дължи
обезщетение. Тези условия са специфични за застрахователния бизнес и няма да бъдат обект на разглеждане.
Рисковете и задълженията на страните при евентуалното им реализиране също могат да бъдат описани в договора за лизинг. Обикновено лизингодателят поема ремонта на автомобила в случаите, когато той
не е в резултат на кражба, грабеж или пълна загуба на автомобила. При настъпването на тези рискове, обезщетението се изплаща на лизингодателя, като лизингополучателя продължава за заплаща месечните
си вноски.
По-горе се заговори за права и задължения на страните, което предполага съответното изпълнение на условията на договора. Предвид на това, лизингополучателят трябва да знае, че при неспазване на
условията по договора, той е длъжен да върне автомобила. Автомобилът се връща и в случаите, когато в края на лизинговия срок лизингополучателя не желае да го придобие. Така поставено, условието
изглежда малко нелогично, тъй като всеки предприел покупка на автомобил на лизинг го е направил с презумпцията в края на срока да го придобие. Тук може би е моментът да се спомене, че лизингът
освен, че е вид кредит, той носи и характеристиките на отдаването под наем. От тази гледна точка, придобиването на вещта в края на срока е само възможност (такива са условията при финансов лизинг).
Ако се върнем на казаното малко по-горе, можем да отчетем също и, че при отказ на лизингодателя да плати последната или, която и да е от вноските той също трябва да върне вещта.
Говорейки за събития, които могат да доведат до повреждане на автомобилът, хубаво е да се знае, че е добре лизингополучателят да продължи да плаща лизинговите вноски, докато автомобила бъде
поправен. Ако лизингодателят не поправи автомобила, той би следвало да плати на лизингополучателя разходите, които е направил. Много е важно внимателно да се провери какво е записано в договора и
как е уредено поемането на разходите в такива случаи.
Вероятно всеки се досеща, че при покупка на автомобил на лизинг има някакво обезпечение на кредита. Това е самият автомобил, а договорът се вписва в Централния регистър за особени залози и
обикновено се издава запис на заповед. По-важен в случая е въпросът за записа на заповед и по-конкретно колко на брой да са те. Би било добре в договорът да се посочи максималният им брой, тъй като
по своята същност записа на заповед е поемане на задължение за плащане. Не бива да се допуска издаване на нова запис на заповед без да бъде унищожена предходната. В противен случай се получава
поемане на задължение по две полици.
Закупуващият автомобил на лизинг трябва да знае, че има право да ползва автомобила само на територията на страната. Лизингодателят може да даде съгласие лизингополучателят да го ползва извън
Република България. Това става в писмен вид, със сключена застраховка „Пълно автокаско за чужбина”, застраховка „Зелена карта” и други, каквито лизингодателя сметне за необходими. Тези изисквания
могат да бъдат записани като клаузи в договора и ако са отбелязани там, лизингополучателят трябва подробно да се запознае с тях.
Един от важните моменти при лизинг на автомобил е анулирането на договорът – в кои случаи се прави и какви са възможните последствия от това. На първо място нека разграничим анулирането на
договорът от неговото прекратяване. При първият случай, договора губи своята стойност при неизпълнение на условията по него на някоя от страните. В тази връзка е редно да се спомене, че тези случаи
трябва да бъдат упоменати в договора. При едно лизингово отношение е възможно лизингодателят да не изпълни задълженията си към продавача на автомобила. Тогава е възможно санкцията към лизингодателя
да се прехвърли върху лизингополучателя.
Лизинговите отношения носят своята специфика от правна гледна точка, а това не е обект на настоящото разглеждане. „МОИТЕ ПАРИ” имат за цел да представят основни пунктове, които трябва да бъдат
регламентирани в договорите за лизинг.
Лизинговият договор би следвало да съдържа, срок на доставка на автомобилът обект на лизинговане. Право на лизингополучателят е, ако не получи автомобила на уговорената дата и срок, да развали
договора.
По отношение на прекратяването на договора, то може да стане по различни начини. Така например договорът може да бъде прекратен предсрочно. В този случай, страната инициирала предсрочното му
прекратяване следва да компенсира другата страна. За да сме по-конкретни – ако лизингодателят прекрати договора трябва да поеме разликата, ако лизингополучателя сключи нов финансов лизинг. Обратен
е случаят, когато лизингополучателят прекрати договора. Тогава той е длъжен да компенсира лизингодателя.
Друг важен момент, който принципно би имал значение при лизинговане на автомобил е отношенията с трети лица (различни от лизингодателя и лизингополучателя). Лизингодателят и лизингополучателят са
солидарни пред трети лица за вреди. Трети лица могат да изискват обезщетение, както от лизингодателя, така и от лизингополучателя. Ако искането за обезщетение е към лизингодателя, то той от своя
страна ще го изиска от лизингополучателя. Искане за обезщетение може да се предяви към лизингополучателя ако той не използва автомобилът по предназначение или не полага грижи за него.
На последно, но не и по значение място ще обърнем внимание на един от може би най-важните компоненти, а именно лихвения процент. Той стои в основата на цената на лизинга и от него зависи в голяма
степен, доколко е изгодна една оферта, и доколко не. В тази връзка, неговият размер трябва да бъде упоменат в договора. Нещо също много важно би трябвало е упоменато в договора – променя ли се
лихвеният процент във времето и ако се променя колко често и при какви условия. Евентуалната промяна на лихвеният процент пряко рефлектира върху месечните погасителни вноски и от там върху общата
цена на кредита.
Подробности и сравнение на над 170 автокредита и автолизинга можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg. Сравнението се извършва по
показателя Годишен Процент на Разходите, който е и най-обективният за цената на кредита.
