Може да се прогнозира, че бюджет 2004 ще има еднозначно негативно отношение върху деловата активност в страната ст. н. с., д. и. н. Ганчо Т. Ганчев
А пръв поглед фискалната програма на правителството за 2004 г. не се отличава с нищо принципно ново, нито пък съдържа някакви особени рискове. Единствената изненада е като че ли намаляването на
данъка печалба, което бе оповестено едва на заседанието на правителството, посветено на обсъждането на фискалната рамка.
Стратегическият замисъл на фиска да гарантира устойчив растеж чрез поддържане на стабилни монетарни показатели е несъстоятелен. При този тип зависимост от външната среда стабилността на номиналните
макропараметри се постига за сметка на дестабилизиране на реалната икономика.
Например ако разполагаше с инструменти за провеждане на макроикономическа политика, правителството би могло да компенсира влошаването на някои параметри с подобряване на други, използвайки
бюджетния дефицит, лихвения процент, паричното предлагане и т. н. Това би означавало, разбира се, дестабилизиране на номиналните параметри за сметка на стабилизиране на реалните. Такава е обаче
дилемата пред всяка макроикономическа политика.
За съжаление правителството не само залага погрешно на чисто монетарна стабилизация, но прави и реална крачка в погрешна посока. Тази крачка е свързана с прословутото изместване на частния сектор
от капиталовите пазари.
Накратко още от 1997 икономическата политика се базира на постулата, че участието на държавата на вътрешния капиталов пазар води до изместване на частния сектор /crowding out/. Главното условие за
наличието на изместване е новите нетни емисии на ДЦК да превишават погашенията по вътрешния държавен дълг. Ако вътрешното финансиране е отрицателно, то по същество държавата се оттегля от
икономиката, предоставяйки допълнителен ресурс на частния сектор.
Дотук всичко е добре, но има една подробност. Свиването на държавните емисии е тясно корелирано с лихвения процент /ОЛП/, както показват данните за периода след 1997. Тази зависимост подобно на
връзката между курса на долара и безработицата не би следвало да съществува. При ефективни финансови пазари и паричен съвет вътрешните лихви трябва да следват динамиката на еврозоната.
Търсенето на заемни средства от страна на държавата и часдтния сектор в една неукрепнала, развиваща се икономика, извършваща сложни струстурни трансформации, предполага както държавно,
така и частно финансиране
Участието на държавата и частния сектор на капиталовите пазари взаимно се допълва, а не се изключва.
Следва да се има предвид освен това, че за фактическо изместване на частния сектор може да се говори само при наличието на пълна заетост и отрицателно първично салдо на бюджета. Първичното салдо,
както е известно, изключва плащанията по обслужване на дълга. Ако то е положително, държавата изтегля ресурси от паричната система и дава негативен импулс на икономиката, т. е. способства за
свиване на съвкупното търсене. Практически през целия период
След 1989 г. първичното салдо на фиска е неизменно положително, т. е. държавата като цяло никога не е стимулирала икономиката, а винаги е била в основата на рестрикцията и стагнацията
Ако през 2003 г. отрицателният фискален импулс е незначителен, то през 2004 г. последният нараства. Това е свързано с две обстоятелства - първо, рязко нарастване на отрицателното вътрешно
финансиране на бюджета, и второ, увеличаване на външното финансиране за сметка на усвояване на поредния заем от Световната банка.
Както показва опитът от последните години, подобно съчетание води до стагнация на вътрешния капиталов пазар и изтичане на средства от страната. Това означава също, че при тази фискална политика
България не се нуждае от финансиране от Световната банка, финансиране, което освен различни скрити елементи и допълнителни изисквания е значително по-скъпо от емисия на вътрешния капиталов
пазар.
През 2004 г. следователно се натрупват значителни негативни фактори и рискове. Първо -
При избрания пасивен модел на макроикономическа политика България не може да отговори на отрицателни ваншни шокове
свързани с поскъпването на долара и евентуално нарастване на лихвите, вероятността за настъпването на които нараства с течение на времето, а в средносрочен план е практически равна на 100%. Второ,
нараства отрицателният импулс на фиска, връщаме се към изместване на вътрешното финансиране на бюджета с външно, което има доказано отрицателно отражение върху икономиката. Справедливите искания на
деловите среди за намаляване на данъчно-осигурителното бреме обаче нямат реален смисъл, ако не се осъзнае фактът, че България се ангажира със скъпи и неотговарящи на нейните възможности системи за
социална защита, при което намаляването на тежестта на плащанията предполага преразглеждане на принципите на самите системи.
Като цяло може да се прогнозира, че бюджет 2004 ще има еднозначно негативно отражение върху деловата активност в страната.
