Нови схеми за катастрофични рискове никнат като гъби

Пуловете трябва да се създават много внимателно, защото както могат да донесат огромни ползи, така биха могли да навредят на националния частен застрахователен пазар, ако са зле организирани и ако не се управляват добре

Правителствени катастрофични схеми и ефектът от тях
След създаването на Новозеландската земетръсна комисия (EQC) през 1945 г. все повече правителства се заемат да създадат подобни програми, които решават техните катастрофични отговорности. Властите по света винаги са знаели, че по политически и социални причини те са застрахователят от последна инстанция. През последните 60 години те създадоха пулове, които да формализират, минимизират и обикновено да приватизират техните отговорности за природните бедствия.
Основната причина, поради която правителствата организират катастрофични застрахователни програми, е намаляването на разходите в случай на бедствие. Когато са успешно реализирани, тези програми обикновено носят и допълнителни ползи, включително:
По-голямо проникване на застраховането в съответната страна, което се измерва като процент от БВП. Очевидно, че всяко увеличаване на застрахователните продажби (както и чрез пул) ще разшири проникването на застрахователното покритие, но правителствените пулове освен това предизвикват и други застрахователни покупки, показва формулата на  Swiss Re. Това е защото в общия случай националните схеми са придружени с образоване на обществото и увеличаване на обществената осъзнатост на рисковете, което стимулира купуването на допълнителни застрахователни полици.
Подобряване на строителните кодове и на управлението на риска. Това вероятно е най-важното преимущество на правителствените схеми, но то може да отнеме и най-много време, за да се прояви. Тъй като страните, които създават национални схеми са уязвими за природни бедствия, мениджърите на пулове обикновено се опитват да намалят загубите от тях. Те могат да направят това като лобират за въвеждането на по-строги строителни кодове или като предлагат стимули за държателите на полици (например намаляване на премията) при повишаване на качеството на строителството или при модернизиране или подобрение на сградата. Тези мерки намаляват моделираната рискова експозиция и затова намаляват разходите за презастраховане, което подобрява жизнеспособността на националната програма; освен това те могат да помогнат дори за спасяване на живота на много хора.
Създаване или подобряване на капацитета за моделиране на катастрофи в страната. Едно от изискванията при пула е създаването на модел на рисковата му експозиция. Моделът може да бъде достъпен и за местните застрахователни компании, за да го прилагат при собствените си портфейли, като по този начин подобрят ефективността на презастраховането, което те купуват.
Създаване на "вдъхновение" за съседните страни. Организираните от правителствата национални схеми обикновено привличат общественото внимание с високото си качество и е възможно да индуцират други правителства да последват същия модел и да въведат свои национални схеми или поне да заострят вниманието им към възможностите за застраховане.
Макар да са много ползотворни, когато са точно конкретизирани и внедрени, подобни схеми могат да имат и неблагоприятни странични ефекти.
Всяка схема, участието в която е доброволно, е много вероятно да страда от анти-избор, докато задължителните схеми се разглеждат като данък. Данъците са особено политически чувствителни в страните с нисък до среден доход или в страните, където рискът не е равномерно разпределен сред населението. Дори когато схемата е задължителна, ако отсъства ефективно налагане на тази задължителност от властите, проникването рядко надвишава 25%.
По подобен начин, в страни с неравномерно разпределение на заплахите от бедствия (какъвто е случаят с ураганите в САЩ), може да има сериозна неудовлетвореност при намаляване на цените, което не е съразмерно с риска. През ноември 2006 г. Съветът за застрахователни проучвания в САЩ установи, че "63% от жителите на вътрешността и извън крайбрежните щати смятат, че субсидиите за държателите на полици, покриващи щети от ветрове по крайбрежието, не са справедливи". 
Политическата намеса: намесването на политиката може да подкопае първоначалната цел на схемата. Застрахователният информационен институт на САЩ смята, че такъв е случаят с няколко щатски програми - Честен достъп до застрахователни изисквания (FAIR), спонсорираните от правителството плажни и ураганни пулове, както и държавните застрахователни компании във Флорида и Луизиана. През юни 2007 г. институтът публикува доклад, подробно разглеждащ огромното увеличаване на рисковете и записаните загуби, подкопаващи финансовото състояние на държавно спонсорираните катастрофични схеми, подчертавайки, че те са се превърнали от "застрахователи от последна инстанция в първостепенни застрахователи".
Тази тенденция не само увеличава тежестите върху държавата в случай на бедствие, но освен това установява омагьосан кръг, в който частните застрахователи не могат да се конкурират с държавните схеми. Те се оттеглят от пазара и бремето върху публичните схеми се увеличава все повече.

Съществуващите схеми - разпространение по света
От доста време съществуват значителни катастрофични схеми във Франция, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Норвегия, Испания, Швейцария, Тайван и САЩ, а също и няколко наскоро създадени или все още конструиращи се пулове.

География на по-значимите нови и по-дълго съществуващи схеми за природни бедствия

Най-нови катастрофични пулове
Алжир - Създаден след земетресението от 2003 г., осигурява жилищно и индустриално/търговско покритие
Мексико - Създаден през 1996 г., покрива природни бедствия и последващо разчистване
Мароко - Законодателните норми пред приемане, скоро ще влезе в действие
Румъния - Законът ще бъде приет през 2008 г., покрива щети от земетресения и наводнения
Турция - Създаден през 2000 г., спечелил няколко награди и модел за всички пулове, по които се работи напоследък

По-отдавнашни значими пулове:
Франция, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Норвегия, Испания, Швейцария, Тайван и САЩ

Има много вариации по темата: две от най-важните се отнасят до степента на задължителност на застраховката и отношенията на държавата със схемата. Тези два проблема имат не само най-голям ефект върху големината и жизнеността на пула, но са и най-чувствителните, особено от политическа гледна точка.
1. Ако схемата не е задължителна, тогава тя рискува да привлече само гражданите, които най-много се нуждаят от застрахователна защита, което от своя страна оскъпява тази защита и създава омагьосан кръг на антиселекция. В другия случай, ако схемата е задължителна, тогава, въпреки че тя има предимствата да бъде "истинско" застраховане  - доколкото  разпределя риска по-равномерно между държателите на полици - много често на нея се гледа като на данък, което може да стане политически проблематично.
2. Подобен е случаят, когато държавата подкрепи схемата с неограничена гаранция - тогава правителството не би свалило изцяло от себе си товара да бъде застраховател от последна инстанция. Дори в случай че рискът може да бъде приватизиран до известна степен, държавата пак може да се наложи да плаща щетите над тази черта, както и за незастрахованите.
От друга страна, ако схемата не бъде подкрепена от държавата, тя евентуално би фалирала при голяма катастрофа и тогава правителството би имало небюджетираната отговорност да се погрижи за нуждаещите се държатели на полици, които вече ще са открили, че платените от тях премии не им осигуряват никаква защита.
В допълнение, ако схемата е слабо гарантирана в началото, тя би имала огромна експозиция при стартирането си, но малко средства за покриване на задълженията. Това прави формалната поне частична държавна подкрепа още по-критично необходима. За съжаление такава ситуация е много често наблюдавана при новите схеми, тъй като те често се създават веднага след бедствие, когато съществува най-голям обществен интерес и желание, но и когато правителствата са най-малко способни да осигурят достатъчно финансиране.
Графиката по-долу показва позициите на различните национални схеми, покриващи риска от земетресение и наводнение, от гледна точка на задължителност и на държавна гаранция:

 Видове значими по-отдавнашни и наскоро създадени катастрофични пулове

ACIP - Algerian Catastrophe Insurance Pool (Алжир)
CCR - Caisse Centrale de Réassurance (Франция)
CCS - Consorcio de compensación de Seguros (Испания)
CEA - California Earthquake Authority (САЩ)
Elemental - Elementarskadepool (Швейцария)
EQC - Earthquake Commission (Нова Зеландия)
FHCF - Florida Hurricane Catastrophe Fund (САЩ)
JER - Japan Earthquake Reinsurance Co (Япония)
MAIPARK - PT. Asuransi MAIPARK (Индонезия)
Naturskade - Norsk Naturskedepool (Норвегия)
RCIS - Romanian Catastrophe Insurance Scheme (Румъния)
SCR - Société Centrale de Réassurance (Мароко)
TCIP - Turkish Catastrophe Insurance Pool (Турция)
TREIF - Taiwan Residential Earthquake Insurance Fund (Тайван)

Има и други важни различия в правителствените катастрофични схеми, макар да е спорно дали тези различия са толкова значими, колкото са те между двата основни варианта, посочени по-горе. накратко:
    - някои купуват презастраховане, за да приватизират риска (ACIP в Алжир), други - не (CCR във Франция);
    - някои осигуряват покритие за обикновени застрахователни събития (TREIF в Тайван), други покриват рискове, за които пазарът не предлага покритие (TRIA/TREIA в САЩ);
    - някои се управляват от частни компании (TCIP), други - от самата държава (JER в Япония);
    - някои не са гарантирани от държавата по никакъв начин (MAIPARK в Индонезия), други са изцяло на собствена издръжка (CCR във Франция).
Всички тези различни характеристики зависят от първоначалните намерения на правителствата при създаването на схемата и могат да бъдат променени с течение на времето. Например новозеландската EQC първоначално е покривала щети от земетресение и от военни действия, но после е била променена: покритието на разрушения от военни действия е отпаднало, а защита е разширена и върху щетите от други природни бедствия.

Бъдещите схеми - концентриран растеж
На графиката по-долу са показани същите карти, но с включени нови и потенциални схеми:

Важни нови или в процес на формиране схеми

Катастрофични пулове в процес на създаване или планиране:
Албания, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Индия, Иран и Пакистан.

Както може да се види от картата по-долу, извадена от онлайн услугите на Munich Re’s за природни бедствия (NATHAN), списъкът на пуловете в процес на създаване очевидно съвпада или почти със страните, изложени на значителен сеизмичен риск и на риск от урагани.

Карта на бедствията (NATHAN)

Две други зависимости са важни и трябва да се имат предвид. Първата е, че страни, подложени на висок природен риск и нисък до среден БВП на глава от населението (или, още по-важно - БВП на глава по паритет на покупателната способност), заемат голяма част от списъка:

 Номинален БВП на глава от населението

БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност
 

Втората зависимост е, че страните, които планират спонсорирани от държавата застрахователни схеми, освен това имат и ниско застрахователно проникване, измерено като процент от БВП (според AXCO).
Освен това е ясно, че съществува общо географско групиране на страните, където са предложени нови схеми. По-голяма част от тях са в Централна и Източна Европа, Близкия изток и Южна Азия, макар че подобна активност има и в други части на света като новата Карибска катастрофична схема (CCRIF).  Съществува и регионален модел на реагиране и отношение към внедряването на застрахователни пулове - често правителствата показват по-голям интерес, ако съседна страна, особено когато тя е подложена на подобни рискове и има подобно социално и политическо развитие, въведе катастрофична схема.

Заключение
Макар историята на пазара на държавни застраховки да е много по-кратка от тази на частния застрахователен пазар, той расте бързо, както стана ясно от броя на новите създадени схеми по света и от големият интерес, който те разпалиха в съседните страни. Освен това съществува и ясна тенденция на развитието на държавно спонсорирани катастрофични схеми.
Все пак такива схеми трябва да се създават много внимателно и да бъдат ясни и прозрачни. Те биха могли да навредят на националния частен застрахователен пазар и могат да увеличат натоварването на държавния бюджет, ако са зле организирани и ако не се управляват добре. От друга страна, ако се приложат добре, такива схеми биха могли да донесат огромни преки и косвени ползи на съответната страна и да намалят преди това некалкулирания товар на правителствените задължения и отговорности.

*Матю Туили е директор на управление в Willis Re в Лондон. Той е специалист по държавни пулове в Близкия изток и Азия.

ЧХ