Намалението на данъците, на регулациите и ограничаването на правителствените разходи поне до 25% от БВП стимулират икономическия растеж
Ако знаете, че икономическият растеж и заетостта намаляват, когато общите разходи на правителството са повече от 25 процента от икономиката и в същото време, ако знаете, че правителствените харчове
в САЩ са около 36 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), каква икономическа политика бихте предложили - да се разшири делът на държавата или да се намали, което ще създаде нови работни места и
ще стимулира икономическия растеж?
През последните десетилетия много икономисти са търсили „оптималния" размер на правителството. Ново изследване на тази тема, което тъкмо беше завършено, показва, че оптималният размер на
правителството е по-малко от 25 процента от БВП.
Оптималният размер е точката, след която делът на държавата става прекалено голям и започва да влияе негативно върху икономическия растеж и заетостта. Ролята на държавата е да защитава хората и
собствеността. Ако държавният апарат не е достатъчен, за да се прилагат ефективно законите и да се защитават гражданите и тяхната собственост както от външни, така и от вътрешни врагове, то тогава
размерът й се намира под оптималната граница.
„Бащите-основатели" на САЩ са вярвали, че правителството има и други обществени функции, свързани със здравеопазването (вместо частни здравни системи), като например пресушаване на блата, в които
се развъждат комари, пренасящи малария или физическия и човешки капитал (като строежа и поддържането на пътища и осигуряване на основно образование - но не непременно в държавни училища).
„Бащите-основатели" на САЩ също така са разбирали, че правителството лесно може да стане прекалено голямо, което ограничава свободата на хората и обезсърчава някои от тях да участват в
продуктивния процес. Утопичните социалисти в същото време са отричали основата на човешката природа, която учени като Адам Смит и основателите на САЩ са разбирали добре.
Въпреки това, безброй социалистически схеми да се увеличи размерът на държавата са били продавани на наивните хора. След две столетия на експерименти и безсмислена загуба на стотици милиони човешки
живота, по-голямата част от човечеството вече разбира, че чистият социализъм води до тирания и икономическа стагнация.
Но остава въпросът: между двете крайности от липса на държава и чиста комунистическа държава какъв е необходимият и желателен размер на правителството, който не се превръща в спънка както за
свободата, така и за икономическото благосъстояние?
Икономистите са се опитали да намерят количествен отговор на този въпрос, като анализират опита на страните (и икономическите/политическите единици) през времето, когато размерът на държавата се е
увеличавал и намалявал и като са сравнявали правителства с различен размер. Повечето от изследванията използват като мярка за размер на държавата дела на правителствените разходи като процент от
БВП (макар и с уговорката, че това не е перфектна мярка, тъй като не се взимат предвид регулациите, които пречат на продуктивността, ограниченията върху свободите и други подобни фактори, но
въпреки всичко това е едно разумно приближение).
Мъдрите наблюдатели осъзнават, че свободните пазари и неконтролираните цени вършат много по-добра работа в разпределението на ресурси (труд и продуктивни инвестиции) от политиците, които имат
склонността да решават кое е добре за другите хора и, разбира се, да възнаграждават приятелите си. Повечето от изследванията за оптималния размер на държавата, направени от уважавани учени
през последните десетилетия, показват, че общият размер на правителствените разходи (федерални плюс държавни плюс местни) трябва да бъде между 17 и 30% от БВП. В съвсем скоро завършено изследване
икономистите от Институт за пазарна икономика в София, България са направили нови изчисления за оптималния размер на държавата, като използват стандартни икономически модели, в които включват
последните налични данни и по-голям брой страни, отколкото са били правени до сега. Тяхното заключение е, че оптималният размер на правителството е по-малък от 25% от БВП (при 95% ниво на
доверие).
Тъй като размерът на повечето правителства е - и дълго години е бил - много над оптималния размер, няма достатъчно налични данни, за да се даде по-точен отговор на въпроса кой е оптималният размер
на държавата, освен този - че е по-малък от 25%. Други аналогични изследвания показват, че за хомогенни държави с малко население като Финландия например, оптималният размер може да е малко
по-голям от хетерогенни страни като Швейцария и САЩ.
Изводите от това изследване и предишните на тази тема са важни от гледна точка на дебата, който тече в момента в САЩ и много други страни относно необходимостта правителствата да харчат повече, за
да „стимулират" икономиката - т.е. да създават работни места и да увеличават темповете на икономически растеж.
Вместо да се увеличава размерът на държавата, емпиричните доказателства показват, че намалението на данъците, на регулациите и ограничаването на правителствените разходи поне до 25% от БВП ще
стимулират икономическия растеж и ще създадат повече работни места в дългосрочен план.
Де факто няма емпирично доказателство в САЩ или някъде другаде по света, което да потвърждава теорията на икономистите от Кейнсианската школа, че осезаемото увеличаване на правителствените разходи
ще подобри нещата, а няма да ги влоши. Икономистите от Австрийската икономическа школа застават зад малък размер на правителството като начин за постигане на по-високи нива на благосъстояние и
индивидуална свобода и емпиричните доказателства показват, че те са прави.
В САЩ периодите на засилен икономически растеж като 1983-89 г. и 1992-99 г. бяха съпътствани с намаление на общия размер на правителството. През 70-те години на 20 век и през по-голямата част от
последното десетилетие общият (федерален, щатски и местен) размер на публичните разходи се увеличиха до рекордните нива, с които се характеризирали годините след Втората световна война (36
процента) и тези периоди са съпътствани с по-нисък икономически растеж. През последните десетилетия много европейски страни увеличиха значително правителствените разходи като процент от БВП и в
резултат от това темповете им на икономически растеж са по-ниски, а нивата на безработица - по-високи от тези на САЩ.
Конгресмените и народните представителите в други страни, които гласуват „пакет от стимули, чрез който се увеличава размерът на правителството, всъщност гласуват за по-бавно възстановяване на
икономиката и по-високи нива на безработица в дългосрочен период, ако се базираме както на емпиричните заключения, така и на теорията.
----------------
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в четвъртък, 29 януари 2009 г. Преводът е с любезното позволение на автора. Оригиналната статия е достъпна тук.
** Ричард Ран е старши изследовател в Института „Катон" и председател на Института за
световен икономически растеж
ЧХ
