Падат и данъците върху премийните вноски "Живот"
За налагането на досегашния данъчен геноцид донякъде са си виновни и самите застрахователи, тъй като в началото на т. нар. преход освен със силовите си методи за набиране на клиенти те се прочуха и
с удивителните си умения за "жонглиране" с финансовите резултати и прикриване на печалбите и респективно неплащане на данъци.
Съгласно предложението на МФ от следващата година застрахователите трябва да преминат към общия ред на облагане по реда на ЗКПО. За общозастрахователните дружества обаче се предвижда да се въведе
допълнителен (косвен) данък в размер на 3% върху застрахователните премии, който ще се начислява в полиците за сметка на застраховащите или застрахованите лица, който замества сега съществуващия
еднократен данък върху приходите. Това че изпълнителната власт е осъзнала, че застрахователите трябва да се облагат по общия ред като всички компании, е добре, но новият косвен данък определено е
недоразумение. Застрахователните експерти смятат да оспорят това искане на финансовото министерство, въпреки че то не засяга пряко самите застрахователи, а техните клиенти, казва Максим Сираков,
член на Управителния съвет на АБЗ. Изчисленията показват, че въвеждането на 3% данък върху премиите ще донесе на хазната между 15 и 20 млн. лева. Не е ли по-редно, след като МФ е казал А, да каже и
Б и да не въвежда въпросния данък. Отказът от въвеждането му няма да направи по-богати нито държавата, нито самите застрахователи, но ще направи техните продукти по-достъпни до населението, а в
крайна сметка това е целта както за самите компании, така и за страната, тъй като застраховането има големи социални функции.
Интересна ще е и борбата за промени на режима на данъчно третиране на клиентите на животозастрахователните компании. Заради използваните допреди няколко години финансови схеми за намаляване
данъчната основа, т. е. схеми за плащане от застрахованите на по-малко данъци, изпълнителната власт и тук постави драконовски данъчни тежести, но този път не на застрахователите, а на
застрахованите. Подобни данъчни тежести обаче нямат аналог никъде по света. Има и по-разумни начини за регулиране и нормално развитие на животозастрахователния пазар и при разбиране от всички
страни това може, а и трябва да се постигне. В момента за данъчни преференции при животозастраховането почти не можем да говорим - по-скоро става дума за отлагане на данъчно задължение във времето.
Клиентите имат право да ползват данъчни преференции при сключване на животозастраховка само за 10% от трудовото си възнаграждение. При получаването на парите от застрахователя те биват облагани с
20% еднократен данък, ако застраховката е за срок, по-малък от 10 г., и с 15%, ако срокът е по-голям. Тези ставки за облагане на застрахованите лица бяха въведени, когато ставките за облагане на
доходите на физическите лица бяха между 19 и 38%. За следващата година най-високата подоходна ставка се предвижда да е 24%, което поставя застрахованите в крайно неизгодно положение. Що се отнася
до тези, които нямат животозастраховка, те никога доброволно не биха и си я купили при сегашното данъчно третиране. Така че от Министерството на финансите има какво да помислят, и то сериозно и в
тази посока.
По предварителна информация се предвижда застрахованите с краткосрочни договори да се облагат еднократно с данък от 12 или 15%, а за дългосрочните - над 10 години, с 5% или дори да не се облагат с
никакъв данък, както е в много страни с развит застрахователен и социален пазар.
