Тя обаче трябва да изкове нормите, та да е изгодно и за нея, и за осигурения
Мнение на Борис Георгиев,
председател на Синдикална взаимозастрахователна кооперация
Основните законови положения, регламентиращи самообезпечаването на българските граждани с допълнителни пенсии, са верни, актуално целенасочени и правилни. Но и до известна степен едностранчиви, недостатъчни и непълни.
Законовите клаузи са непълни
тъй като в актуалните трактовки на “тристълбовото осигуряване” липсват разсъждения за значимостта на животозастраховането за обезпечаването
допълнителна пенсия. В същото време в тях навсякъде се съдържат предложения за данъчни преференции не само за допълнителните осигурителни вноски, но и за вноските за застраховки “Живот”.
Някои аспекти от животозастраховането подсказват изводи и ефективни предложения към законодателя, които да удовлетворят едновременно държавата и нейната финансова политика, както и хората, желаещи
допълнителна пенсия. Мащабите на взаимния интерес могат да бъдат значителни и за развитието на обществото, за повишаването на стандарта на живот. Първопричината за “патовата” ситуация по темата е
до известна степен... етимологична. В страни с решени пенсионни проблеми за пенсионното осигуряване и животозастраховането със спестяване на определена сума, платима в края на срока, е възприет общ
термин. Такива са Германия, Австрия и др.
В България под животозастраховане се разбира покритието на широк кръг рискове, подробно изброени в Раздел І, Приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ). Само един се отнася до
обезпечаването на допълнителна пенсия, и той е в контекста на т. 1 на Приложението. От рисковете, изброени в този текст, би трябвало да бъдат изключени всички краткосрочни застраховки и неспестовни
рискове (с изключение на риска “смърт”), независимо от тяхната продължителност.
Действащата редакция на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 на Закона за облагане доходите на физическите лица определя приспадане на задължителните вноски за пенсионни, здравни и други осигуровки от
данъчната основа, както и до общо 10% намаление на данъчната основа за направените лични вноски за:
доброволно здравно осигуряване;
вноски/премии за застраховки “Живот”.
Така здравното осигуряване и застраховките “Живот” ползват едно общо облекчение до 10% върху данъчната основа от една страна, а от друга, терминът “застраховка Живот” включва редица рискове,
нямащи нищо общо със спестяване, или пък тези рискове се покриват за сметка на спестовния елемент при калкулирането им в обща застрахователна премия.
Обединяването на данъчните облекчения за застраховки “Живот” и вноските за доброволно здравно осигуряване под общия размер до 10% е
неправилно, несправедливо и не дава ресурс
за проявяване на ефекта от застрахователното спестяване. Една елементарна калкулация и сравнение биха били полезни за законодателя, а и аргумент за промяна в нормативната база. Както става ясно,
трябва да бъдат предвидени данъчни облекчения за четири мероприятия, обединени в две различни групи:
Първа група:
спестовна застраховка “Живот” с пенсионна клауза;
осигуровка за пенсия;
Втора група:
застраховки “Живот” без пенсионна клауза и спестовен елемент;
здравни осигуровки;
Мероприятията, даващи допълнителна пенсия, следва да бъдат с равни по размер фискални облекчения – и застраховките, и осигуровките.
Осигуряващите плащанията при болести, лечение, неработоспособност и т.н. имат от 5 до 10 пъти по-ниско относително тегло като цена спрямо тези от първата група, а оттук и изводът, че ако се вземе
предвид сегашните 10% намаление на данъчната основа, размерът на фискалното облекчение за втората група мероприятия, “краткосрочни застраховки “Живот” и “здравни осигуровки”, може да бъде
претеглено около 2% от дохода на лицето.
Трябва обаче да се има предвид, че отделянето на 10% от доходите за допълнителна пенсия не осигурява получаването на достатъчни по размер пенсии. Подходящи са само за хората в началото на
осигурителния си стаж. Необходимо е да се отделят до 22% от доходите за тази цел - както чрез застраховка, така и чрез пенсионна осигуровка. И съответно те да бъдат приспадани от данъчната основа.
Нормативната уредба на самоосигуряването е едностранчива, а оттам и слабо ефективна,
тъй като не съдържа и не обосновава интересът на държавата. Опитът показва, че правата и облекченията на гражданите, предвидени в закона, се удовлетворяват частично и уклончиво - при опитите за
тяхното ползване се обезсилват, преиначават и дори обезсмислят с административни актове и ходове. Най-често се стига до “патови” ситуации, в които се блокират усилията за увеличаване
дълбочината на застрахователно-осигурителното проникване чрез протакане и премълчаване на отговорите на важни въпроси и казуси.
Осигуряването и дългосрочното животозастраховане се различават по сметните си основи и целят постигането на един и същ резултат. Определено може да се твърди, че сметните основи на застрахователите
са по-гъвкави.
Осигурителите работят на принципа на дефинираната вноска за осигуряване. Това означава, че законово се слага минимален праг в проценти от направената вноска, като сумата следва да се
инвестира съгласно установената от закона схема. Осигурителите се стремят към по-висока доходност от инвестициите си, с която привличат клиенти на конкурентни фондове. В някои страни до 80% от
осигурените сменят своите осигурители в рамките на една година. Такива са Испания, Мексико, Чили и др. За привличане на клиенти пенсионните фондове често прибягват - скрито или явно, към рискови
финансови операции и инвестиции. Затова те са изключително чувствителни към административното ограничаване на възможностите им за инвестиции с висока доходност. Това не им позволява да бъдат
подходящ за бюджета на страната инструмент за решаването на други важни за финансовата стабилност фактори като дефицит по текущата сметка, инфлация и вътрешен дълг. Подходящ за тази цел инструмент
са застрахователите по дългосрочни застраховки “Живот” със спестовен елемент и рентни клаузи.
Застрахователите работят на принципа на предварително определената пенсия. Той може да се формулира и като използване на дефинирана техническа лихва в сметните основи. Тази лихва се
ограничава от надзорното ведомство в актюерските базиси. Целта е застрахователите да не могат да се конкурират, като дефинират предварително големи застрахователни суми и ренти, които могат да
застрашат собствената им финансова стабилност.
Застрахователното спестяване винаги може да даде на застрахованите по-високи равнища на пенсиите чрез отчитане на смъртността. За преживелите лица от застрахователната съвкупност тя може да влияе
положително, в зависимост от избраната актюерска комбинация.
Във вътрешните си разчети застрахователи и осигурители залагат на проявата на олихвителния фактор, съпровождащ инвестициите им, и основният въпрос за тях е дали субективните действия на хората от
формираните съвкупности ще позволят неговата проява (става въпрос за дългосрочността на процеса). С оглед носенето и на риска “смърт” по дългосрочните застраховки “Живот”, на застрахователите е
позволено да санкционират лицата, които се отлъчват преждевременно от застрахователните съвкупности, тъй като се смята, че те преценяват здравословното си състояние като добро и “натоварват с риск”
оставащите в съвкупността. Така застрахователите, за разлика от осигурителите, управляват по-ефективно създадените от тях съвкупности и не са толкова чувствителни към доходността на инвестициите за
покритие на техническите резерви.
В описаните възможности на застрахователите за гъвкави реакции се съдържа и шанс пенсионните проблеми у нас да бъдат решавани, като законът може да обезпечи значителен финансов ресурс на държавата,
от която се очаква да синхронизира интересите по следния начин:
Техническата лихва на застрахователите в България е не повече от 3,5% годишно (НРМОТЗР). Това означава, че ако един застраховател управлява техническите си резерви при по-ниска техническа лихва от
допустимата, ще получи излишък за покритието им и в бъдеще. Ако ЗОДФЛ се промени така, че спестовните застраховки със срок 15 г. и повече не се облагат на изхода, при ползване на облекчение на
входа това може да предизвика “бум” в дългосрочното застраховане.
Евентуалните опасения, че този “бум” може да ощети държавата с отстъпения данък, могат да бъдат компенсирани с промяна на КЗ, с която задължително 50% от премийните (математическите) резерви
на облекчените с ДОД застраховки да бъдат инвестирани в ДЦК с годишна доходност до 3,5%.
Изчисленията показват, че става дума за значителен евтин финансов ресурс (над 1,5 млрд. лв.), който ще се предоставя ежемесечно на държавата със задължение за погасяване след 15 г. Задълженията за
плащане на натрупаните в ДЦК суми са рентно-анюитетни, т.е. ликвидността на активите ще се осъществява постепенно за още не по-малко от 20 г., и то при постоянен “свеж” поток нови
застраховани.
В заключение смятам за неправилни и несправедливи разсъжденията, направени напоследък, за премахване на данъчните преференции за личните вноски за застраховки “Живот” и пенсионни
осигуровки, поради въвеждането на “плосък данък”.
1. Застраховките “Живот” и пенсионните осигуровки са огледалната проекция на задължителните осигурителни вноски към НОИ и НЗОК. Абсолютно несправедливо е задължителните вноски да са
необлагаеми с ДОД, а доброволните да са облагаеми;
2. Максималният осигурителен праг в НОИ е бил винаги фиксиран, т.е. човек и да иска, не може да се доосигури. Поради тази причина брутният номинален размер на вноските в НОИ и НЗОК трябва да
е най-малкото равен на облекчените с ДОД доброволни вноски за дългосрочно застраховане и/или доосигуряване. В момента задължителните вноски (за сметка на работодателя и работещия) са около 30% от
брутната заплата на осигурения, а брутните облекчения за пенсионно застраховане, плюс пенсионно и здравно осигуряване са едва 20%. Справедливо е да се очаква увеличение на данъчно облекчените
вноски, а не обратното, и то независимо от прилаганата ставка на ДОД.
