Мултифондовете все повече навлизат в Латинска Америка
Пенсионните регулатори в много страни по света либерализират правилата за инвестиране на събраните средства в индивидуалните сметки при задължителното допълнително пенсионно осигуряване - така наречения трети стълб. Тенденцията в задължителното допълнително пенсионно осигуряване във всички страни, които го прилагат, е въвеждането на планове, които предлагат избор на инвестиционна стратегия на осигурените - така наречените мултифондове. Това позволява на свърването на риска на избрания инвестиционен портфейл с инвестиционния хоризонт на осигурените, което увеличава очакваната стойност на пенсията му. Мултифондовете не само подпомагат повишаването на социалния статус на бъдещите пенсионери и правят спестяванията в тях все по-атрактивна алтернатива. Либерализирането на инвестиционните правила за пенсионните фондове, които по правило генерират огромни ресурси, подпомага и местните капиталови пазари и икономиката като цяло.
Някои страни, които приеха задължителни индивидуално-субсидирани пенсионни схеми, наскоро позволиха на своите граждани да избират между различни инвестиционни портфейли в система, известна като
системата на мултифондовете. Например през 2002 г. чилийският регулаторен орган за пенсионните фондове (AFP) е предложила на гражданите 5 типа фондове. През 2005 г. мексиканският регулаторен
орган за пенсионните фондове (АFORES) е предложила два типа фондове, а перуанските регулатори (AFP) през същата година - три типа.
Различните типове инвестиционни портфейли на фондовете в трите страни, чийто пенсионни системи са разгледани в последната декемврийска серия аналитични публикации на Международната федерация
на регулаторите на пенсионните фондове (International Federation of Pension Funds Administrators-FIAP), варират според процента на инвестициите им в инструменти с променлив доход (като
дялове и акции, различни дългови книжа). Най-консервативните фондове не инвестират (или инвестират малка част от активите си) в инструменти с променлив доход, докато по-агресивните фондове
инвестират много голям процент от ресурса си в такива инструменти.
В Чили мъжете под 55 г. и жените под 50 г. могат да избират между 5 типа фондове (A, B, C, D и E), докато жените и мъжете над определената възраст могат да избират само между четирите фонда с
относително малък риск, а получаващите пенсия - между трите фонда с по-малък относителен риск.
В Мексико осигурените избират между два типа фондове, а в Перу между три. И в трите страни, в случай че гражданите не изберат фонд, има правила за автоматичното им вписване в такъв, като се взема
предвид възрастта им. И в трите страни осигурените могат да прехвърлят спестяванията си между фондовете, управлявани от едно и също дружество. В Чили са предвидени най-много 2 трансфера на година,
освободени от такса. Всеки следващ трансфер се таксува с изходна комисионна. В Мексико и Перу сменянето на фонда е безплатно.
В Чили сумата от задължителните вноски по личната партида може да бъде разпределена в различни фондове. В Мексико и Перу тя може да се влага само в един фонд.
В Чили има изискване на регулатора за минимална доходност, която варира според типа фонд. В Перу гаранцията за минималната доходоносност на фонда, определяна от регулатора на пенсионните фондове, е
заменена през 2005 г. със система, базирана на „benchnark“ индикатори. В Мексико има изискване за минималната доходоносност или така наречения предпазен механизъм за доходоносността на пенсионните
фондове.
Интересното е, че предстоящите промени в Мексиканската пенсионна система ще я направят много сходна с тази в Чили. На първо място регулаторът на пенсионните фондове (АFORES) ще може да предлага 5
различни типа фондове от март 2008 г., второ, лимитите за инвестиции в инструменти с променлив доход ще бъдат увеличени, и трето, системата ще се прехвърли на показателя за минимална доходоносност
при определяне на пенсионните резултати.
МП
