Москва и Петербург поскъпват все повече и повече. Предприемачите бягат от високите заплати в страната си и създават тук хиляди работни места.
Йорист е един от най- иновативните руски предприемачи в Германия. Трийсет и седем годишният руснак вече е основал две фирми – издателствата „Йорист“ ООД и „Промт“ ООД. Руснакът притежава
водещ дял от пазара на софтуеър за текстов превод. Продуктите му се оценяват на първо място в редица немски списания. Всяка година оборотът му нараства с 50%.
Йорист е представител на нарастващия брой млади руснаци, заминали да търсят късмета си в Германия. Те масово основават дъщерни фирми, филиали или самостоятелни предприятия. Незабелязано от
обществото създават хиляди работни места. “Хората, които идват сега, са спечелили парите си честно – не с петрол и газ, а с нови продукти“, казва Йорист.
Въпреки това, схващането на Запада за руската икономика е „съмнителни милионери, олигархия и държавни концерни“. Контролните институции на Европа не се страхуват от нищо толкова,
колкото от инвестициите на тези непредсказуеми „другари“. „Ние не идваме с калашников, а с пари“, каза руският президент Путин при посещението си в Германия миналата година.
Руските инвеститори от младата гвардия не са привърженици на руския Кремъл и инвестират без да се съобразяват със световната политика там - инвестират където си струва. И в
повечето случаи това е Германия.
Около 800 млн. евро инвестиции навлязоха официално от Русия в Германия. Специалистите обаче смятат , че инвестициите са много повече, защото статистиките на Бундесбанк обхващат само парични потоци
от предприятия от определен ранг нагоре. А и много руски инвеститори са регистрирани в Кипър заради облекчения данъчен режим – това е обичайна практика. Към това число спадат и два до три милиона
руснаци и немски руснаци, живеещи на територията на Германия - за тяхната предприемаческа дейност няма сведения. Ако само 5% от тях работят самостоятелно, това би се равнявало на
100хил. предприятия с руско участие.
Все още немски предприятия инвестират в Русия повече, отколкото руски в Германия, но Германия се надява скоро тенденцията да се промени. Специалистите смятат, че това е реално обозримо в близките
две-три години.
Интерес към инвестиции в чуждестранни предприятия проявяват производителите на коли, които искат да подобрят качеството на производството си, като присъединят западен доставчик. Потенциални
инвеститори са и банки, които виждат възможност за растеж само в чужбина. Особено предпочитани са средно големите немски предприятия – разпространена практика сред руските предприемачи е да
се купува от западен партньор.
Независимо дали чрез сливане, поглъщане или основаване на ново предприятие, почти всеки бранш в Германия си има руски представител. - от софтуерни предприятия до фирми за хранителни стоки. Интерес
за руските инвеститори представляват дори немските бирарии.
Разбира се печалбите в Германия не са толкова примамливи както на разрастващия се руски пазар – ако там един инвеститор може да постигне до 20% годишна печалба, то в Германия може да се
разчита едва на 5%. Това обаче не отблъсква по никакъв начин руските инвеститори – за тях е важна икономическата стабилност.
А в последно време се прибавя и още един аргумент – високите заплати в Москва и Петербург.Особено що се отнася до за плащане на високо квалифицирана работна ръка, федералната република изглежда
почти като страна с ниско заплащане на труда. Поскъпването на труда тук е доста по–умерено. Този опит споделя и Йорист – в големите руски градове софтуерните компании просто не могат да си
намерят работна ръка .“Програмистите се вербуват директно от университета“. Между трудовото възнаграждение в Германия и Русия „всъщност вече няма разлика“.
И все пак, руските инвеститори не винаги са добивали състоянието си съвсем чисто. През 90-те години са можели да спечелят първия си милион „само с “широко“ разбиране за право и закони“
- разказва Владимир Папков, собственик на агенция Кронщат, която съветва руски фирми, желаещи да развият дейност в Германия. За да предложи на „чистите предприятия“ общ форум, Папков заедно със
съмишленици е сформирал немско–руска търговска гилдия в Хамбург. Към нея не са присъединени държавни предприятия, тя е отдадена изцяло на пазарната икономика. До преди година в съюза е имало 25
члена, сега вече са 50. Като един вид бизнес клуб, гилдията работи за нов, позитивен имидж на рускоговорящата икономическа общност.
(По материали на немския печат)
