В същото време на пазара се коментира, че е преждевременно да се говори за кардинални промени в нагласите на пазара, най-малкото защото доларът все пак успя да се задържи над важни нива на подкрепа
През цялата седмица американският долар остана в района на локалните максимуми спрямо основните световни валути, но в петък загуби по-голямата част от постигнатото.
Ръстът на цените на производителите в САЩ през януари се покачи с 0.3%, а ръстът на ядрото на индекса, което не отчита промените в цените на храните и енергоносителите надхвърли два пъти прогнозите
и се оказа най-значителният за последната година, достигайки 0.4 на сто, докато месец по-рано повишаването беше от едва 0.1 процента.
Тези данни незабавно предизвикаха поредните спекулации относно ръста на инфлационния натиск във водещата световна икономика и като следствие доведоха до поредните коментари за повишаването на
лихвата по федералните фондове в САЩ. Показателят ще е поредният аргумент за Фед да продължи цикъла от повишаване на ставката, най-малкото заради последното изказване на Бен Бернанке от миналата
седмица, в което той посочи, че действията на Централната Банка ще се определят от постъпващите макроданни. Американският долар загуби голяма част от постигнатото по отношение на основните световни
валути след отчета за потребителското доверие, съставян от Мичиганския университет, който неочаквано за аналитиците се понижи до 87.2 пункта при прогноза в диапазона 91-92 и 91.5 пункта през
януари.
Новината стана катализатор за закриване на позиции за покупка на долари и доведе до понижаването на американската валута.
В същото време на пазара се коментира, че е преждевременно да се говори за кардинални промени в нагласите на пазара, най-малкото защото доларът все пак успя да се задържи над важни нива на
подкрепа.
Целият пакет публикувани данни през изтеклата седмица говори, че американската икономика се намира в добра форма, а и са ясни намеренията на Фед да продължи да повишава лихвата.
Инвеститорите възприеха понижаването на долара не повече от корекция в навечерието на уикенда, а на фона на очакванията от позитивни отчети през започващата седмица може да се прогнозира
продължаването на ръста на американската валута. По време на европейската сесия йената се понижи до двуседмичен минимум по отношение на долара, доколкото публикуваните по рано данни показаха
максимално от юни миналата година снижаване на дефлатора на отчета за БВП на Япония. Незабавно министърът на финансите на страната Садаказу Танигаки коментира, че Токио няма да прибързва с промени
в паричната политика на фона на продължаващата дефлация.
Сред европейските данни интерес предизвика ръстът на индустриалното производство през декември с 0.1% спрямо предходния месец и с 2.4 на сто спрямо декември 2004 година. Единната европейска валута
се покачи до 1.1933 долара за евро, а британската лира успя да достигне 1.7416 долара за паунд. Търговията по курса долар/йена премина в диапазона 118.0/118.63 йени за долар.
Но да се върнем към основните новини през миналата седмица.
“Червената линия” през миналата седмица стана първото изказване на новия шеф на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке пред американския Конгрес. То се оказа напълно в съзвучие с последното
заявление на FOMC след решението за лихвите.
Бернанке посочи, че “възможно ще се наложи по-нататъшно повишаване на основната лихва на фона на продължаващ икономически ръст, но бъдещите решения на ФЕД ще се взимат на базата на постъпващите
икономически показатели”.
Бернанке посочи, че ще следва политиката на предшественика си Алън Грийнспан. Според него безработицата през 2006 и 2007 година ще е в диапазона 4.75%-5.0%, прогнозата за ръст на БВП през текущата
година 3.5%, през 2007 г. - 3.0-3.5%
Според него, ФЕД е достигнал значителен прогрес в привеждането на основната лихва към нормални нива, повишавайки я на последното си заседание до 4.5% г/г. За сравнение през юни 2004 година лихвата
беше едва едно на сто на годишна база.
"Като логично следствие на развитието на американската икономика, през следващите тримесечия FOMC ще трябва да взима решения, отчитайки както инфлационните рискове, така и евентуалното забавяне на
темповете на икономически растеж, което означава, че бъдещата парична политика ще зависи от постъпващите икономически показатели” – заяви Бернанке.
Според него високите цени на енергоносителите и вероятното понижаване на активността на пазара на недвижими имоти крият в себе си риска за ускоряване на инфлационния натиск и забавяне на
икономическия растеж.
"Съществува риск от факта, че икономиката може да отиде твърде далеч по пътя на устойчивото си развитие, което в крайна сметка ще доведе до инфлационен ръст” – каза още шефът на ФЕД. Според него
водещата световна икономика ще остане в зоната на “уязвимостта” още 5-10 години и ще продължи да зависи в огромна степен от цената на енергоносителите, които според прогнозите ще останат на високи
нива.
Именно високите цени на суровия петрол ще принуди икономиката да търси алтернативни варианти като източник на енергия.
Бернанке засегна и темата за доходността на американските държавни ценни книжа.
През миналата година за първи път в историята двегодишните облигации надвишиха по доходност десетгодишните. Традиционно подобна инверсия на доходността се приема от икономистите като указание за
бъдещо забавяне на икономиката или даже за начало на рецесия.
“Смятат че инверсията в кривата на доходността в момента не предполага забавяне на икономическия растеж” – каза Бернанке.
Ниските дългосрочни лихви няма да попречат на ФЕД да изпълнява задачата си за осигуряване на ценова стабилност.
“Нашата стратегия не се състои в избор на “вълшебна” лихва. Ние разглеждаме алтернативни начини за промяна на лихвените нива в бъдеще и по всеки от тях се опитваме на направим прогноза накъде ще се
развива икономиката. Основавайки се на тези прогнози, ще се опитаме да преценим какви стъпки от наша страна ще се окажат най-добри за изпълнение на целите ни” – заяви на финала на изказването си
Бернанке.
В сряда най-важните данни се оказаха тези за отчета за капиталовите потоци в американската икономика. През декември миналата година чистият приток на вложения в американски активи е 56.6 млрд.
долара, спрямо нетен приток от 91.6 млрд. долара през ноември.
Ден по-късно мстрите на финансите на страните от ЕС одобриха издигнатата от Германия кандидатура на вицепрезидента на Бундесбанк Юрген Щарк като приемник на Отмар Изинг за главен икономист на
ЕЦБ.
Както посочва агенция Reuters, подкрепата за Щарк е била очаквана, доколкото още в понеделник тази седмица финансовите министри по принцип са одобрили кандидатурата.
Щарк се слави като привърженик на строгата бюджетна дисциплина и парично-кредитен консерватизъм. Изинг, който оглавява икономическия отдел на ЕЦБ ще напусне поста си на 31 май след осем години
работа.
Възможно е на Щарк да не бъде предложен аналогичния пост, тъй като при поредните промени ЕЦБ промени миналата година длъжностните характеристики на редица свои сътрудници.
Същият ден от отчетите стана известно, че индустриалното производство на Япония през декември миналата година се е покачило с 1.3%, отчитайки сезонните фактори. Първоначалните данни сочеха ръст от
1.4 на сто.
През IV-то тримесечие на 2005 година производството в Япония се покачва с 2.6% спрямо предходното тримесечие. Отчетът показва ръст за пети пореден месец.
Японските инвеститори са закупили доларови облигации на стойност 81 млрд. долара през 2005 година – сума, достатъчна да финансира за месец и половина рекордния търговски дефицит на САЩ. В същото
време бележи стремителен ръст интересът към дългови книжа на еврозоната. През миналата година японски инвеститори са придобили книжа на стойност еквивалентна на 32.7 млрд. Долара, облигации,
деноминирани в британски лири за 9.9 млрд. Долара, в австралийски долара - $7.6 млрд. и в канадска валута – за 3.3 млрд. Долара.
Така за миналата година японските инвеститори са закупили книжа за сума, еквивалентна на 188 млрд. долара.
Излишъкът в излишъкът в платежния баланс на страната за декември миналата година се е покачил с 8.6 процента на годишна база, достигайки огромната сума от 1.75 трлн. йени.
През седмицата Morgan Stanley коментира, че британската лира се превръща все повече в “сянка” на еврото.
Според оповестения анализ, все повече инвеститори, аналитици и просто играчи на пазара смятат, че "островната" и "континенталната" европейски валути се сближават с всеки изминал ден. Великобритания
отказа да приеме еврото като платежно средство през 1999 година, докато “в страната не настъпят подходящи икономически условия”.
Съдейки по маржа в търговията с двете валути, "подходящите" икономически условия наближават. В последно време, най-малкото, защото британската икономика се интегрира все по-тясно с европейската,
дневните колебания на паунда и еврото протичат все по-синхронно.
Статистиката сочи, че делът на търговията с континентална Европа заема 53% от външнотърговския оборот на Лондон. В същото време не трябва да се забравя изказването на британския премиер Тони Блеър,
от 2003 година, когато той посочи, че отказът на Великобритания да влезе в еврозоната през 1999 година не е неизменно и окончателно решение. Тогава Блеър посочи още, че присъединяването към зоната
на единната европейска валута за страната му е "предначертано".
В резултат на казаното дотук аналитикът от лондонското подразделение на Morgan Stanley - Стивън Джен посочва, че волатилността на паунда спрямо еврото е далеч по-ниска, отколкото спрямо
американския долар.
В последните две години паундът се търгува в диапазона 0.65-0.71 лири за евро. Що се отнася до курса по отношение на долара, то диапазонът е далеч по-широк $1.74-$1.93 за лира. През 2005 година
британската лира се понижи по отношение на основните световни валути, с изключение на еврото.
В курса с долара спадът беше цели 11%, докато в същото време спрямо единната европейска валута дори поскъпна леко – с 2.7 на сто. Съдейки по всичко, инвеститорите разглеждат паунда и еврото като
"свързани" валути.
Основното събитие на започващата седмица ще стане отчетът на данните за инфлационния натиск в САЩ.
Инвеститорите очакват “със затаен дъх” тези данни, тъй като са в състояние да осветлят следващите стъпки на Федералния резерв на САЩ относно лихвите.
Следната прогноза сочи ръст на ядрото на индекса CPI CPI до 0.2% на месечна база.
Данните ще бъдат публикувани в сряда при старта на американската сесия.
Сред европейските данни особено внимание ще привлече важният германски индекс Ifo, а основното събитие ще е публикуването на Протокола от последното заседание на Bank of England.
Средната прогноза на аналитиците сочи ръст на германския индкес, съставян от икономическия институт IFO за февруари известен спад до 101.5 пункта спрямо 102.0 през първия месец на годината.
Ако все пак показателят се понижи много по-значително, могат да възникнат спекулации относно факта, че ЕЦБ би прибързала с повишаване на лихвата през март.
Определен интерес ще предизвика и изказването на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, очаквано в понеделник, от което се очаква пояснение относно следващите стъпки на властите в еврозоната в
осъществяваната монетарна политика.
