Намаляването на доходите, промяната в стандарта на живот и намаляването на възможността да спестяват за бъдещи нужди са посочени като основни финансови страхове на младите хора в момента
В условията на глобална финансова криза срочният депозит, спестовната сметка и осигуряването в доброволен пенсионен фонд са най-предпочитаните финансови продукти от българските студенти. Това
показва анкетно проучване на ING Животозастраховане и ING Пенсионно осигуряване, проведено сред студенти на възраст между 19 и 22 години, което има за цел да се проследи отношението на младите хора
към планирането на финансовото бъдеще в условията на криза. Проучването е проведено в началото на месец февруари сред студенти редовно обучение във висши учебни заведения в София със специалности с
бизнес насоченост. Общо 59% от участниците в случайната извадка заявяват, че в условията на криза се доверяват най-силно на срочния депозит в банка, 44% залагат на спестовната сметка, а 24%
посочват осигуряването в доброволен пенсионен фонд като най-предпочитан от тях финансов продукт в настоящата финансова ситуация.
Въпреки че традиционните банкови продукти остават предпочитано средство за инвестиция от младите хора, значителна част от тях се притесняват, че финасовата криза може да възпрепятства възможността
им да спестяват за бъдещи нужди. Намаляването на доходите (53%), промяната в стандарта на живот (47%) и намаляването на възможността да спестяват за бъдещи нужди (42%) са посочени като
основни финансови страхове на младите хора в момента. Любопитно е, че сред изследваните лица преобладава нагласата да се спестява за бъдещи нужди, макар, че това е по-присъщо за семейни хора и лица
със сравнително по-високи доходи.
Като цяло обаче студентите остават раздвоени в мнението си дали трябва да се спестява, или потребява повече в условията на финансова криза. Макар и с минимална преднина преобладават студентите
(52%), които смятат че е необходимо да се спестява повече, тъй като спестяванията дават допълнителна сигурност за бъдещето. 48% от всички анкетирани мислят точно обратното, че сега е препоръчително
да се потребява, тъй като парите губят стойността си.
Като най-важни предимства на финансовите продукти в условията на криза, студентите изтъкват гарантирания доход (80%), финансовата защита свързана с влошаване на здравето (32%) и дългосрочната
защита на спестяванията (27%). Това показва, че са актуални продукти, които в дългосрочен план предоставят защита на акумулираните средства.
Запитани кои разходи първо биха ограничили, ако финансовата ситуация се влоши, 76% от младежите посочват, че най-напред биха намалили разходите си за развлечения като кино, театър, заведения, 74%
са склонни да спестяват от ваканции и почивки, а 31% от разходите за дрехи и обувки. Впечатление прави това, че младежите са най-малко склонни да ограничат разходите си за образование, за храна и
режийни разходи (вода, ток и др.).
Изводът, който може да се направи на базата на тези изследвания сред младото поколение е, че инвестиционната култура и информираността през последните години се развива и нараства с особено бързи
темпове. Днес се преценяват много повече възможности и алтернативи при планирането на финансовото бъдеще. В условията на финансова криза хората, и в частност младото поколение, стават
по-чувствителни към своите спестявания и към нуждите си от финансова защита за здраве, защита на доходи и семейство, и осигуряване на доходи за в трета възраст. Интересен факт е, че младите хора
все по-често се замислят за това как да регулират в дългосрочен аспект неравномерното разпределение на доходите и потреблението през техния жизнен цикъл, т.е да планират своето финансово бъдеще.
Това обяснява нарастването на теглото на алтернативите на традиционните продукти и на дългосрочните продукти като форма на защита на доходите за по-дълги периоди от време.
АА
