Макар влиянието на кризата да е различно по света, повсеместното отражение свидетелства за глобален характер на процеса
Какво се случи „По света и у нас” – световната финансова криза
Всички станахме свидетели на фиаското развихрило се на световните борси от лятото насам. Това доведе редица финансови институции на ръба на фалита, а други вече „паднаха” от него. Новото им статукво е „Фалирал”.
Резултатът
Макар влиянието на кризата да е различно по света, повсеместното отражение свидетелства за глобален характер на процеса. За жалост този път проблемът се породи в една от най-влиятелните световни икономики – САЩ. Постепенно ефектите от щатската криза обхванаха европейските и азиатските пазари. В следствие на това много пари просто изчезнаха. По последни данни загубите от отписани активи в световен мащаб се изчисляват на около 200 млрд. долара.
Имат ли банките проблеми с ликвидността?
Трудно банкер ще отговори положително на този въпрос. Фактът, обаче, че толкова средства бяха загубени и продължават да се губят в следствие на кризата, и покачването на лихвите по депозити, говорят друго. В различна степен трезорите изпитват затруднения с ликвидността. Съвсем скоро балансите им ще го потвърдят.
Какво ще предприемат банките?
Дори и нефинансистът знае, че важен източник на ресурс за банките са парите на населението. Депозитната база е изключително важна, тъй като тя в голяма степен предопределя колко и какви кредити може да си позволи да отпуска банката. Не трябва да се пропуска и необходимостта от средства за плащане на лихви по тези депозити. От къде ще бъдат набавени?
Новопривлечените депозити осигуряват свеж ресурс
В определена част, набавянето на средства отново ще е от депозити. Основен прийом за привличането им е покачването на лихвите. Банките вече го правят. Още от края на миналата година, а по-осезаемо
от началото на тази се забелязва повишеният им интерес към спестяванията на гражданите. Разбира се някои от предложенията са по-атрактивни, други по-малко. Всички те, обаче, са с поглед към
свободните пари на населението. Очевидна е липсата на ресурс и банките активно го търсят.
Отново алтернатива за банките в България е да разчитат на финансиране зад граница. Обичайна практика е те да получават евтин ресурс от своите банки-майки. Този път, обаче, дори и те може да не
съумеят да помогнат. Причината - ресурс липсва в глобален мащаб. За това е много вероятно в бъдеще да последват нови покачвания на лихви по депозити. Въпросът е има ли предпоставки за това?
Ще продължи ли ръста на лихвите по депозити?
Определено може да се очаква такова развитие. Едва ли има банка в България, която може да си позволи да не следва тенденциите. Казусът е, че ресурс липсва и трябва да се осигури такъв, а основният
въпрос в тази ситуация е: „Колко са склонни да платят банките за него?”. Със сигурност повече отколкото досега.
Може да се каже, че банките биха били по-склонни да плащат повече за левови депозити, отколкото за такива в друга валута. Питате се защо? Просто е – левове едва ли могат да се „купят” на световните
пазари, от където междувпрочем се набавят популярните чужди валути. И за да не сме крайни ще отбележим, че все пак има пазар, от където могат да се „доставят” – местният. По механизмите на закона
за търсенето и предлагането, цените (лихвите по депозити) ще нараснат. Поне две са причините ръста да се запази. Първо - липса на ресурс по принцип и второ – ограничен пазар, от който може да се
набави.
Що се отнася до депозитите в чужда валута, вероятно и те ще станат по-скъпи за банките. Причините отново са същите. Разликата е само в това, че пазарът не е толкова ограничен, но пък там няма
достатъчно ресурс. Да си припомним отписаните 200 млрд.
Спорно е дали покачване на лихвите по депозити в долари може да се очаква. Историческият минимум в стойността на валутата съвсем не дава надежди, че банките биха плащали повече за
нея. От пазарна гледна точка не е обосновано да се плаща много за нещо, което губи от стойността си всеки ден. От друга гледна точка точно, когато един актив е евтин, тогава е моментът за
покупката му. Да, но това е печеливша стратегия само когато има потенциал за поскъпване на закупуваният актив. За жалост сегашното състояние на щатската икономика, а и световните пазари не дават
индикации за бъдеща подкрепа. И ако трябва да заключим, може би точно лихвите по доларовите депозити ще бъдат най-малко завишени, ако изобщо бъдат завишени.
Обратната страна на медала
Очакванията за по-високи лихви по депозити може би ще зарадват спестителите. Те, обаче, се намират на „входа” на паричните потоци в банките. На „изхода” са кредитоискателите. И тъй като депозити се „купуват”, за да бъдат „продадени” после като кредити, то е логично да се очаква те също да поскъпнат.
Колкото повече разходи прави банката, толкова повече варианти за компенсирането им ще търси
Вариант за повишаване на приходите е покачването на лихвите по кредити. Те могат да се повишат и без цената на депозитите да е фактор. Към момента достатъчно основание е, че в световен мащаб има недостиг на средства. Набавянето им от депозити е само едно от решенията. Друго от лихвите по кредити. Да не забравяме също така, че един кредит е свързан и с някои такси. Те също подлежат на корекция.
И накрая, не бива един процес да се разглежда едностранно, защото той не е само положителен или само отрицателен. Винаги има и „обратна страна на медала”. Сегашната криза може да се окаже
благодатна за бъдещите депозанти, но твърде неприятна за настоящите и бъдещи кредитоискатели. Когато банките имат проблеми с ликвидността няма само печеливши от тази ситуация – винаги има някой,
който ще понесе последствията. Възможни са различни сценарии на протичащите в момента процеси. Проследяването им и анализът им тепърва ще бъдат във фокуса на вниманието ни.
Иван Стойков
Старши анализатор
потребителски финанси
„Моите пари” - Българският финансов пътеводител
