Преди точно три години – през октомври 2003 година главният икономист на Goldman Sachs (GS) - Джим О'Нийл публикува знаменития си икономически коментар "DreamingWith BRICs: The Path to 2050" която създаде абревиатурата BRIC (Brazil, Russia, India, China)
Всъщност О'Нийл използва този термин още през 2001 година в интервю за френския Le Figaroл
За налагането на този термин на пазара допринесе аналитикът от Wall Street Journal Крейг Кармин (Craig Carmin) със статията си "Going for BRIC: 'Emerging' Fund Lures Investors", формулирайки какво
се крие под тази абревиатура. BRIC обозначава пазарите на четирите най-развити пазари от развиващите се - Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Според него именно тези пазари ще изпреварят скоро Япония и западноевропейските държави по степен на влияние върху световната икономика. В крайна сметка към 2050 година само САЩ ще превъзхождат
BRIC по обем на Брутния вътрешен продукт, предполагат експертите на GS.
Водещи инвестиционни компании като Franklin Templeton Investments, HSBC Asset Management, Deutsche Asset Management и Schroders Investment Managemen, вече предлагат на клиентите си (засега основно
азиатски и европейски инвеститори, както и обезпечени играчи от САЩ) да влагат капитали в BRIC - активи. До края на текущия месец японската компания Nikko Asset Management открива фонд, който
инвестира в BRIC – пазарите на японските инвеститори.
Досега взаимните фондове BRIC не са регистрирани в Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ, затова услугите им не могат да се предлагат на клиентите в същата форма и обем, както услугите на
популярните и добре познати обичайни взаимни фондове.
Впрочем – това е поправимо. Ръководството на Schroeders & Templeton съобщи, че до края на текущия месец ще подаде молба до SEC за регистрация на такъв фонд в САЩ, който ще работи предимно с
американски клиенти.
В момента множество взаимни фондове предлагат на инвеститорите си достъп до BRIC пазарите в косвена форма.
Доходност и рискове
Доходността на тези пазари е наистина впечатляваща. От края на 2002 година до началото на 2006 година индексът на развиващите се пазари - emeriging markets, съставян от Morgan Stanley се е покачил
с 171%, а новосъздадения индекс BRIC, също изчисляван от Morgan Stanley бележи ръст от 262%.
Интересът на инвеститорите към фондовете BRIC се основава на недооценеността на фондовите пазари на страни с голямо население. Освен това някои компании разглеждат вложенията в пазарите BRIC
по-скоро като маркетингов инструмент, позволяващ привличането на допълнителни клиенти чрез предлагане на традиционни продукти на нетрадиционни пазари.
Съществуват и други мнения - "Фондовете BRIC – това е само временна мода, а не сериозен инструмент за инвестиции. Шумът около тях напомня за Интернет-бумът от 90-те години" – смята Роберт Поузън –
шеф на глава MFS Investment Management в Бостън.
Отчитайки, че фондовете, специализирани в инвестициите в пазарите BRIC, съществуват от сравнително недълго време, трудно е да се проследи тяхната доходност. Пазарите, които са обект на инвестиции
са твърде волатилни, а законодателството в тях не защитава достатъчно правата на инвеститорите. В Русия и Китай едва незначителна част от търгуваните на местните капиталови пазари емитенти могат да
бъдат притежание на чужди играчи. Освен това бурните темпове на икономически растеж в тези икономики не винаги се отразява с паралелен ръст на фондовите пазари. Например – през последните десет
години икономическият ръст на Китай е в размер на 7%-10% на годишна база, а фондовите индекси се колебаеха нагоре и надолу, като в резултат на това почти не са се повишили.
Впрочем, независимо от тези факти, интересът към фондовете BRIC в последно време се засилва. Британската инвестиционна компания HSBS Asset Management начала предлага инвестиционни продукти,
ориентирани към пазарите BRIC от 2004 година. След нея (през март 2005 година) такива продукти започна да предлага и фондът DWS, влизащ в структурата на Deutsche Asset Management. Само година
по-късно доходността на тези продукти достигна 65%, а обемът капитали под управление - $2.8 млрд. Фондовете BRIC на инвестиционното дружество Shroeder, регистрирани в Азия и Европа, започнаха
работа през ноември 2005 година със съвкупен капитал в размер на $10 млн. В момента управляват активи за над $900 млн. – и всичко това само за четири месеца.
В момента инвеститорите имат възможност да влагат парите си в капиталовите пазари BRIC чрез придобиване на дялове на диверсифицирани фондове, инвестиращи в emeriging markets.
Колко са те
Според данни на аналитичната компания Morningstar, специализирана в проучването на дейността на взаимните фондове, към началото на 2006 година около 20 фонда инвестират до една трета от активите си
в пазарите BRIC. Освен това съществуват и борсови фондове, позволяващи инвестициите в пазара на всяка от четирите държави BRIC. Впрочем, за клиентите това едва ли е добро решение, тъй като често
вложенията пазар по пазар не носят необходимата доходност, която съществено да надвишава комисионните на управляващото дружество, което означава, че най-добър вариант остават пакетните инвестиции в
четирите пазара едновременно.
Кристиан Дезеглиз от HSBS Asset Management, управляващ инвестиционните продукти на дружеството, които са привързани с развиващите се пазар и, предполага, че страните BRIC в перспектива ще оказват
все по-голямо влияние върху глобалната икономика. Някои държави, които в момента формално се отнасят към групата на развиващите се икономики, всъщност са напълно развити и затова едва ли ще могат
да отчетат големи темпове на ръст. Други развиващи се икономики се оказват сателити на своите развити съседи. Като примери могат да се посочат Мексико – САЩ и Полша – Европейски съюз, където
значителен ръст също не е много вероятен.
Страните BRIC – "това са най-бързо развиващите се от всички развиващи се" смята Томас Герхарт, водещ аналитик по развиващите се пазари в DWS.
Не трябва да се игнорира мнението на мнозина експерти, че високата доходност от вложенията в BRIC пазарите за някои инвеститори често се оказва недостатъчна на фона на рисковаността на тези пазари.
И макар видима корелация между четирите капиталови пазара да не съществува, по отделно взета тяхната волатилност надхвърля волатилността на emeriging markets като цяло.
Диверсификация
"По наши прогнози фондовете BRIC ще продължат да изпреварват по доходност други фондове, инвестиращи като цяло в развиващите се пазари, но не трябва да се забравя, че те ще бъдат и значително
по-волатилни" – коментира Алан Конуей, водещ аналитик по развиващите се пазари в лондонския филиал на Shroeder's.
Както стана ясно, в тези четири пазара съществуват редица ограничения. Кръгът се свива още повече от факта, че например в Русия интерес представляват единствено чуждите вложения в петролно-газовия
сектор. В Китай все още, макар и повече от година след формалното членство в Световната търговска организация, за чуждото участие в местни публични дружества съществуват редица рестрикции. По тази
причина инвестиционната компания DWS влага една трета от средствата, които управлява в активи на държави, които не влизат в пазарите BRIC, например в Тайван, Южна Корея и Австрия. HSBS Asset
Management, управляваща BRIC фонд с обем $3 млрд., предвижда в Устава на дружеството възможност до 40% от активите да бъдат инвестирани в различни валути.
В момента обемът на валутни вложения от страна на фонда е десет на сто.
Фондът BRIC, принадлежащ на компанията Templeton, отчита своите инвестиции в тайвански и хонконгски компания като китайски.
Джоан Ървайн, водещ аналитик по проблемите на развиващите се пазари в Aberdeen Asset Management в Лондон, смята, че за предпочитание са вложенията в книжа на компании, които работят на пазарите
BRIC, но са регистрирани извън четворката. Примерно турската верига супермаркети Migros Turk, която активно работи в Русия, както и хонконгската верига магазини за продажба на дребно Giordano
International, активно развиваща се на китайския пазар.
За инвеститорите остава да изберат – разумен риск – доходност. Тези които са готови да рискуват повече в името на по-добри финансови резултати – BRIC предлагат отличен потенциал за ръст. Във всеки
случай докато капиталовите пазари на Бразилия, Русия, Индия и Китай остават "горещи" обекти за инвестиция, BRIC фондовете ще са на върха на инвестиционната "мода".
-----------
Според О'Нийл към 2050 г. по стандарт на живота Русия ще изпревари Италия и Германия, а по БВП тя ще е по-напред и от Франция и Великобритания. Известният учен смята, че по общия си БВП четирите
развиващи се страни - Китай, Бразилия, Русия и Индия, които той обединява с абревиатурата BRIC (Brazil, Russia, India, China), ще изпреварят към средата на века шестицата от най-големите
индустриални държави в света. "Към 2050 г., според прогнозите ни, съвкупният БВП на държавите от BRIC ще задмине съвкупния БВП на страните от Г-6 ("голямата седморка" без Канада). Китай ще може да
изпревари САЩ още по-рано - към 2040 г. Индия ще задмине Япония през 2035 г., а Русия ще е по-напред от всяка западноевропейска страна през 2030 г.", твърди О'Нийл.
Най-бързо според него в страните от BRIC ще се развива енергийният сектор. Още през следващите 15 г. тези държави ще изпреварят САЩ и ЕС по потребление на енергия. Малко по-бавно BRIC ще превземе
световния автомобилен пазар: на лидерски позиции тези страни ще излезнат не преди 2025-2030 г. Делът на "четворката" на световния пазар на капитала също може да бъде огромен. Това обаче ще зависи
от политиката на правителствата на страните от BRIC. Джим О'Нийл вече не смята САЩ за локомотив на икономическия ръст. Според него сега Китай и другите държави от BRIC имат много по-голяма роля
като ускорители на световната икономика.
През 2003-2004 г. именно тези страни осигуриха 40-50% от прираста на световната икономика. Противоположна мисъл за съдбата на Русия обаче се съдържа в дългосрочната стратегическа прогноза на ЦРУ за
световното икономическо развитие през 2020 година. Според тези данни по това време Русия може да влезне в редиците на страните със стремително растяща икономика, но няма да успее да стане водеща
икономическа държава. В доклада се отбелязва, че Русия ще е сред страните като Бразилия, ЮАР и Индонезия, чиито икономики ще растат с бързи темпове, но в същото време силно ще изостават от
световните лидери - Китай и САЩ. Според авторите на "Проект 2020" Русия няма да успее да влезне в числото на икономическите супердържави заради хроническата неспособност на страната да реши
многобройните социални проблеми: да промени неблагоприятната демографска ситуация, да спре разпространението на СПИН и да ускори демократичните реформи.
Сериозна заплаха за развитието на Русия остават организираната престъпност и ислямският тероризъм. Всички тези проблеми отчасти ще бъдат нивелирани от способността на Москва "да промени вектора на
икономическата мощ". В доклада се подчертава, че причина за това ще е статусът на Русия като водещ доставчик на енергоносители. Руската федерация е в състояние да покрие една трета от енергийните
нужди на Европа. При това износът на енергоносители ще стане важен приоритет във външната политика на страната.
Експертите също така прогнозират мащабна, но не излизаща от контрол, миграция от Централна Азия към Русия. Годишно до един милион души ще могат да се преместват в Русия, като по този начин ще
намалят социалното напрежение в Азия и ще запълнят недостига на работна сила в Русия, породен от застаряването на населението на страната.
