БНБ наскоро отчете, че общият размер на класифицираните кредити в края на годината достига ръст от 7.68% или около 1.4 млрд. лв. Тези от тях, които изобщо не се обслужват, са 2.24% от портфейла на банките, или около 400 млн. лв.
Впечатляващи икономически данни демонстрират новоприетите в ЕС страни България и Румъния, коментира германският експерт Андреас Кайзер.
През 2006 г. българският брутен вътрешен продукт отбеляза прираст от 6,2 на сто, а румънският от 7,5%. Двете догонващи страни по отношение на реформите сега извличат ползи от нуждата да
наваксват – растящите доходи най-сетне дават възможност за ръст на частното потребление.
По-висок прираст отбелязват само Латвия и Естония, чиито нива доближават 12%. Останалите реформиращи се държави в Източна Европа вече са оставили зад себе си подобно бурно развитие,
придружено с бързо повишаване на благосъстоянието. Данните за конюнктурата оттам са вече по-умерени – с изключение на тези от Словакия.
България е най-бедната страна в ЕС. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 34% от средното ниво за общността. Причината за това е изминалото десетилетие на грешна
икономическа политика. Едва през миналата година българската икономическа дееспособност реално достигна нивото от 1989 година. Шансовете, това възходящо развитие да продължи трайно, са добри.
Съвсем нормално е, че икономическият прираст през тази и следващата година ще отслабне до нива от съответно 6% и 5,5%. В същото време обаче продължават да падат нивата на инфлацията и на
безработицата.
Непроменено лош – и без паралели в други реформиращи се страни –остава балансът по текущата сметка – или съотношението между експорт и импорт. Отрицателните стойности от минус 13%
ще останат запазени през 2007 и 2008 година.
Причината за това е нуждата от наваксване в потреблението на стоки и инвестиции, които не могат да бъдат произведени в страната, поради което трябва да бъдат внасяни отвън.
България навлезе в нова фаза на развитие преди всичко поради нарастващата роля на вътрешното потребление. В тази връзка Neue Zürcher Zeitung писа наскоро, че усилията по преориентацията на
производството към изискванията на пазарната икономика най-сетне носят ползи за широки слоеве от населението.
Българите дълго време трябваше да чакат този момент. Толкова по-активно те се радват сега на новата си потребителска свобода. Разходите по потреблението в България се увеличиха през
изминалата година със 7%. Те бяха финансирани не само с помощта на растящите доходи и паричните постъпления от чужбина, но и чрез засилено банково кредитиране.
Задълженията на частните домакинства към банките нараснаха сериозно – констатира Виенският институт за международни икономически сравенения и изрази известна предпазливост по повод
бъдещото развитие на България. Подобна предпазливост е уместна: и в миналото мнозина българи обичаха да живеят на кредит, ако имаха такава възможност.
През 1942 година кредитното дело страдаше от липсващата воля на кредитополучателите да връщат задълженията си, както и от широко разпространените малко след това надежди, че тези задължения ще им
бъдат опростени. В началото на 90-те години се основаха множество частни банки. Те взаимно си отпускаха щедри кредити, без подсигурени гаранции и без изобщо да имат намерение да погасяват
заемите.
По-скоро те бяха обръщани във валута и малко преди неизбежния крах на частните банки през пролетта на 1996 година милиони долари, изразяващи се в трицифрени числа, бяха изнесени в чужбина.
Последвалият голям икономически крах беше непредотвратим.
Днес повечето кредитни институции са по-сериозни и по-предпазливи в раздаването на кредити. Само че, срещу по-високи лихви, често се случва да не се проверява твърде сериозно
платежоспособността на клиента.
Това се случва, когато като гаранции се посочват недвижими имоти – а поради това, че данъчните и поземлени регистри твърде рядко са актуализирани и коректно водени, подобна проверка
изобщо е доста трудна. Както сега става ясно, мнозина българи са надценили финансовите си възможности. Квотата на "лошите кредити" в банките нараства.
Ако доходите не започнат да се увеличават, ако настъпят финансови затруднения или паднат цените на недвижимите имоти, обслужването на взетите кредити бързо ще се окаже сериозно
застрашено. Несъбираеми кредити – от една страна - и болезнени загуби на недвижими имоти чрез принудителни търгове – от друга – биха могли да са последствията от всичко
това.
Централният кредитен регистър към БНБ сега събира информация единствено за наличните към даден момент заеми, но не и за тези, които са прехвърлени на фирми, занимаващи се със събиране на лоши
вземания.
Несъвършенствата в структурата на информацията в регистъра могат да се илюстрират със следния пример - едно лице тегли максимално допустимият необезпечен заем от банка - например 10 хил. лв., с
предварителното намерение да не ги връща. След като спре да плаща месечните вноски, обичайната практика е банката първо да се опита доброволно да си потърси дължимото. При неуспех финансовите
институции често наемат т.нар. колекторски фирми, чиято основна дейност е да събират лоши вземания. Проблемният кредит се прехвърля от банката на фирмата чрез цесия - с 20% и нагоре отстъпка от
сумата и една "студена вода" вместо лихвите, на които е разчитала кредитната институция. Но основният проблем е, че в момента, в който цесията стане факт, заемът просто изчезва от кредитния
регистър. Без да остане и следа, че някога е съществувал. Така за всички останали банки и финансови институции това лице отново става коректно и платежоспособно и съвсем спокойно може да се нареди
за нов кредит пред друга финансова компания.
Практиката в други европейски страни показва, че в техните регистри се събира информация не само за кредитната история на длъжника към банките, но и за коректността му към застрахователи,
доставчици на комунални услуги, данъчни власти. В Гърция банките дори могат да получат данни и дали има или е имало съдебни дела срещу кредитоискателя и с какъв изход са били те.
Това развитие следва да се проследи внимателно, с цел в случай на нужда, да му се противодейства. Трайното оживление на икономиката и благосъстоянието не бива да бъдат поставяни под
въпрос.
Проблемът в цифри
Засега банките продължават да твърдят, че не са много случаите на измами. Проблемът с "изчезналите" длъжници обаче започва да придобива все по-голяма популярност, тъй като наред с увеличаването на обемите с раздадени кредити все повече нарастват и необслужваните дългове. БНБ наскоро отчете, че общият размер на класифицираните кредити в края на годината достига ръст от 7.68% или около 1.4 млрд. лв. Тези от тях, които изобщо не се обслужват, са 2.24% от портфейла на банките, или около 400 млн. лв. Според официалната статистика, която не включва обърнатите в цесия кредити, делът на редовните заеми в края на миналата година е намалял до 92.32% в сравнение с края на 2005 г., когато са отчетени 93.12%. В групата на десетте най-големи банкови институции редовните заеми са 91.97% от всички финансирания.
