Докато българските управляващи обещават повишение на пенсиите, стана съвсем очевидно, че обявената от тях като "най-добра в Европа" пенсионна реформа е провалена само 6 месеца след приемането й
Тези дни, набрал скорост с няколко „първи лопати”, прерязани ленти и излети менчета, „за да е по вода”, и преди да почерпи цял град с кебапчета, премиерът гръмна радостната новина, че покрай
заплатите ще вдига и пенсиите. Това, разбира се, не било предизборно, а защото имало по-добри приходи в бюджета.
Така или иначе обаче преди избори трябва много да се внимава - дори с лопатите и лентите, понеже започват много съмнително да бият на очи. А още повече - с приказките за пенсиите. У нас те са като
да говориш за въже в дома на обесения.
Първо, защото - както се оказа - повишението далеч няма да е за всички. И второ, понеже приходите в бюджета от данъци всъщност съвсем не са „добри”, а от осигуровки са направо лоши, и понеже
фискалният резерв е вече почти опразнен, повишението ще е символично. Тоест, малка част от пенсионерите ще получат по малко, което няма да е кой знае каква радост за тях. Но пък ще е голяма обида
за останалите, чиито пенсии не са много по-големи, коментира "Дойче веле".
Покрай днешните пенсии има новина и за утрешните пенсионери, която, разбира се, едва ли е изненада за някого - надеждата, че като им дойде редът да се пенсионират няма да ги сполети същата
нерадостна съдба, се оказа съвсем напразна.
През ноември, след цяла година мъчително умуване, с фанфари и с твърдението, че е „най-добрата в Европа”, бе приета така наречената „пенсионна реформа” с 25-годишна схема за постепенно преодоляване
на дефицита и осигуряване на стабилност в пенсионната система и по-големи пенсии. Шест месеца по-късно може да се каже, че едва започнала тази „реформа” вече приключи.
И не защото с обещаното сега повишение се отменя една от първите й стъпки - замразяването на пенсиите до 2013 година. Действителността и без това дълбоко и непоправимо се беше разминала с
първоначалните сметки.
Според тях през тази година чрез по-висока вноска, ограничаване на разходите и увеличаване на събираемостта дефицитът в пенсионната система трябваше да се намали със 700 милиона лева. Вместо това в
средата на годината приходите изостават от този план със стотици милиони.
На всичкото отгоре точно в седмицата на радостната вест за повишение на пенсиите Конституционният съд отмени практическата национализация на част от спестяванията в частните пенсионни фондове,
предприета въпреки многобройните предупреждения, които управляващите надменно отхвърлиха. И бъркотията стана още по-голяма.
Вината за това не е в кризата, която - както оптимистично се твърди - била отминала.
А в липсата на смелост и визия за предприемане на непопулярни и болезнени, но неизбежни и неотложни стъпки, и за радикална смяна на модела.
Всъщност единствената полза от така наречената „пенсионна реформа” е, че тя много точно илюстрира цялата обърканост, безсилие и несъстоятелност на днешното управление. И показва, че само с Пи Ар и
без истински реформи нищо не става.
БР