Нова теория: Не дългът убива растежа

Общият дълг на 17-те страни от еврозоната се е покачил до 87.2% от БВП през 2011 г.

Вчера Евростат публикува данни, според които общият дълг на 17-те страни от еврозоната се е покачил до 87.2% от БВП през 2011 година. През предходната 2010 година съотношението дълг към Брутен вътрешен продукт е било 85.3%. Това е най-високото ниво на задлъжнялост от приемането на еврото като разплащателна единица на територията на Европа.
Ден по-рано сайтът за икономически анализи и прогнози voxeu.org публикува становището на двама икономисти, които смятат, че връзката между дълг и икономически растеж се интерпретира неправилно от политиците.
Повечето държавни управници се придържат към максимата, че високите нива на задлъжнялост убиват растежа на една икономика. Това гледище се потвърждава от емпирични данни, събирани в годините от икономическата литература и се базира на установената корелация между публичния дълг и ръста на икономиката.
Корелацията по своята същност обаче не е факторът, който води до определени последствия за икономиката, спорят експертите Уго Паница и Андреа Пресбитеро. Според тях интерпретацията на тази връзка между дълг и растеж е, че по-скоро слабият растеж води до по-високи дългове, а не обратното. С други думи има степен, до която дългът не влияе на растежа. Нещо повече - дългът не пречи на развитите икономики.
Ето защо връзката между дълг и растеж не трябва да се използва като аргумент за налагането на фискална консолидация в държавите или прилагането на строги бюджетни икономии.
Според двамата учени има определени нива, над които дългът започва да се превръща в неконтролируем и тогава връзката дълг към БВП започва да е важна. Развитите икономики обаче са все още под това ниво, при което дългът може да окаже негативен ефект върху развитието на икономиката.
Икономистите посочват и какъв е начинът, по който тези високи нива на дълг действат деструктивно. В състояние на баланс, при който имаме едно платежоспособно правителство, високите нимва на дълг може да принудят политиците да приложат рестриктивна фискална политика, която да гарантира, че ако сантиментите на инвеститорите внезапно се променят, икономиката няма да стане уязвима и да изгуби баланса си. Това обаче, което се получава при пристъпването към такива действия е, че автоматично се стига до понижаване на икономическия растеж, особено ако такива мерки се приложат по време на рецесия. Сами по себе си тези мерки водят до покачване на дълга към БВП. В този смисъл е вярно, че дългът влияе негативно на растежа, но това се случва замо защото високия дълг е довел до паника и рестриктивни фискални политики.
Начинът, по който идеята на двамата икономисти може да бъде интерпретирана, оправдава политиките, които имат дългосрочна визия за понижаване на публичния дълг. Тя обяснява и защо рестриктивните политики не бива да се прилагат по време на рецесия. Въпреки това, според Паница и Пресбитеро политиците нямат друга алтернатива за действие, тъй като са притиснати от пазарните участници.