20 Май 2019, 15:51 Днес (11) | Вчера (0)

През 2018 година: Населението на България е 7 млн. души

12 Април 2019 12:17 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 12 април 2019, 12:39

През миналата година населението е намаляло с близо 50 хиляди души

Към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%, сочат данни на Националната статистика. Мъжете са 3 395 701 (48.5%), а жените - 3 604 338 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 061 жени.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете - 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.5%, и Варна - 18.9%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.7%. Най-висок е този дял в Италия (22.6%), следвана от Гърция (21.8%) и Португалия (21.5%). Общо в осем страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в страната са 1 004 845, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6% от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5% и Габрово - 11.6%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2018 г. е 15.6%, като най-нисък е в Италия (13.4%) и Германия (13.5%), а най-висок е в Ирландия (20.8%) и Франция (18.1%).
Към 31.12.2018 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 55.5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54.5%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 51.5%, отколкото в селата - 67.8%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) - 47.1%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 71.5%, Габрово и Ловеч - по 67.4%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.8 години, а в селата - 46.4 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 4 201 хил. души, или 60.0% от населението на страната, като мъжете са 2 206 хил., а жените - 1 994 хиляди. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година.
Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 1 732 хил. души, или 24.8%, а под трудоспособна възраст - 1 067 хил. души, или 15.2% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 87, Варна - 73, и София (столица) - 72 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 43, Перник – 49, и Габрово, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7%, а в селата - 1 840 910 души, или 26.3% от населението на страната. Към края на 2018 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 64, 55 и 11. В 1 193, или в 22.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34.4% от населението на страната. Към края на 2018 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Половината от населението на страната (50.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 742 хил. души, или 10.6% от населението на страната. През 2018 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2017 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 84 865 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 120 души (19.0%). Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.3%). Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2018 г. спрямо 2017 г. - съответно с 0.2 и 1.2%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.4%, Монтана и Враца - по 1.9%.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 73 общини с население по 6 000 души живеят едва 4.0% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.3% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 120), следвана от общините Пловдив (346 893) и Варна (345 369). Най-малката община е Трекляно - 758 души.

През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%. Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9‰, а през предходната 2017 г. - 9.0‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.0‰, София (столица) и Ямбол - по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 6.3‰, Габрово и Видин - по 6.8‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2017 г. е 9.9‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.9‰, следват Франция и Швеция - по 11.5‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.6‰.

Към 31.12.2018 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 491 хил., като спрямо предходната година намалява с 26 хил., а спрямо 2011 г. - със 159 хиляди. През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 2 108 през 2017 г. на 2 154 през 2018 година. Половината (50.1%) от ражданията през 2018 г. са първи за майката, 37.1% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 56.2% през 2011 година. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0%) е по-висок отколкото в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2%) и Ловеч (75.9%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Силистра (49.9), Благоевград (45.1%), Разград (45.0%) и Кърджали (35.9%).

Броят на умрелите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност - 15.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 265, или с 1.2%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8‰) отколкото в градовете (13.2‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3‰, Кипър - 7.0‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.8‰, и Литва - 14.2‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.2‰, Монтана - 21.7‰ и Кюстендил - 20.3‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.7‰.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока - 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.7 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

През 2018 г. са регистрирани 28 961 юридически брака - с 368 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.1‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са сред населението в градовете.
През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.7 и 28.7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените.
Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич - 5.4‰, и Разград - 5.1‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2.6‰.
Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 година. От всички прекратени бракове 80.4% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (65.9%), следват причините "несходство в характерите" (26.0%) и "фактическа раздяла" (6.6%).
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 16 Май 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7489
GBP 2.4796 2.4887 2.2527
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив