Разговор с г-н Момчил Ройнев – председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на БАЕЗ ЕАД
Г-н Ройнев, от началото на годината живеем в условията, наложени от коронавирусната криза. Как COVID 19 повлия на Вашия бизнес и как БАЕЗ се справя с това предизвикателство?
Разбира се, че коронавирусната криза оказа своето влияние върху управлението на бизнеса от една страна и по отношение управлението на човешките ресурси от друга. Наложи се да бъдат взети бързи
решения относно запазване ефективността на бизнес модела и същевременно адекватно да управляваме дейността на бизнес звената в дружеството в условията на "хоум офис".
Не знаехме как ще сработи тази мярка, но от позицията на времето виждам, че сме успели да се справим с това предизвикателство, като успяхме да създадем адекватни възможности служителите ни да си
изпълняват служебните си ангажиментите в пълен обем.
В генерален план, във връзка с обявената епидемична обстановка в страната, БАЕЗ ЕАД продължи да осигурява застрахователно покритие на своите настоящи и бъдещи клиенти. И към настоящия момент
продължаваме да работим в условия на засилени мерки за сигурност, за да можем да осигурим непрекъсваемост на процеса за сключване и администриране на застрахователни договори.
Най-важното е, че БАЕЗ ЕАД продължава да гарантира вземанията на българските компании, като осигурява възможност за осъществяване на търговската им дейност при условия на влошена икономическа
обстановка.
Какви са наблюденията Ви – кои сектори бяха засегнати най-силно от здравната криза?
Като правило, колкото по-дълбоко икономически обвързана е една икономика със силно засегната от COVID-19 страна, толкова по-силно ще бъде усетен негативният икономически ефект. С нарастването на
случаите в Европа българската икономика става все по-уязвима поради високата икономическа обвързаност с икономиката на ЕС дори в България и да няма голямо разпространение на вируса.
Според НСИ и Евростат българската икономика се е свила с 9,8 на сто спрямо първото тримесечие, когато бе отчетен растеж от 0,3 на сто, и с 8,2 на сто спрямо същия период на миналата година. Но за
разлика от повечето страни в ЕС България постигна икономически растеж от 2,4% на БВП през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0,3% спрямо
четвъртото тримесечие на 2019 година.
Генерално пандемията от COVID-19 засегна микро-, малките и средни предприятия в България. Най общо казано, засегнати са ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафета) секторът, транспортният сектор,
селскостопанският сектор и други. Важното е, че правителството и в частност Министерството на икономиката полагат усилия за въвеждане на мерки в помощ на МСП и те в цялост дават своя положителен
резултат.
Как бихте коментирал междуфирмената задлъжнялост в новите условия?
Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите. Основните негативни последици са намаляване на печалбите, по-високи разходи за лихви и липса на ликвидност. За да
компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, фирмите се изправят пред редица предизвикателства: ограничават инвестициите, съкращават служители или не наемат нови, имат проблеми при
изплащане на заплатите, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.
Генералният въпрос е какво може да се направи преди сключването на сделката, за да бъде намалена вероятността от просрочени плащания, а оттам и да се намали междуфирмената задлъжнялост. Практиката
познава богата гама от мерки, някои от които са: динамично управление на съотношението авансови плащания – следващи плащания; въвеждане на променливи кредитни лимити; прилагане на
система за реабилитация при възникване на просрочие; динамично управление на цените в зависимост от условията на плащане; изискване на гаранции и обезпечения; включване в договорите /
условията на поръчките на клаузи, които водят до най-бързо получаване на изпълнителен лист при невъзможност за извънсъдебно събиране на евентуалните просрочия.
В последните години на българския пазар наблюдаваме повишаване броя на компаниите, които предприемат стъпки по обезпечаване на своите вземания чрез сключване на застраховка срещу търговски риск.
Застраховката на търговски вземания включва в себе си гамата от изброените по-горе мерки. В този ред на мисли БАЕЗ ЕАД предлага модерни инструменти за намаляване на междуфирмената
задлъжнялост.
Търговското кредитиране е част от съвременната форма на търговия, което налага на фирмата - продавач да предприеме рационални и целенасочени действия за ограничаване на риска от забавяне на
плащанията. Така купувачът получава стоката или услугата при условия на отложено плащане, а застрахованият ограничава риска от евентуално забавяне в плащането и обезпечава пътя към по ефективно
управление на вземането си.
ИНСМАРКЕТ писа, че БАЕЗ разшири застрахователното покритие за риска от щети, причинени вследствие на световната пандемия. Как бизнесът оцени тази Ваша гъвкавост?
За нас това решение бе изключително важно и ключово! Целта бе БАЕЗ ЕАД да подпомогне своите настоящи и бъдещи клиенти да преодолеят негативните икономически последици от обявената световна
пандемия свързана с разпространение на COVID – 19. Стремежът ни е да гарантираме вземанията на българските компании, осигурявайки им възможност те да осъществяват търговската си дейност при условие
на влошена икономическа обстановка. Разбира се, бизнесът реагира положително на това наше решение, което потвърждава нашата увереност, че сме на прав път по отношение вземането на адекватни решения
от наша страна с цел обезпечаване както на вътрешния търговски оборот, така и на експортния бизнес със стоки и услуги.
Промени ли се и в каква посока интересът на фирмите към застраховките, които предлагате? Кои продукти бихте препоръчали на компаниите като особено подходящи в новите условия?
Разбира се! Нагласите на клиентите ни се промениха, промени се и интересът към БАЕЗ ЕАД, което от своя страна е предизвикателство за нас и същевременно е много задължаващо. Кризата
с COVID – 19 доведе от бизнес гледна точка до увеличаване на
обема на одобрените кредитни лимити с 56% спрямо същия период на 2019 г. Това е значителен ръст, показващ завишен интерес към предлаганите от БАЕЗ ЕАД застрахователни решения относно осигуряване на
застрахователно покритие при сделки на отложено плащане.
По отношение втората част на въпроса Ви кой е подходящият застрахователен продукт към настоящия момент, всичко зависи от нуждите на клиента. Един от продуктите ни е свързан с осигуряване на
застрахователно покритие на вътрешен търговски риск или експорт на стоки и услуги, друг наш продукт предлага застрахователно решение по отношение подкрепа на даден отрасъл от икономиката през
търговските банки. Генерално погледнато днес фокусът е върху възможностите за намаляване на междуфирмената задлъжнялост и в този ред на мисли правилния подход е застраховане на плащанията по
договори за продажба срещу търговски и/или политически риск. Задължително е при сделки на отложено плащане с цел експорт по отношение на непазарния риск в застрахователното покритие да се включи
като допълнително покритие и политическия риск. Тази комбинация осигурява в максимална степен адекватно застрахователно покритие и защита на капитала на експортьора.
Има ли място за нови застрахователни продукти, улесняващи бизнеса и какви?
В контекста на зададения въпрос винаги съм изповядвал разбирането, че наличното портфолио следва да се развива и надгражда така че продуктовата гама в максимална степен да е адекватна на днешните
предизвикателства. В този ред на мисли разширихме обхвата на застрахователно покритие по вече сключени застрахователни договори и бъдещи такива срещу непазарен краткосрочен търговски риск чрез
включване на политически риск, в чийто обхват са неплатежоспособност и забава на плащането, причинени от кризата с COVID – 19. На следващо място БАЕЗ ЕАД осигури застрахователно покритие по вече
сключени застрахователни договори и бъдещи такива срещу краткосрочен вътрешен търговски риск чрез включване на неплатежоспособност и забава на плащане, причинени от кризата с COVID – 19. На
основание решение на Министерски съвет БАЕЗ ЕАД предприе мерки държавите с пазарни рискове (държавите членки на ЕС и ОИСР) да се третират временно като непазарни до 31 декември 2020г.
Последното действие на държавата и в частност БАЕЗ ЕАД показва твърдото намерение да се подкрепи експортният потенциал на българския бизнес чрез осигуряване на застрахователно покритие за
сметка на държавата. Нещо повече – действащата законодателна рамка, с която работи БАЕЗ ЕАД (имам предвид Закона за експортното застраховане), ни осигурява възможност в максимална степен да
бъдем гъвкави при вземане на бързи решения, отговарящи на нуждите на българските експортьори и, не на последно място, на малкия и среден бизнес по линия на продуктите Кредити и финансирания и
Предекспортно финасиране.
Какви са очакванията Ви за резултатите на БАЕЗ за 2020 г.?
Остават близо четири месеца до края на годината – месеци, които ще бъдат изпълнени с доста предизвикателства за екипа на БАЕЗ ЕАД. Убеден съм, че ще се справим в тази трудна от икономическа
гледна точка ситуация, а по отношение на резултатите на компанията очаквам да постигнем заложените бизнес цели.