Разговор с Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Г-н Абаджиев, как частният пенсионен бранш у нас изпраща 2010 година? Каква е равносметката, изразена в цифри?
2010 година бе успешна за пенсионния бранш. Радващо е, че нашите
прогнози се изпълниха – ние предвидихме, че браншът ще излезе от кризата по-бързо от всички други. Резултатите потвърждават това – всички дружества имат положителна доходност и добри финансови
резултати. Също важно е, че успяхме да заличим спада в стойността на активите на фондовете. Към деветмесечието активите надхвърлиха 3,8 млрд. лева и, както прогнозирахме още през 2003 година, към
края на тази година тези активи ще достигнат 4 млрд. лева. Това показва, че нашата оценка е правилна, въпреки кризата. Броят на осигурените лица също расте – за деветмесечието те вече са 3,8 млн.
души. Също радостно за нас е, че през периода 2002-2010 година и въпреки спада в доходността от 20% в края на 2008 г., средната ни доходност е около 6%. Този положителен общ резултат също говори
красноречиво, че 2010 г. може да се счита за успешна.
Това, което отчитате, само потвърждава факта, че пенсионната дейност е един дългосрочен бизнес с хоризонт, който надхвърля мандата на едно правителство. Въпреки това като че ли досега
управляващите бяха недоверчиви към дейността на компаниите. В края сме на една година, която се оказа доста реформаторска за пенсионната система. Как оценявате направените в страната промени –
всички ли са с положителен знак за Вас?
Последните месеци дискусиите около професионалните пенсионни фондове ни дадоха възможност да покажем на управляващите, а и не само на тях,
реалните резултати на пенсионните фондове и как тези фондове допринасят за решаването на големия социален проблем – пенсионните доходи, както и за развитие на икономиката ни чрез тяхната
инвестиционна дейност…
Чуха ли ви политиците?
Да, някои от тях ни чуха и дори ни разбраха. Ние обаче ще продължим да повтаряме как функционират тези фондове, как се осъществява тяхната дейност и
какъв е контролът върху нея, какво трябва да се очаква и какво могат да дадат те. Категорично ще продължим да отстояваме, че пенсионната система не може да постигне адекватни заместващи
пенсии само с държавния разходопокривен стълб, че за това са нужни и капиталовите пенсионни фондове. Това, което сме си поставили като цел – да постигнем европейски стандарт на коефициент на
заместване 70-80% през следващите десетина години, може да се постигне само с приноса на всеки един от трите стълба на пенсионната система.
Не съм съгласен с определението, че 2010 г. бе реформаторска. Добре, че не е, защото българският пенсионен модел не се нуждае от реформиране, а от премахване на някои проявяващи се недостатъци,
особено в първия стълб – държавното осигуряване, както и от създаване на условия за по-нататъшно развитие и усъвършенстване на този модел, без да се нарушават или да се променят неговата философия,
структурата и неговите основни принципи, върху които е изграден. Добре е, че не се изпълниха някои крайни искания за тотално реформиране на пенсионния модел. Известна е последната
оценка на Международния валутен фонд за българския пенсионен модел, а тя е, че това е един от най-добрите образци на смесена пенсионна система, която трябва не да се „реформира”, а да се развива.
Как оценявате предложенията за стопяване на дефицита в Държавното обществено осигуряване – реално ли е, според Вас, това да стане с прилагане на предложените мерки?
Не, според
мен това не е реално, защото демографският проблем ще продължи да се задълбочава. Винаги ме е учудвало как проблемите в първия стълб винаги са се представяли като външни проблеми, привнесени в
системата. Да се разчита, че в него ще влязат толкова вноски, че да покрият разходите, е нереално.Това е невъзможно да стане. Нали затова той се нарича и разходопокривен – една част от определените
от държавата разходи наистина и за в бъдеще ще се покриват от внасяните осигурителни вноски, а другата част от необходимите разходи ще трябва да се покриват от държавата. Не така стоят нещата във
втория и третия стълб. Тук нещата са простички и ясни. Тук не може да има дефицит. Колкото вноски постъпят, толкова средства ще се натрупат в индивидуалните партиди, като към тях ще се добавя и
доходност от инвестирането на тези средства. И в крайна сметка пенсията на осигуреното лице се определя на базата на натрупаните средства и тук няма точки, няма таван на пенсията и т.н.
Защо държавата посегна на парите на професионалните фондове? Може да се търсят различни отговори – държавата не вярва, че пенсионните компании са кадърни да управляват добре тези пари;
държавата национализира тези пари, за да запуши някакви дупки; идват избори. Кой вариант на отговор за Вас е най-приемлив?
Може би нещата могат да се обяснят с всичко по малко
– не може да се пренебрегнат изборите, не може да се пренебрегне и фактът, че някъде има готови и сигурни пари и те могат да бъдат просто преместени и с тях да се решават част от проблемите на
ДОО.
Аз предлагам друг прочит на решението – фактът, че държавата се заинтересова от тези пари и посегна на тях, показа, че именно капиталовите фондове натрупаха тези средства и означава, че те
управляват добре парите и резултатът е налице. Радващото е, че и работодатели, и синдикати потвърдиха, че не обвиняват компаниите в лошо управление, а напротив – считат, че тези фондове се
управляват добре. Ето защо категорично не приемам варианта, че за да се посегне към средствата на тези фондове, то причината е, че пенсионните фондове са неспособни да ги управляват както
трябва.
Трябва да е ясно. Целта на прехвърлянето на средствата бе да се помогне на бюджета на НОИ, а оттам и на неговите разходи. Недостатъкът в това е, че след прехвърлянето тези средства няма да растат
на базата на тяхното инвестиране и по този начин да се умножат, както ако бяха управлявани от фондовете. Удовлетворяващото в известна степен е, че не се стигна до реализирането на първоначалната
идея – да се прекрати изцяло дейността на професионалните фондове и всичките техни активи да се предоставят на НОИ. Това щеше да бъде стъпка, която щеше да доведе до много негативни
последствия и най-сериозното от тях е, че щеше да започне разрушаване на модела, за който вече говорихме. Стигна се според нас до разумен компромис – да се прехвърлят средствата на две групи
хора, на които предстои пенсиониране в периода 2011-2014 г. В този смисъл ние се примирихме с по-малкото зло.
Как ще се отрази на компаниите отнемането на тези 100 млн. лева?
Определено не е добре да се лишиш от тези пари, но на фона на всички средства няма да се отрази драматично. Да
не забравяме, че другият сценарий бе продажба на активи, лишаване на осигурените от права, тоест загубване на доверие към системата изобщо. Считам, че напрегнатият в моменти много остър дебат,
свързан с професионалните фондове, имаше и определен положителен ефект – разкри се възможността и необходимостта да се разясни на правителството, на неговите институции какво представляват
капиталовите пенсионни фондове, какви точно са техните резултати. Това беше предизвикано от факта, че в хода на дебата прозвучаха много политически и управленски мнения и изказвания, които
показваха учудваща некомпетентност и непознаване на начина на функциониране на втория и третия стълб от пенсионната система. Това показа и нуждата да работим по посока на по-широкото и
по-професионално информиране на обществото, да даваме повече знания за повишаване на осигурителната и финансовата култура на всички осигурени лица.
Как на практика ще стане прехвърлянето на парите на професионалните фондове?
Тук става дума за две групи хора, които предстои да се пенсионират в периода 2011-2014 г. –
родените в периода 1952-1959 г. мъже и родените през периода 1955-1959 г. жени. Натрупаните средства по партидите на тези лица трябва да бъдат прехвърлени в НОИ до 31 март 2011 година. Пенсиите ще
се плащат от НОИ.
За колко души става дума?
За около 42 хиляди души и за около 100 млн.лева.
В края на декември стана ясно, че депутати дават на съд национализацията на пенсионните спестявания. Какви са очакванията ви – ще се ревизира ли решението, или това е предизборен
политически ход?
Дали това е национализация – ето главното, върху което трябва да се произнесе съдът. Не се наемам и не е моя работа да давам оценки на Конституционния съд и да
прогнозирам неговите решения. Това е независима институция с изключително високи компетенции. В този смисъл не се ангажирам да давам и оценки дали предприетото от опозицията има чисто политически
цели. Очакваме решението на съда.
Казахте, че прехвърлянето на средства от ППФ към НОИ рефлектира върху доверието на обществеността. Решението повлия ли по някакъв начин върху доброволния стълб?
Да,
доверието беше определено разклатено, но пряка зависимост тук не се наблюдава. Като цяло, напоследък се наблюдава известно засилване на интереса към доброволното пенсионно осигуряване от страна на
хората между 30-40 години. Може би засилените дискусии успяха да покажат важността на тези фондове. Към края на септември в доброволното осигуряване има около 550 хил. души. Сравнено с близо
3 млн. души в универсалните фондове, това показва какъв потенциал имат доброволните фондове. Това е бъдещето – да привлечем в третия стълб тези около 2,5 млн. души, които работят на трудов договор
и получават заплати. Тук важно е, разбира се, те да получават такива доходи, че да могат да отделят за доброволно осигуряване. Ето защо въпросът е да помислим за адекватни стимули за тях – така, че
доброволното осигуряване да участва с около 15-20% във формирането на крайния заместващ доход за осигурения, когато дойде време той да се пенсионира.
Тук, естествено, въпросът опира и до възможностите на хората да заделят допълнително за пенсия, до икономическия просперитет на работещите.
Да, разбира се, но ние имаме
изследване, което сочи, че основната група участници в доброволните фондове е съставена от хората с неголеми доходи. По-богатите проявяват по-малък интерес и по-малка активност. Вероятно това е
свързано с факта, че хората със средни доходи се замислят когато настъпи нетрудоспособната им възраст какво ще правят, защото тогава няма да могат да упражняват професията, заниманието си. Докато
богатите разчитат на това, че винаги ще имат пари.
Какви са отзивите от международните пенсионни организации за национализацията на част от средствата на професионалните фондове?
Реакцията се почувства веднага и отзивите не
бяха положителни, а страната ни не беше споменавана с добро по този повод. През юни т.г. на форум на ЕС в Брюксел при обсъждането на т.нар.”Зелена книга” за пенсионните системи бе посочен фактът,
че някои правителства със своите действия спират и дори връщат назад вече започнали или извършени пенсионни реформи. Категорично бе подчертано, че най-добри са смесените пенсионни системи.
Зелената книга имаше за цел да се извърши широка обществена дискусия в рамките на Европейския съюз и на тази база да се разработи т.н. „Бяла книга”, която ще даде насоките и ще определи
стратегията и политиката на Европейския съюз в сферата на пенсионното осигуряване. Ясно е, че ще се наложи България в бъдеще да се съобразява с тях.
Какъв сигнал дава решението на Унгария да национализира пенсионните си фондове?
Това е лош сигнал и показва огромния политически риск, който съществува за пенсионните системи.
В този смисъл ръководителят на групата по изготвянето на „зелената книга” на пенсионните реформи изтъкна, че ЕС не може да се меси в националните пенсионни системи, но в същото време трябва да
бъдат създадени антистимули за държавите-членки, които антистимули да препятстват правителствата, връщащи назад пенсионните системи. По отношение на Унгария смятам, че взетото правителствено
решение много скоро ще бъде отчетено като огромна политическа грешка с много негативни за страната последствия.
Поглед към 2011-та – какво се случва с идеите за увеличение на облекчението за доброволно пенсионно осигуряване, за въвеждането на мултифондовете, за инвестициите на
компаниите?
Вярваме, че с регулиране на решенията за първия стълб, взети тази година, ще се пристъпи и към въвеждането на новостите в пенсионната дейност.
Ще насочим поглед към по-ефективното инвестиране средствата на пенсионната система в българската икономика, което означава и повече работещи, повече заплати, повече пари за икономиката ни.
По отношение на данъчните облекчения ние бяхме внесли искането ни преференцията за допълнителното пенсионно осигуряване да бъде повишена от 10 на сто на 15%. Този въпрос е много важен и за
намаляване натиска върху пенсионната система и аз вярвам, че той ще бъде разрешен през 2011 година.
Очакваме и въпроса за мултифондовете да бъде разрешен.
Задоволява ли ви решението вноската за универсалните пенсионни фондове да се увеличи с 2 процентни пункта, т. е. от 5% на 7% от 1 януари 2017 г.?
Изключително важно е през
2011 г. този въпрос също да бъде подложен на дискусия. Защото, ако вноската се запази в рамките на 5% до 2017 г., хората няма да могат да получават пенсии с такъв коефициент на заместване, за
който говорихме – така, че пенсиите да бъдат по-адекватни. Мисля, че след изборите трябва да поставим този въпрос за сериозен анализ и това решение за увеличаване на вноската да се изтегли
по-напред.
Какво е конкретното ви предложение?
Увеличението на вноската да стане още през 2012 година. Има различни варианти, например вноската да се увеличава не с 2%, а да се вдигне
плавно – през 2012 г. да стане 6%, през 2013 г. – 7%. Важно е да се разбере, че колкото по-скоро тези пари влязат в осигурителните фондове, толкова по-бързо хората ще натрупват средства за
адекватни пенсии, толкова по-бързо тези средства ще влязат чрез инвестирането им в икономиката на страната и те ще заработят по-скоро в полза и на държавата, и на осигурените.
Какви са прогнозите ви в цифри за 2011 година?
Като доходност планираме да се върнем на старите нива – вие знаете, че през 2006-2007г. реализирахме доходност от порядъка на
13-15-17%, но това зависи и от икономиката на страната, и от глобалното развитие на икономиката. Едва ли ще го постигнем догодина, но се стремим към това.
Важното е догодина обществото да получи ясна информация какво точно може да очаква от държавната система и какво – от капиталовата система и да има знание и интерес да участва в тях.
Как ще изглежда животът на един пенсионер след прилагането на сегашните промени?
Трябва да се каже откровено, че сегашните промени в КСО не бяха насочени пряко към настоящите
и бъдещите пенсионери, а към финансовото стабилизиране на първия стълб на пенсионната система. Затова, нека си пожелаем през 2011 и следващите години промените да бъдат насочени най-вече към
осигурените лица и повишаването на техните пенсионни доходи, с други думи, промените да бъдат в услуга на осигурените, а не в услуга на системата.
АА
