Европейският личен пенсионен продукт ще допринесе за адекватни и устойчиви пенсии

Разговор с проф. д-р ик. н. Нено Павлов, зам.-председател на Икономически и социален съвет на България, зам.-председател на Съюза на икономистите в България, председател на фондация "Проф. д-р В. Гаврийски", академичен преподавател. Бил е зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" и ректор на СА "Д.А.Ценов"-Свищов

Проф. Павлов, по време на българското председателство на Съвета на ЕС у нас бе обсъден и един европейски пенсионноосигурителен въпрос – предстоящо въвеждане в ЕС на унифициран продукт за лично капиталово пенсионно осигуряване (Pan-European Personal Pension Product, PEPP), което ще се  извърши с Регламент на ЕС. Разкажете повече за този европейски проект.
Преди всичко трябва да кажем, че цитираният Регламент представлява може би най-мащабният трансграничен проект на Европейската комисия през последните години в областта на пенсионното осигуряване. По същество той създава общоевропейска рамка на доброволна система за лично пенсионно осигуряване със стандартизирани характеристики и трансгранична преносимост на пенсионния продукт в ЕС при условията на свободно движение на хора, знание, капитали, стоки и услуги. Регламентът не заменя, нито хармонизира съществуващите национални пенсионни схеми. Значимостта му се предопределя от поставените дългосрочни цели: подобряване социалната защита по пътя на предоставяне възможност на лицата дългосрочно да инвестират в достъпни, лични  финансови продукти (пенсии) с опростена и ясна структура, свързани с пенсионирането; насърчаване на трансграничната мобилност и гъвкава заетост на европейските граждани в Общността; осигуряване на свеж, дългосрочен финансов ресурс за развитие на единния капиталов пазар в ЕС и реалната икономика; търсене на решения на тежките демографски предизвикателства пред пенсионните системи, с помощта на дългосрочното инвестиране на лични пенсии в общоевропейски мащаб. Очакванията на ЕК са до 2030 г. тези спестявания да нараснат трикратно и достигнат около 2,1 трилиона евро в ЕС.

Кое наложи създаването на такъв продукт?
Домакинствата в ЕС са сред най-големите спестители в света, но по-голямата част от тези спестявания се държат в банкови сметки с кратък матуритет. Увеличаването на инвестициите в капиталовите пазари може да спомогне за преодоляване на предизвикателствата, свързани със застаряването на населението и ниските лихвени проценти.
Личното пенсионно осигуряване е важно, тъй като предоставя на лицата, които спестяват в дългосрочен план, възможности за дългосрочни инвестиции. Един по-голям европейски пазар за лично пенсионно осигуряване ще подкрепи предлагането на средства за институционални инвеститори и инвестиции в реалната икономика.
Понастоящем съществува висока степен на фрагментиране и разпокъсаност между националните пенсионни пазари в ЕС, ограниченост на преносимостта на пенсионни права и липса на стандартизация на предлаганите продукти за лично пенсионно осигуряване в държавите членки. Този факт се явява сериозна пречка пред европейските граждани реално и пълно да се възползват от основните свободи на движение, заетост и установяване в рамките на ЕС.
Разработеният Регламент от ЕК предлага политическото решение за създаването на един по-голям паневропейски пазар за адекватни, устойчиви и приносими лични пенсии, като продукти с прозрачна структура и ефикасност.

Кои са най-важните особености на продукта?
Това са доброволността, свободното договаряне и свободният избор на пенсионна схема, на доставчик (като банки, застрахователни, инвестиционни и управляващи дружества, посредници, дружества за ППО и др.), личният избор за начина на спестявания и инвестиционния профил на натрупваните активи, правото на ползване на данъчни преференции с оглед на предстоящо пенсиониране.

Знаете, че у нас от известно време се надигат гласове срещу формата на пенсионната система. Какви, според Вас, ще са нагласите на потребителите към такъв европейски продукт; какво място ще заеме той на нашия пазар?
От научна и практическа гледна точка оценявам предложението за този нов, стандартизиран на европейско ниво пенсионен продукт положително, с очаквания за многопосочни дългосрочни ефекти, независимо от срещащия се песимизъм сред някои експерти. Логично е да са налице противоречиви нагласи, изразявани в дискусиите. Нормално е той да бъде подкрепен най-напред от образованите и по-високо платените, които упражняват по-висококвалифициран и интелектуален труд, още повече, че по принцип те са мотивирани да работят по-дълго и на по-висока възраст. Обратното: колкото по-ниско е образованието и квалификацията, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране и ограничаване допълнителните спестявания за пенсия.
Новият пенсионен продукт ще бъде особено полезен за мобилните граждани на ЕС, за самонаетите лица, сезонната, нестандартната и трансграничната заетост, за населението в държави с ограничен избор и ограничено развита система за спестявания в продукти за ЛПО.

От тази позиция бих цитирал емпирична информация от проведеното анкетно проучване (в което участвам като респондент) през месеците април и май 2018 г. На зададения въпрос: Смятате ли, че трябва да спестявате за доброволно лично пенсионно осигуряване, 33%  отговарят с  "да" тъй като със своите размери пенсията PAYGO няма да има адекватен принос в стандарта на живот след пенсиониране, 34% потвърждават с "да" поради факта, че предпочитат да се разпореждат с повече лични активи в пенсионна възраст, а 17% споделят, че всеки човек в активна възраст следва да отделя по своя инициатива достатъчна част от дохода за третата възраст. Друга част от респондентите, респ. около 9%  предпочитат да използват за тази цел други финансови инструменти, 2% да разчитат на помощта от децата си, а 5% да разчитам на доходите от собствен бизнес и предприемачество. Проучванията определят за лидери в развитието на личното пенсионно осигуряване в ЕС – Германия, Испания, Франция, Дания и др. На другия полюс се разполагат Прибалтийските републики, Румъния и България.

Какъв, според Вас, ще е ефектът за потребителите на този продукт?
На първо място, бих посочил европейският контекст на ефекта за потребителите. Той се изразява в: преодоляването на бариерите и препятствията пред свободното движение на хора и трансграничните политики по заетостта на потребителите, посредством  стандартизирането на основните характеристики на продукта и неговата преносимост между държавите в ЕС; използването на продукта като ефективен инструмент за развитието на един по-голям, конкурентоспособен  европейски пазар за личното пенсионно осигуряване, насърчаващ конкуренцията между доставчиците в полза за потребителите; намаляване високата степен на фрагментиране между националните пенсионни пазари и неравномерността в достъпността до лично пенсионно осигуряване в ЕС, в интерес на повишаване ефективността на пенсионните системи за свободното движение на хора, знание, капитали и услуги.
На второ място е националният контекст на ефекта за потребителите. Той се изразява в: допълване на съществуващите пенсионни схеми и продукти в страните с нов, икономичен и привлекателен спестовен продукт, онлайн разпространяван в ЕС сред гражданите, желаещи да получат по-адекватни пенсионни спестявания; постигане на по-голяма прозрачност и максимална икономия на мащаба за доставчиците (чрез обединяване на активи), водещи до намаляване на административните разходи (до 25%)  и таксите на вложителите и бенефициентите; осигуряване чрез по-голямата гъвкавост на новата, общоевропейска рамка на спестяване възможност доставчиците да пригодят единния пенсионен продукт към търсенето на националните пазари на лично пенсионно осигуряване и потребностите на осигурените лица; гарантиране на достатъчна защита на потребителите чрез въвеждането на единен лиценз за достъп на доставчиците до националните пенсионни пазари от ЕIOPA (вкл. и на Централен регистър), упражняването на системен, регулаторен надзор върху доставчиците и продукта от страна на националните компетентни органи, както и предлагането на различни инвестиционни опции за натрупаните активи; увеличаване дела на капиталовите пенсии чрез свободното прехвърляне на пенсионни права и избор на доставчици в други държави на ЕС, водещо до постепенно намаляване на натиска  на PAYGO пенсиите върху консолидирания бюджет на ДОО. Още повече, че около 17,3 милиона души на възраст на 65 и повече години в ЕС (в страната над 60% от пенсионерите) са изложени на риск от бедност или социално изключване; гарантиране ползването от потребителите на данъчните стимули и облекчения при допълнителни спестявания на вложителите в продукта в държавата-членка на пребиваване; обогатяване чрез капиталова гаранция опциите за защита активите на вложителите и бенефициентите на продукта и повишаване на доверието сред потребителите към него; широкото навлизане на чуждестранни доставчици на продукта на местните пенсионни пазари и обогатяване избора на потребителите.

Кога може да се очаква реалното въвеждане на този продукт на пазара?
Реалното въвеждане на продукта на пазара в голяма степен зависи от продължителността на традиционната, технологична процедура по обсъждането и приемането на европейския Регламент, като акт за пряко приложение и бързо навлизане във всички държави-членки без транспониране в националните законодателства.
При наличието на разнообразие от  модели на осигурителни системи в държавите членки, процедурата е отворена още през 2016 г. с обществена консултация и публично изслушване, в рамките на които са поставени широк кръг въпроси от заинтересованите страни на целия ЕС.
По поръчка на ЕК през 2017 г. е направено мащабно проучване за набиране и използване на експертни становища, касаещи европейската рамка на разработването на нов продукт за лично пенсионно осигуряване. Паралелно с това продължава широкото използване техническите съвети на EIOPA относно бъдещото  развитието на единния пазар на ЛПО в ЕС. Извършена е системна оценка на въздействието на европейската рамка и характеристиките на продукта главно върху икономиката, заетостта, допълването на източниците на доходи след пенсиониране, адекватността на пенсиите и устойчивото развитие.
Съобразно извършеното до момента, очакванията ми са финалните съгласувания на предложенията да приключат на европейско ниво до началото на 2019 г., окончателното приемане на Регламента да завърши до началото на 2020 г., а влизането му в сила в държавите-членки през втората половина на 2020 г. или началото на 2021 г.
Първата оценка на Регламента от ЕК относно резултатите от начина на функциониране на неговите правила, опита в пазарното разпространение на продукта в държавите членки и въздействието му върху настоящия пазар на лично пенсионно осигуряване се очаква да бъде направена през периода 2025-2026 г.