17 Декември 2017, 06:16 Днес (0) | Вчера (0)

Застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда – все по-важно

10 Септември 2015 09:09 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Албена Алексиева
A+ A-
Последна редакция: 10 септември 2015, 15:16

Доц. Мишева, неотдавна участвахте в два международни научни форума с теми, свързани със застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда.  Какво е мястото на застраховането в контекста на темата за глобалното замърсяване?
Застраховането срещу замърсяване на околната среда се осъществява съобразно провеждането на екологичната политика в световен мащаб, насочена към постигане на общата цел на страните за опазване на околната среда и защита здравето на населението от проявлението на екологични рискове. В контекста на глобалното замърсяване необходимостта от усъвършенстване на застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда се увеличава през последните години на нашия век. Екологичното застраховане  е специфичен застрахователен клон, който включва редица застрахователни продукти, предназначени да възмездяват вредите в резултат от замърсяване на околната среда. Застраховките покриват последиците от замърсяването на околната среда, свързани с живота, здравето и трудоспособността на хората.

Разкажете повече за самия вид застраховане - кои са основните рискове, които се покриват, кой е застрахован?
Обект на застраховане при разглеждания застрахователен продукт е гражданско-правната отговорност на собствениците на потенциално опасни обекти във връзка с необходимостта от възмездяване на загубите на трети лица, обусловени от технологични аварии и антропогенни катастрофи и предявени искове от физически или юридически лица, в съответствие с нормите на гражданското законодателство. С други думи, застрахова се отговорността с оглед защита на застрахования в случай на заведен иск срещу него, което определя възмездяване на вреди в резултат на загуба на собственост. Застраховат се както неимуществени вреди, така и имуществените загуби, произтичащи от нарушаване на правото на собственост, правото на оборудване и производствената дейност и правото на прородоползване на водните пространства.

Как се определят лимитите на отговорност?
Обикновено при този вид застраховане отговорността на застрахователя е лимитирана. Застрахователната сума, като теоретична величина, се определя на база на оценката две величини: първо, на базата на разходите за превантивна дейност срещу случайно замърсяване на околната среда и ефекта на превантивните мероприятия. За застрахованите предприятия, това са допълнителните разходи извън действието на договора за застраховане. За обществото и за третите лица тези разходи са "част" от потенциалните щети. Това кара застрахователите икономически да стимулират застрахованите към осъществяване на природо-охранителни мерки, което се отразява в крайна сметка и върху размера на застрахователната сума. И второ, застрахователната сума зависи от възможните загуби в резултат на въздействието на постъпващите в околната среда вредни вещества. Загуби търпят не само третите лица, потърпевши от замърсяването, но и застрахованите – източниците на замърсяването. В случая застраховани лица могат да бъдат и едните, и другите. В основата на оценката на риска от страна на застрахователите служат показателите "тежина" и "честота" на загубите, които се явяват като база за определяне на застрахователната сума при застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда.

Как се оценяват загубите?
Под термина "загуби" в екологичното застраховане се разбират "разходите, на лицето, които е извършило и чието право е нарушено  или разходите, които трябва да извърши за възстановяване на нарушеното право, повреждането на имуществото (реална загуба), а също и неполучените доходи, които лицето би получило при обичайни условия от граждански оборот, ако правото му не би било нарушено (пропусната изгода)".
В застрахователната литература загубите в резултат на риска "замърсяване на околната среда" се определят още като "загуби, обусловени от производствена авария и постъпване в околната от един източник на определено количество вредно вещество и образуване на нагетивни ефекти у конкретни реципиенти".  В резултат от замърсяването на околната среда може да се причини вреда на населението, обектите на жилищно-комуналното стопанство, основните фондове на промишлеността, селското стопанство, рибовъдството, лесничеството и рекреационните ресурси.

Има ли загуби, които не влизат като покрити рискове, например замърсяване на почвата или водите?
По правилo, застрахователите не възмездяват някои видове загуби, които обаче се посочват в общите условия на застраховките. Някои от тях са: загуби, свързани с генетични последствия от замърсяване на околната среда; загуби, причинени на имуществото на застрахования, ако не е посочено в договора; загуби, свързани с причини, които са били предварително известни на застрахования до началото на действието на застрахователния договор, както и по време на срока на неговото действие; загуби в резултат на постоянно и системно изхвърляне на вредни вещества в природата; загуби в резултат на умишлени действия или бездействие на застрахования и др.

Колко скъпа е тази застраховка? Какъв е обемът на премията?
Размерът на застрахователната премия зависи основно от рисковата ситуация на предприятието, както и от вероятността за проявление на риска "замърсяване на околната среда". В този смисъл, рискът в предприятията може да възникне в резултат на погрешна манипулация с техническите съоръжения или в резултат на неправилни, непредвидени или случайно появили се дефекти в техническите или предпазните съоръжения, както и в резултат на утежняващи обстоятелства, като: недостатъчни грижливо поддържане на техническите инсталации; некачественото им ремонтиране; много голямо и свръхнормативно натоварване на техническите съоръжения и пр.
Размерът на застрахователната премия зависи и от местоположението на потенциално опасните обекти-замърсители на околната среда.  Това повдига един въпрос с практическа насоченост от застрахователна гледна точка и с широка обществена значимост: кой може да бъде изложен на риска от замърсяване от един обект и къде са разположени обектите: в индустриална зона, в смесена жилищна зона  или в близост до природозащитена площ? Във всяка една от зоните-обект на замърсяване, могат да се предявяват претенции от потърпевшите трети лица за негативното въздействие на риска.

В какъв срок след настъпването на застрахователния случай се разпростира застрахователната отговорност?
Правилното фиксиране на срока на застраховаката е от значение, защото последствията от някои  техногенни аварии могат да се проявят след дълъг период от време. След определен период могат да се появят и нови обстоятелства, значително увеличаващи първоначалния разчет на застрахователната сума. Практиката показва, че според гражданското законодателство в някои страни срокът за подаване на искове е три години. Този срок, обаче, трябва да се оптимизира съобразно вида на евентуалните вреди, вида на обектите с повишена опасност и други значими фактори.
От гледна точка на времето на замърсяването възниква и още един въпрос. В този смисъл е възможно да отнеме по-дълго време между възникването на емисията на замърсителя и претенцията на застрахования. Ако между тези две дати застрахованият  промени  своя застраховател или престане да плаща застрахователна премия (например, поради преустановяване на своята дейност), ще може ли да се обърне към един от своите застрахователи, и ако е така към кой от тях? Отговорът на тези въпроси се крие в прилагането на клаузата за гаранция по отношение на срока, посочен в договорите за застраховка "Гражданска отговорност" срещу замърсяване на околното среда. Съществуват четири клаузи, с които се съобразяват страните в застрахователния договор и те са следните: фактическото осъществяване на събитието, например – подземен теч от резервоар за гориво; настъпването на вредата, например – "миграцията" на горивото в едно поле в непосредствена близост, което води до загуба на стойността на земята; първоначалното откриване на увреждането – установяването на вредата; получаването на жалбата от пострадалия.

В презентирания доклад на конференция в Цюрих Вие очертавате предимствата и недостатъците на двете организационно-правни форми на застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда. Доброволна или задължителна трябва да е тази застраховка и защо?
При вземане на решение застрахователното законодателство следва да се съобрази както с предимствата, така и с недостатъците на доброволния и задължителния характер на застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда.
При доброволното застраховане условията се определят самостоятелно от застрахователното дружество. Тук застрахователната сума е обект на договаряне между страните в застрахователния договор. При този вид застраховане, застрахователната премия се плаща за сметка на печалбата, оставаща на разположение на застрахованото предприятие. При тази форма на застраховане важи единствено правилото: колкото по-висок риск от аварийно замърсяване, толкова по-висока застрахователна премия. В този смисъл, доброволната форма стимулира превантивната дейност на предприятията, както и заинтересоваността от провеждането на екологично застраховане.
Задължителното застраховане се осъществява по силата на закон, определящ начина на провеждането на съответния вид застраховане. При застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда, необходимо условие се явява наличието на утвърден на регионално или на национално ниво брой на екологически опасните предприятия. При задължителната форма на застраховане се фиксират размера на застрахователните суми и на застрахователните премии. Поради факта, че се обхващат всички потенциално опасни обекти, задължителното застраховане се явява по-ефективно от доброволното застраховане. Увеличаването на застрахователната съвкупност води до по-добро изравняване на риска и до поевтиняване на застрахователната защита.
Задължителното застраховане е с ясно изразен социален характер и чрез него се увеличава шанса пострадалите да получат адекватна компенсация за причинените вреди в резулат от замърсяване на околната среда. Като се има предвид, че разходите за покриване на последиците се включват в себестойността на продукцията, то задължителното застраховане се явява относително евтино мероприятие в рисковия мениджмънт на предприятията.
На този етап, обаче, все още липсват мерки по хармонизиране на законодателствата на страните от ЕС по отношение на прилагането на задължителното застраховане на отговорността срещу замърсяване на околната среда.

В публикувания доклад след проведена конференция в Рим засягате темата за застрахователният одит като фактор за ефективно застраховане на отговорността срещу замърсяване на околната среда на предприятията с опасно производство. Кои са одитираните дейности при провеждането на разглеждания вид застраховане?
Основните одитирани дейности при застраховането на отговорността срещу замърсяване на околната среда на предприятията с повишен риск, могат да се сведат до следните: андеррайтинг на застрахователното дружество;сключване на застрахователния договор; поддържане на застрахователния договор; оценка на загубите и определяне размера на застрахователното плащане;изплащане на застрахователни суми и обезщетения на потърпевши трети лица; презастрахователна дейност.
Одиторските екипи от службата по вътрешен контрол могат да осъществяват одитни проверки и на други одитирани дейности в застрахователното дружество, като: счетоводна, маркетингова, информационна и други.

Каква е ролята на застрахователния одит в усъвършенстването на екологичното застраховане у нас?
Целта на застрахователния одит при провеждане на екологично застраховане е да се установи ефикасността на застрахователните операции на всички етапи в процеса по осъществяване на застрахователната защита на застрахованите обекти с повишен риск от екологично замърсяване. Ролята на застрахователният одит, респ. извършването на одитни проверки и успешният вътрешен контрол в дружествата са предпоставка за провеждане на ефективно екологично застраховане в контекста на националната политика по опазване на околната среда.
Осъществяването на застрахователния одит за нуждите на екологичното застраховане трябва да се основава екологичния одит, извършван в предприятията с повишен риск от замърсяване на околната среда. В този смисъл, екологичният одит се разглежда като "едно от направленията на дейността по опазване на околната среда”. През последните години се констатира, че най-значителните успехи в решаването на екологическите проблеми се дължат на прилагането на системния подход в екологичния мениджмънт на редица европейски страни, т. е. на внедряването на международния стандарт ISO 14 001, британския стандарт BS 7750 и стандарта EMAS (Европейска система по екологичен мениджмънт и одит).
Вътрешният одит на застрахователното дружество следва да се извършва с оглед постигане на максимално съответствие с международните стандарти. Застрахователите, специализирани в екологично застраховане могат да ползват положителния чужд опит на развитите страни по отношение на изграждането на "контролни системи от нов тип” и по отношение на усъвършенстване на вазимоотношенията "застрахователен одит-вътрешен контрол-застрахователен надзор".

 

Доц. д-р Ирена Мишева е преподавател в катедра "Човешки ресурси и социална защита” в УНСС и представител на ръководството по качеството във ВУЗФ. Понастоящем е независим член на надзорния съвет на "ОББ – Алико Животозастрахователно дружество”АД.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:14 14 Декември 2017
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6665
GBP 2.4796 2.4887 2.2249
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив