Румен Георгиев, изп. директор на ЗАД “Армеец”
Г-н Георгиев, с каква цел се маркират автомобилите?
Пасивната маркировка възниква за първи път в Италия във връзка с високото ниво на престъпност и застрахователни измами.
Целта е да може автомобилът да се идентифицира като едно цяло, тъй като уникален номер имат само рамата и двигателят.
Нали основната идентификация на автомобила е рамата?
Да, но тя може да се пренабие, а двигателят може да се демонтира. Ролята на маркировката на първо място е превантивна -
ако такъв автомобил бъде откраднат, по-трудно би се реализирал, включително и чрез разкомплектоването му на части. Затова се смята, че маркирането намалява риска от кражби. Улеснява се контролът
върху продажбата на резервни части втора употреба.
За нас е много важно маркирането на части, които се демонтират, като фарове, стопове и пр. Иначе могат да се представят по няколко пъти пред застрахователя с цел получаване на обезщетение, особено
след като КАТ вече не регистрира леките ПТП-та.
Защо тогава Асоциацията на българските застрахователи излезе с предложение да бъдат премахнати стикерите? Идеята се подкрепя и от вътрешния министър Цветан
Цветанов.
Председателят на асоциацията Орлин Пенев от “Алианц” казва, че в асоциацията мненията по този въпрос са много различни. Аз ще добавя, че предложението изобщо не е обсъждано
от членовете по надлежния ред, за да излезе като официално становище от името на застрахователите. Разбираме, че няколко компании с чуждо участие са внесли този проект. Странно е обаче, че Румен
Янчев, изп. директор на “Булстрад Виена иншурънс груп”, смята, че стикерите никога не е трябвало да се въвеждат.
Така мислят и други компании.
Да, но в официалния сайт на “Компенса Виена иншурънс груп” в Полша се популяризира тамошната маркировка. Тя е сьс стикери на “ДНА програм”, която
използва доста модерен австралийски патент. Излиза, че или г-н Янчев не е наясно с корпоративната политика на компанията майка, или въпросните чужди застрахователи ползват маркиране и стикери в
другите държави, за да намалят риска от кражба, а при нас се гони някаква друга цел.
Каква друга цел?
Ако целта е да се намалят кражбите, то едва ли това ще стане с премахването на маркировката. Напротив, дейността по маркиране на автомобилите би могла да
помага на държавата в борбата с престъпността и затова според мен тя не бива да се подценява или отрича.
Ако целта е обаче да се създаде изкуствено пазарно предимство за компаниите, внесли проекта, мисля, че достатъчно се нагледахме на монопола сьс застраховките в енергетиката, за който толкова много
се писа и беше запазена територия за “Енергия” въпреки формата на обществени поръчки за стотици милиони левове. По конкретното предложение мисля, че се налага дискусия.
Каква дискусия предлагате?
Трябва да се обсъди дали с предложените промени ще се реши проблемът с кражбите и, второ, как би се отразило в други аспекти. Само ще напомня, че
преди години беше премахнат лицензионният режим за търговия с части втора употреба. Премахвайки маркирането, държавата автоматично отваря огромен и нерегулиран пазар за крадените части.
Не може ли стикерите да се запазят, но те да бъдат еднакви за всички компании?
Всичко е въпрос на дискусии.
Различава ли се практиката в България от други страни в ЕС?
Ако забраним маркировката, то тогава ще се различава. За пример ще дам и САЩ. Там се продават по интернет готови
сетове за маркиране, което да бъде самостоятелно извършено от собствениците на автомобили. След това те получават намаление в цената на полицата.
Нещо повече, производители на автомобили, като “Тойота” и “Сузуки” в някои държави са въвели заводско лазерно маркиране на детайли от автомобила. Тук засягаме и два принципни въпроса. Първият е
нуждата от събиране на професионална информация. В крайна сметка живеем в информационното общество на XXI век. Маркирането не е нищо друго освен информация, кодирана по специфичен начин, служеща за
намаляване на застрахователните измами. Ами нека премахнем тогава и кодовете върху банкнотите, кредитните карти и т. н., защото някой ги фалшифицира и неправомерно ползва тази информация.
Кой е другият проблем?
Това е достъпът до информация. Неправомерното набавяне и използване на дадена информация и последващите я престъпления е работа на съответните органи, а
не на застрахователите.
Казват, че има бум в кражбите на автомобили. Така ли е?
Няма увеличение на риска от кражби, а ако в някои компании има лоши резултати, те могат да се дължат на различни
причини: обективни, тъй като застрахователната дейност се подчинява на теорията за вероятностите, или субективни, като например тарифна политика, липса на процедури за оценка на риска или
неефективност на системите за вътрешен контрол.
Проблемът не е толкова в обезщетенията, колкото в приходите, в свиването на пазара в резултат на кризата. Известно е, че са намалели вносът и продажбите на нови автомобили, лизингът и пр. Проблем
са малките частични щети, които вече не се документират от органите на МВР, тъй като с това се даде възможност да бъдат прикривани редица нарушения като употреба на алкохол, движение по забранени
участъци и други, които иначе не биха били покрити по застраховка “Каско”.
Какви са резултатите на застрахователите по “Каско” и по-специално по риска “кражба на МПС”?
Досега нито един застраховател не е обявил точни данни по този риск. Има много
изявления, но в тях се употребяват понятия като “много” и “малко”. Делът на кражбите не се е изменил съществено, но се наблюдава увеличение на средната стойност на щетата, т. е. отнемат се по-скъпи
автомобили. Преди години се крадяха евтини автомобили, които се разкомплектоваха и се продаваха на части. Сега тези случаи са намалели много, вероятно и пасивната маркировка има значение за това.
