19 Юли 2018, 22:26 Днес (15) | Вчера (17)

Призът "Застраховател на годината" е най-ценната награда, която съм получавал

12 Юли 2018 09:25 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 12 юли 2018, 09:34

Данчо Данчев, председател на УС и главен изпълнителен директор на "Дженерали Застраховане" АД


Господин Данчев, аз страшно много се радвам не само за номинирането ви, но и за получаването на наградата "За цялостен принос в развитието на българското застраховане", за доверието и признанието на застрахователната гилдия и съответните структури към вас, защото вие сте от малкото получили това невероятно отличие "Застраховател на годината". Вие сте и един от малкото извървял стъпалата, стълбичката, стълбицата, стълбището на професионалното реализиране и осъществяване. Вие дойдохте от провинцията и покорихте всички възможни върхове, няколко са такива ваши колеги, с радост ще отбележа и вашата съдружничка г-жа Жанета Джамбазка, която има същата съдба. Надявам се, че рано или късно и тя ще получи това доверие и признание. Честитя ви това отличие и от името на нашия бивш вестник, макар че той си остава завинаги наш и жив и се надявам, че макар че от известно време  е в застой, той да тръгне по своя път. Може би е временно на тази спирка, за да поеме дъх. Честито още веднъж, как посрещнахте тази висока награда?
- Това е огромно признание, най-голямата награда в моите очи, която съм получавал. Въпреки че през 2011 г. получих приза "Мистър Икономика" за цялостен принос в развитието на търговията и услугите, тази награда е много по-ценна за мен, тъй като е гилдията, от бизнеса, с който винаги съм се занимавал през цялата си кариера до момента. Честно казано до ден-два преди връчване на наградата нямах никаква идея, не съм очаквал, че аз ще бъда носителят на приза, но някои от номинираните ми се обадиха и така разбрах, че и аз съм номиниран. Изключително престижна награда, особено като се има предвид кои личности са я получавали преди мен.

Аз също прелистих броевете на в. "Застраховател" и през годините, за да си припомня кои са получавали тази награда, наистина изключителни личности, даже личности, които младите застрахователи не помнят. А като застанахте и ви връчиха наградата, и я поехте в ръцете си, какво почувствахте?
- Преминаха набързо двадесет и няколко години от моята дейност, тя беше много бурна и първото, което си помислих е за колегите, с които съм постигнал всичко това.

Аз не знам дали сме разговаряли, защото имаме доста интервюта с вас, но как попадна Данчо Данчев в бизнес, който се оказа негова съдба през целия му живот и ето, че венецът за усилията, за професионалния опит през годините е и тази награда?
- Това е много интересна история и случайна, както много хубави неща и тя стана случайно.  Първо завърших висше образование, след това отслужих военната си служба. Излязох от казармата в едни много динамични години - 1995 г. в началото на кризата, това бяха тежки години . Аз съм родом от Ловеч и шест-седем месеца беше невъзможно да си намеря работа, и така започнах като главен счетоводител на цех в завод "Балкан". Там изкарах точно двадесет и няколко дни. Смятах, че ако остана една година, мога да полудея или да загубя всякакви навици за работа. Имах 40 счетоводителки подчинени и в един прекрасен ден реших да си подам молбата за напускане, тъй като нямах достатъчно работа. Отивам при директора и му заявявам, че ще напускам, а той ми казва: "Много трудни години са, намери си работа тук". А аз му отговорих: "Не мога, ще полудея." Прибирах се вкъщи и баща ми ми казва: "Мой приятел ръководител на застрахователно дружество "България" си търси инспектор." Това става в същия ден, в който си подадох молбата за напускане. Казах си - не го знам това застраховане, но нямам работа и ще започна. Така попаднах в застраховането.

Много странно - и г-жа Джамбазка е започнала като  счетоводител...
- Аз съм завършил Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов специалност "Счетоводство и контрол", т.е. по професия трябваше да съм счетоводител, но не ми пасна, за разлика от на нея.

Кога усетихте, че застраховането е интересна професия?
- Мигновено се влюбих в застраховането. Аз обожавам да комуникирам с хората, контактен съм и моментално ми хареса професията, колкото и нескромно да звучи много бързо се наложих в компанията, а и в целия град, той не е много голям. Г-н Атанас Табов ми беше пряк ръководител, никога няма да забравя неговото чувство за хумор. Две години след това - през 1998 г. - ръководител на ДЗИ стана Борислав Михайлов. Той започна конкурси в почти всички градове. В Ловеч ДЗИ беше в окаяно състояние - на огромна загуба и подтикван от моята съпруга си подадох документите. ДЗИ беше държавна компания с остарели принципи на работа и като млад човек не беше лесно да взема решение да отида там, но вярвах че мога да реформирам клона, което допълнително ме мотивира. Честно казано нямах огромни надежди, все пак бях на 25-26 г., но пък времената и промените ми дадоха този шанс. Кандидатствах с още четири кандидата. Да бъда честен към себе си, другите кандидати бяха много слаби, сигурно затова ме избраха. Не вярвам чак толкова да съм изпъкнал, но това може да го кажат Борислав Михайлов, Красимир Станков и другите хора, които бяха в комисията. Между другото попаднах в една огромна комисия, в онази - голямата зала в ДЗИ, в която са работили и  министри. Минимум 12-13 души ме изпитваха, не беше лесно, и така станах директор на ДЗИ Ловеч.   

Знаете ли г-н Данчев, аз понеже имах интересно развитие в творческия си път, имах и задръжки от различен характер, но винаги страшно съм се радвал и съм давал автоматически път на младите хора. Вероятно това е изиграло роля, защото младите - до вашите поколения - бяха амбициозни хора и знаеха, че трябва да имат качествата, трябва да имат знания, за да заемат дадена позиция. Сега нека да не ми се обиждат, но не само в нашата гилдия, изобщо се наблюдава, че младите са нетърпеливи, не се стремят чак толкова да трупат знания, да извървят даден път, за да отидат до следващата позиция. А и може би това даваше възможност и беше чудесно условие да се изграждат личности във всички сектори на живота и в професиите. Смятате ли, че е така?
    - Смятам, че трябва да бъдем честни към досегашното поколение. Ние имахме голямо предимство, защото в 90-те години държавата се променяше тотално, подменяха се почти всички ръководители в икономиката на страната и фактически към кого можеха да се обърнат управляващите - към млади хора. Т.е. имахме голямо предимство, имахме предимството дори и да бъркаме, нямаше следващи млади, които да ни заменят, имахме  шанса. Когато човек е по-смел и по-решителен като млад той може да взима важни решения, докато сега младите вероятно виждайки какво сме постигнали ние на млади години, искат и те така, обаче нещата вече са различни и от тази гледна точка категорично съм съгласен, че те са нетърпеливи, че не искат да четат, но познавам и доста млади хора, които са изключително мотивирани и обосновани да продължат напред и да постигат метите си с търпение и подготовка.

Ние не можем да слагаме всички под общ знаменател…
- Да, но за масата съм съгласен, а и немалка част от хората имаха нещастието - защото аз го смятам за нещастие-  техните родители да са успели, да са им дали почти всичко в живота и те да нямат никакъв стимул да се трудят и да постигат успехи, да се борят. Нямат изграденото чувство да оцеляват в битки. Те са оставени в една изкуствена среда, в която не знаят какво да направят,  лесно раними са много меки.

Всъщност кой беше този, който ви покани или вие сам решихте да се явите на този конкурс в ДЗИ? Как ви посрещнаха тогава и на каква позицията бяхте, тъй като по-късно вие оглавихте общозастрахователното дружество на ДЗИ?
- Аз бях директор на ДЗИ - клон Ловеч. А тук за много кратко време бях заместник-изпълнителен директор, след това напусна Красимир Станков и станах изпълнителен директор. Впоследствие бях изпълнителен директор и на животозастрахователното дружество. Независимо от това обаче аз винаги съм се занимавал с общото застраховане. Взаимнозаменяеми бяхме, за да можем да подписваме, но в общи линии никога не съм имал активна роля в животозастрахователното дружество.
 
Почувствахте ли се в тази солидна сграда, с тази история на ДЗИ, на много по-високо и издигнато място, респективно с по-друга и голяма отговорност?
 - Честно казано в никакъв случай не се почувствах с голяма власт, тъй като съм много самокритичен. Още със стъпването ми - аз постъпих на 20-ти август 2000 г. - веднага на следващия месец трябваше да отида в Баден-Баден на среща по презастраховане, знаете че тези срещи се провеждат в Баден-Баден и в Монте Карло. До този етап от живота опитът ми в презастраховането беше нулев, трябваше да проведа около 28 срещи, с начални познания, английският ми не беше изобщо добър, в София го надградих, термините от презастраховането ми бяха чужди, изсипа се страшно много работа върху мен. В частта като ликвидация и аквизиция, които бяха типично застрахователни, ми беше лесно, но позицията, която заемах изискваше и много други решения, така че първите няколко месеца бяха голямо предизвикателство към мен. Още повече бяхме и в процес на приватизация.

Вие попаднахте в много интересно време, във водещото дружество, което не беше изобщо реформирано. Нормално от една страна имахте възможността да черпите невероятен опит от най-старото застрахователно дружество, от друга страна - то изоставаше от времето.  Това може би много ви помогна и на вас и на г-жа Джамбазка. Не случайно ДЗИ след това мина в частни ръце, друг е въпросът как, но тъй или иначе се извърши тази промяна. Вие как участвахте в тези промени?
- О, участвах много активно. В общи линии през първата си година, лично през мен, за съжаление, премина процеса по съкращаване на персонала, съкратихме над 400 души, някои от тях с 30-годишен стаж, а аз нямах 30 години. Даже имах един такъв разговор: "Аз съм 30 години тук, ти какъв си, за да ме съкращаваш?" И аз казах: "Аз съм на позиция, която съкращава. Считаме, че не си полезен с твоите знания и умения." Направихме огромна реформа и аз съм много щастлив, че Борислав Михайлов много бързо се съгласи и веднага грабна идеята да привлечем г-жа Джамбазка в животозастраховането. С още едно подкрепление беше по-лесно. Всъщност направихме огромни реформи, страхотни промени специално в начина на ликвидация, многократно променяхме и персонала. Променихме продуктите, направихме огромна реформа в рамките на две-три години.

Ще ми позволите да споделя,  понеже имам пълна представа за ръководителите на структурите в застраховането, че на едно от първите места така като ги подреждам слагам г-н Борислав Михайлов, който беше един не само юрист-застраховател, подготвен човек, но беше и с афинитет към новото и може би това изигра голяма роля и даде възможности на хора като вас да извършват тези първоначални промени в една такава огромна структура?
- Много лесно се работеше с него, беше отворен към всякакви идеи, които давах, навярно не всички, които съм предлагал ги е приемал, но голяма част от тях ги е приемал. В общи линии много лесно се работеше с него.

Ще си послужа с  г-н Румен Янчев - един от неговите уроци беше "Обичайте тази професия, аз я обичам, и ми е непрекъснато интересна вече толкова години". Сигурно и вие сте от този тип застрахователи, г-н Данчев. Нещото, което си казахме с вас, когато получихте това високо отличие е, че и двамата получаваме награди, аз малко преди вас - за цялостно творчество. Аз  откакто се помня се занимавам само със словото, т.е. цял живот не съм имал никаква друга работа. А Данчо Данчев цял живот няма  друга работа освен в застраховането. Кое ви прави щастлив г-н Данчев? Румен Янчев казваше, защото му е интересно. Вие защо сте толкова време в застраховането и ви е хубаво?
- На мен ми е интересно, а най-ми е хубаво, защото всъщност 20 години вече работим в ядрото с едни и същи хора. Ние сме близки приятели, вярваме си, много е лесно да работиш в среда, в която на голяма част от хората вярваш. Защото това спестява страшно много време  и ти имаш шанса да гледаш по-мащабно на картината, да се занимаваш и с обществени дейности - два мандата бях председател на Асоциация на българските застрахователи - да чертаеш по-дългосрочна стратегия. Много е лесно когато имаш толкова добри и качествени кадри, а аз твърдя, че при нас работят най-качествените хора в застраховането, убеден съм в това и им го казвам всеки път. Когато продадох акциите на ЗАД "ВИКТОРИЯ" на "Generali" си зададох въпроса- защо оставам - отговорът ми беше - заради хората, с които работя. Това, което съм постигнал аз е благодарение на тях.

Вероятно тази работа, както казва народът, ви се е усладила, защото сте видели себе си в нея. От друга страна тя засилва вашия ищах за по-нататъшна работа по отношение на промени, за да дойде  в главата ви мисълта за ново дружество. Това е страшно рисковано и страшно хубаво. Започваш нещо на зелена поляна, от самото начало. Как ви осени тази идея?
- Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек в нашия бизнес - да създаде компания. Честно казано аз бях предизвикан от това на кого реши държавата да продаде ДЗИ. По принцип съм много лоялен и последователен човек и за да взема едно такова крайно решение винаги има и някаква друга крайна причина - освен моето желание. Никога не съм имал желание да напускам ДЗИ обаче моите принципи и моят морал противоречаха с това кой щеше да бъде собственик на компанията. Това беше мое вътрешно убеждение. Аз бях офериран многократно да остана, както от новия собственик, така и от г-н Недялко Чандъров, който беше станал изпълнителен директор, но аз нямах никакво намерение да оставам.  Всъщност нямах желание да отида и при някой от конкурентите, където също бях поканен, тъй като го приемах като леко предателство към ДЗИ. Всъщност единствената идея беше да направим ново дружество. Споделих на приятели с финансови възможности, те подкрепиха идеята мълниеносно. И смятах, че трябва да закупим дружество, защото получаването на лиценза отнема време, време което може да убие цялата идея. Бях се спрял на "Мел инс". "Мел инс" имаше точно седем клиента, като всички бяха презастраховани в ДЗИ. Всъщност най-страшното при закупуване на застрахователно дружество, г-н Андасаров знаете ли кое е - ямите и дупките, които можеш да завариш вътре. А когато имаш седем клиента и едно каптивно дружество, което обслужваше изцяло застраховките на "Мел Инвест Холдинг" много изненади не можеха да станат.  Всъщност аз стъпих на него. Сделката стана за 15 минути  с председателката на парламентарната комисията по земеделие Десислава Танева, която тогава беше финансов директор. И така за един ден купихме компанията и започнахме леко и последователно да я развиваме. Между другото над 100 човека се присъединиха към мен, да бъда честен помогнаха новият собственик, както и други хора със своето арогантно поведение. Честно казано не беше лесно да ги убедя, но толкова съм вярвал, че успях да ги убедя. В общи линии най-важните хора от ДЗИ напуснаха и се присъединиха към моя екип. Само един човек - от тези които бях поканил - ми отказа. Неговият живот беше авиацията и ми каза, ако дойда -какво ще правя.

Тандемът впрочем се е появил още в ДЗИ, поканихте г-жа Джамбазка, вероятно още в самото начало и започнахте да изграждате дружество, което в. "Застраховател" винаги е отбелязвал, че беше най-българското - до края - единствено по характер и същество дружество с изключително чист образ и оригинален стил - ЗАД "ВИКТОРИЯ"…
-  Да, така беше, за което благодаря. Тандемът започна още 1998 г., когато станах директор на ДЗИ - клон Ловеч, тогава г-жа Джамбазка беше директор на ДЗИ - клон Перник и нашето партньорство започна още от тогава. Още тогава двата клона се развиваха много добре и още от тогава е нашето приятелство, което продължи и след това. Да бъда максимално честен, ако тя не беше ме подкрепила в идеята за "ВИКТОРИЯ" - аз нямаше да го направя. Т.е. тя беше важният човек, който трябваше да се съгласи с моята идея и аз съм й много благодарен за това.

Кои бяха основните два-три принципа ли, условия ли, които вие налучквахте или имахте предвид, които ви дадоха възможност да стъпите наистина на тази зелена поляна и да изградите толкова здрави основи?
- Пак казвам, фундаменталното беше, че ние взехме каймака от ДЗИ. Когато имаш професионалисти, почтени хора, ти имаш основата да градиш нещо чисто и максимално качествено и прозрачно на пазара. Оттам нататък ние сме имали една единствена идея - да растем балансирано. Знаехме още тогава, че автомобилното застраховане не беше цвете за мирисане като печалба, създадохме максимално бързо клонова мрежа - мисля, че започнахме с около 15 клона в първите два месеца и  целите екипи дойдоха с нас. Беше наистина голямо предизвикателство, обаче от към чисто практични застрахователни проблеми, ние не сме имали такива, защото ти работиш с хора, които са родени със застраховането, те са вътре в нещата. Между другото много бързо поискаха при нас да дойдат хора от всички застрахователни компании - видяха, че още първата година достигнахме 10 млн. лв. премиен приход и че всъщност няма да фалираме. Много бързо създадохме около 60 клона на "ВИКТОРИЯ".

Адекватен беше на вашия случай, само че в друго време и по друг начин този с лудостта на петимата от "Булстрад", които се отделиха оттам и също рискуваха и отидоха на зелено да създадат ЗПАД "България", която пое името на първото застрахователно дружество в България. Кой е основният риск в такива случаи? Задавал съм този въпрос и на г-н Димитър Желев и на г-н Атанас Табов.
- Ако бъда честен, никога не ми е минавало през главата, че няма да успея, не съм се замислял какво ще стане, ако не успеем. Моята вяра е била абсолютно на 100%, никога не съм мислил, че няма да успеем. План Б не е имало и вероятно това е помогнало.

Усещате ли как изграждате себе си като застраховател, защото пак ще си послужа с думи на двама от най-добрите - на Димитър Желев и Румен Янчев - вие сте петима души за мен, които сте най-добрите застрахователи - те винаги са казвали, че в застраховането  няма ли обич към работата, която вършиш - не може да имаш успех. Вие отдавна явно сте в тази орбита на обич към професията?
- Аз бих казал, г-н Андасаров, че това важи за всички професии. Категорично и за нашата професия и за мен наистина най-страхотните години в моята кариера са създаването на ЗАД "ВИКТОРИЯ". Това е незабравимо, за нищо не го давам, през много неща преминахме. Когато си помисля, че всичко съм преминал в застраховането, се появява нещо ново, което е много хубаво, защото в края на краищата има и нещо като навик, при толкова години може да стане малко рутинна работата. И тогава се появява нещо ново, което те увлича.

И ето, че стигаме до ново предизвикателство - появата на хоризонта на "Дженерали Застраховане".  Днешното голямо дружество, което вие ръководите. Вие не сте се разделяли с "ВИКТОРИЯ", защото "ВИКТОРИЯ" всъщност се вля с "Дженерали", но как стана това с няколко думи, как го посрещнахте, защото много е важно за ръководителя, според мен, да намери пътищата , по които да продължи напред, а не непременно да ги спре и да започне да изгражда нови мостове и да проправя път…
-  Първо нашата история с  Generali - да се върна малко назад - датира от 2007 г., когато бях напълно убеден, че нашето развитие няма да може да продължи без голям застраховател. И всъщност тогава направихме конкурс, кандидатстваха седем-осем компании - да бъда честен аз винаги съм имал слабост към всичко италианско и предпочитах "Generali", те пък дадоха най-ниската цена  и една година водихме преговори по условията и цената  на договора. Отне ни една година, тъй като искахме да бъдем партньор с "Generali", а не да се продадем на 100%. Г-н Гущеров продаде всичко за един месец и бившият " Орел " взе бранда , но няколко години по-късно Generali беше оглавено от Марио Греко и той каза не искам никъде партньорства, искам "Generali" да е 100% собственик на акциите.Тогава купиха PPF холдинг в Прага, знаете тази феноменална сделка когато изкупиха и нашите акции. Едно нещо съм научил, лека му пръст от един приятел - "Когато някой е по-стар от теб и по-богат - слушай го." "Generali" е около 200 г. по-стара от нас , със сигурност по-богата и мигновено се съгласих. Не можеш да се бориш с нещо такова - главният изпълнителен директор на цял свят е решил да изкупи акциите - в противен случай щеше да си тръгне от България, което щеше да е по-голям неуспех за мен. Тази сделка между другото стана много бързо, за разлика от предната. Не сме имали големи дискусии по цената.

С какво чувство поехте вече по-високата си степен на отговорност?
- Нескромно казано за мен сливането беше най-разумното решение на акционерите, защото България е малка държава - с 1 млрд. лв. премиен приход - да имаш две компании, да поддържаш две структури с две централи - няма никаква икономическа логика. Това беше едно нормално решение след като изкупиха акциите и станаха 100% собственик и на двете дружества.

Спомням си колко топло и сърдечно ви посрещнаха представителите на "Generali". Беше ми ясно, че вие ще продължите своя успешен път…
- Категорично много лесно се работи с всички в Прага, a и в Италия. Страхотна подкрепа имаме още от самото начало. Разбира се, първата една година, докато се опознаем по-добре, изискваше и  повече време на опознаване, но с всяка една година работим все по-добре и по-добре. Страхотни професионалисти са. Преминахме и това предизвикателство обединението. Обединение не бях правил, но и това направих.

Какво още мислите, че ще ви се случи на тази невероятно територия - застраховането, по която вървите със самочувствие и превземате нови пространства?
- Гледам да не мисля върху това какво може да ми се случи. Оставям съдбата да реши. Максимално концентриран съм върху това да направим "Дженерали" най-печелившата компания в България, не сме много далеч от това, защото за мен има два показателя, които трябва да се гледат в застраховането и премийния приход не е от тях - това са качеството и количеството на резервите и капитала на компанията. За наша радост всички тези показатели са включени като критерии за определяне на наградите "Застраховател на годината". За нас с премийният приход,  особено при една доминанта на автомобилното застраховане в  общото застраховане в България - с едни ниски цени и едни комисиони - можеш да станеш много бързо едно от най-големите дружества. Примери много, няма да ги цитирам.

Каква трябва да бъде връзката между отделните институции в застраховането, за да има единни решения и да има успех самия бизнес?
- Отговорът е много лесен, трябва да има чуваемост и трябва да се водят разговори. Мисля, че в последните години това нещо се случва. Трябва да има обратна връзка, групи, които да работят по отделни теми. Да има обмяна на идеи и чуваемост.

Г-н Данчев като човек доказал се в застраховането, желая ви да има хоризонти пред вас, пред погледа ви, а пък мисълта ви знам, че работи, знам че сте човек, който не се примирява със застой, с тъпчене на място, намирате сили, правите крачката и устремно вървите напред. Желая ви здраве, за да реализирате това.
- Благодаря! И аз това си пожелавам! А и на всички.

С Данчо Данчев разговаряха Петър Андасаров и Гергана Иванова

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:14 18 Юли 2018
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6706
GBP 2.4796 2.4887 2.2043
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив