Симеон Дянков: Втора рецесия в България няма да има

Политиката по доходите през следващата 2012 година няма да се фокусира само върху заплати и пенсии, а ще се преценява къде държавата може да има по-активна секторна политика

Приоритет в бюджет 2012 и до края на мандата на правителството ще бъде увеличението на доходите на социално най-слабите групи. Увеличение на пенсиите едва ли ще има от началото на следващата година, но възможност за такова увеличение ще се търси с бюджета за 2012. Това заяви в интервю за БТА вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
За увеличение на заплати в публичния сектор ще се говори едва, след като всички останали пера в доходната политика отбележат прогрес. През последните две години заплатите в публичния сектор бележат растеж, който е над растежа на инфлацията чрез оптимизация на заетите в отделните министерства, коментира Дянков.
Вицепремиерът посочи, че политиката по доходите през следващата 2012 година няма да се фокусира само върху заплати и пенсии, а ще се преценява къде държавата може да има по-активна секторна политика, така че доходите на населението да се увеличават. Предвиждат се субсидии за зеленчукопроизводители, пчелари, птицевъди и свиневъди, ще се подкрепят икономически сектори в региони, които са по-икономически изостанали.
Втора рецесия в България няма да има. Приемането на втората част от Пакта за финансова стабилност, който минава през промени в Конституцията, ще даде на България последното необходимо оръжие за влизане в еврозоната, смята Симеон Дянков.
Приватизирането на миноритарните държавни дялове от електроразпределителните дружества, както и на до 20 процента от БЕХ и ЕСО ще доведат до по-голяма прозрачност в енергетиката.
Очаква ни тежка изборна битка не само на кандидати и на партии, но и на идеологии, коментира още вицепремиерът. Според Дянков икономиката и политиката в Европа показват, че хората не вярват на леви формации, понеже те ги вкарват в кризи, а не могат да ги изкарат. Това ще бъде определящо в мнението на избирателите и у нас, прогнозира той.

Минималната работна заплата вече е увеличена, сега хората се питат - ще последва ли увеличение и на средната работна заплата в публичния сектор, както и на пенсиите? Кога според Вас това ще бъде възможно и с колко?

Това ще се говори в рамките на проектобюджет 2012 г. Приоритет и до края на 2012 г., и до края на мандата ще ни бъдат социално най-слабите групи, тоест за заплати в публичния сектор ще се говори, след като всички останали пера в доходната политика вече са задоволително разработени и има реален прогрес. Още по-миналата година бяхме казали, че ако се направи оптимизация в министерствата, те остават със същия фонд работна заплата и следователно могат да се вдигат заплатите в рамките на този фонд. В почти всички министерства това е станало и ако се видят данните от НСИ за последните две години, заплатите в публичния сектор бележат растеж, който е над растежа на инфлацията. Затова приоритет в разговорите по бюджет 2012, които идват след месец и половина, ще са социално най-слабите групи.
Увеличението на пенсиите няма да е от 1 януари 2012 г., защото не ни е такава политиката. Трябва да сме убедени, че бюджетът е построен по начин, който в процеса на годината ще даде възможност да има увеличение на пенсиите. Тази възможност ще бъде определена в бюджета, за да има стабилност и хората да си правят по-добре плановете, но едва ли увеличението ще е от 1 януари.

Как ще се развива подоходната политика и кои ще са приоритетните сектори в бюджет 2012?

Като говоря за политика в доходите, имам предвид не само конкретно заплати и пенсии, а къде държавата може да има по-активна секторна политика, така че доходите в тези сектори да се увеличават и оттам да се вдигат и доходите на тази част от населението. Например в културно-исторически туризъм през 2011 г. над 12 пъти сме увеличили инвестициите спрямо 2009 г. Тези инвестиции създават повече работни места в туризма, а туризмът е сектор, в който има много малки и средни фирми, голяма част от българското население работи там - това е доходна политика.
Мислим къде, в кои сектори и в кои региони на страната (тези с изоставащи социални показатели) можем да инвестираме в сектори, в които те са силни. Друг такъв пример е селското стопанство. В бюджет 2012 за първи път ще даваме държавни субсидии за зеленчукопроизводители, пчелари, птицевъди и свиневъди - нещо, което досега не е правено. Защото зеленчукопроизводството е силно в някои от регионите, които иначе са по-икономически изостанали. Това за мен е доходна политика. Като видите проекта за бюджет за 2012 г., трябва да се гледат не само социалните графи, а и новите секторни политики. Изчаквам да минат изборите, за да не се говори, че се дават предизборно пари на този или на онзи сектор, затова работата по бюджета ще е веднага след изборите.

По данни на НСИ разходите на домакинствата растат двойно по-бързо от приходите. Бихте ли обяснили защо е така, на какво се дължи инфлацията и кога тенденцията ще се обърне. Кога ще догоним по доходи средноевропейските страни?

Третото тримесечие на 2011 г. ще имаме обратната статистика, доходите ще се увеличават много по-бързо от разходите, защото имаме традиционно силни отрасли като селско стопанство, туризъм и добивна промишленост, които през лятото работят по-добре, така че трябва да се гледа цялата година, а не отделно тримесечие. Докато за първото тримесечие на 2011 г. инфлацията беше тема, през второто тримесечие инфлацията падна много, но започнаха да идват отрицателните новини от Европа.
Излезе за първи път темата и в България дали това което си мислехме, че е проблем на някои периферни икономики, не е проблем на основата на еврозоната. Затова имаше свиване на вътрешното потребление в очакване дали това е дългосрочна тенденция в Европа, или е уплаха в определено тримесечие. За мен това е уплаха в определено тримесечие - няколко лоши новини от Европа и от САЩ излязоха по едно и също време. Затова както през първото тримесечие имаше голям ръст в абсолютно всички сектори на икономиката, както и ръст на вътрешното потребление, така във второто тримесечие хората се поуплашиха.

Мислите ли, че на страната ни й се размина втора вълна на кризата?

Втора рецесия в България няма да има. И в еврозоната като цяло втора рецесия няма да има, но за разлика от края на миналата година, когато като цяло за Европа анализаторите бяха доста оптимистични - че най-после Европа излиза от кризата, то през второто тримесечие на 2011 г. излязоха доста негативни коментари, а през третото тримесечие тези коментари продължават особено за южната ни съседка. Дори днес излезе темата дали Гърция след един месец ще има достатъчно пари да изплаща пенсии и заплати. Това се появява за четвърти път в рамките на година и притеснява целия ЕС.

Това заплаха ли е за еврозоната? Как виждате бъдещето й и нашето място в нея?

Това е притесняващо за еврозоната, но не е заплаха за бъдещето й. Аз съм убеден, че еврозоната ще е силна и еврото с времето ще става още по-силна валута спрямо долара и йената. Институцията еврозона ще преодолее проблемите, ще се поучи от тях и ще стане още по-силна. Еврозоната ще продължи да съществува, няма държава, която вече е в еврозоната, да е излязла от нея, няма как да стане. Но кризата показва, че институциите около еврозоната не са достатъчно силни и следователно нещо трябва да се прибави. Неслучайно при посещението си у нас премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и председател на Еврогрупата, включваща финансовите министри на 17 страни-членки на еврозоната, сподели, че еврозоната ще продължи да съществува, но че една голяма част от страните в еврозоната нямат добри публични финанси и те самите с помощ от еврозоната трябва да излязат от това положение.
И той като мен е голям привърженик на идеята в националното законодателство, в законите за бюджета и в конституциите на страните да влезе това, което наричаме Пакт за финансова стабилност. Защото това е начинът външните анализатори да се успокоят, че в бъдеще европейски правителства няма да правят това, което направиха гръцкото, португалското, испанското и т.н. За мен това е липсващата крачка в еврозоната. Трябва да има в бъдеще успокоение и стабилност за инвеститорите. Това може само да стане, когато не само финансовите министри, а и правителствата като цяло работят в рамките на консервативна фискална политика.
Моето мнение е, че до края на тази година у нас трябва да се приеме и втората част на Пакта за финансова стабилност - промяната в конституцията. След тази стъпка можем да заявим пред ЕЦБ и ЕК, че изпълняваме всички критерии и искаме да влезем в еврозоната. Това може да стане през следващата или по-следващата година, зависи от това как самата еврозона как се развива.
От тази година България покрива и последния показател, на който преди не сме отговаряли - средна инфлация. През 2008 и 2007 г., когато предишното правителство е смятало да кандидатства, един от основните проблеми е бил, че инфлацията през 2008 г. е била над 12 процента. Сега вече имаме под средната за ЕС инфлация, дългът ни е много по-нисък, отколкото е средният за Европа, дефицитът ни е в рамките, така че сега покриваме всички показатели.
През 2008 г. имахме и огромен дефицит по текущата сметка и тогава имаше спорове дали това автоматично се коригира от развитието на икономиката или правителството трябва да взима активни мерки. Моето мнение още тогава беше, че за малки икономики като българската дефицитът по текущата сметка се коригира автоматично и това времето го показа. От 2008 г. - 25 процента дефицит по текуща сметка, през 2009 г. е около 11 процента дефицит, 2010 г. - около 2,5 процента, а тази година сме на малък излишък, така че и тази тема е затворена за нас.
Но за да се кандидатства трябва да се каже - "не само нашето правителство води такава политика, но имаме и законите, които гарантират, че и бъдещите правителства ще се съобразяват с това". Така че приемането на поправките в конституцията, свързани с приемането на Пакта за финансова стабилност, е от наша страна последното необходимо оръжие, с което да отидем в еврозоната.
 
Мислите ли, че до края на годината ще имаме приватизирани и други важни държавни предприятия и дялове от предприятия, например миноритарните пакети от електроразпределителните дружества? Какви приходи от приватизация очаквате за тази година?

От 2005 г. досега не е имало сериозна приватизация, предишното правителство не е успяло да довърши нито една сделка. Тази година вече имаме сделката за "Булгартабак Холдинг", а преди това и "Монтажи" ЕАД. Има и няколко други предприятия, които сега влизат в Агенцията за приватизация - "Техноекспортстрой", трите миноритарни държавни дялове в енергоразпределителните дружества, които ще бъдат продадени през борсата. Подготвя се за приватизация и "Товарни превози" от системата на БДЖ, но процедурата ще отнеме шест до девет месеца, така че това няма да стане до края на тази година. Надявам се миноритарните дялове на поне две от трите ЕРП да бъдат продадени до края на годината и така планът на Агенцията за приватизация за приходи от 450 млн. лв. за тази година ще бъде изпълнен. Парите от сделките ще отидат отново в Сребърния фонд.
Подготвя се и приватизацията на до 20 процента от Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ и Български енергиен холдинг /БЕХ/. До края на септември Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябва окончателно да реши как ще се извърши разделянето на БЕХ, но каквото и да е решението, няма значение за самата сделка по приватизация - ще бъдат продадени до 20 процента от БЕХ или от двете нови компании, които ще бъдат създадени от холдинга. Това обаче също ще отнеме шест месеца, така че ще влезе в следващата година.

Кои според Вас трябва да са приоритетите на България в сектора на енергетиката и кои са най-важните проекти, които трябва да се случат?

Важно е в целия сектор да има повече прозрачност. От тази гледна точка е важно приватизирането на миноритарни дялове от разпределителните дружества през борсата, защото като публични дружества те ще са много по-прозрачни и за нас, и за всички останали на пазара. Същото важи и за ЕСО, и за БЕХ - дружествата ще станат по-прозрачни. Поне от 20 години се води дебат каква е енергийната ни политика. Допреди две години тя е била диктувана изцяло от Русия - правителство след правителство са се съобразявали изцяло с руски интереси и не толкова с това, кое е важно за България. Ние това го прекъснахме, макар че беше доста трудно и продължава да е трудно. Това дава възможност да се зададе въпрос, който преди никога не е задаван - "Трябват ли на България повече нови енергийни мощности, или трябва да се насочим към енергоспестяване в различните му форми - от саниране на сгради до енергоспестяващи технологии в производството и съответно диверсификация на енергоизточниците в България". Една от заслугите на това правителство е, че сега този въпрос се задава, а преди не сме имали такава възможност, отговорът винаги е бил - "хайде да построим нови източници". Аз съм привърженик на темата, че има достатъчно електроенергия, която се произвежда, въпросът е дали я потребяваме достатъчно разумно. Затова трябва да се насочим към енергоспестяване, каквато възможност дават европрограмите. Тук имаме еднакво мнение с министър Трайчо Трайков и с бившия министър Росен Плевнелиев, който като следващ президент се надявам да води същата политика. За мен това е бъдещето на България. Има проекти, които с времето са се развивали - АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис", чиято съдба трябва да се реши и е време да се каже мнението на българската държава. По най-голямата тема - АЕЦ "Белене", очакваме консултантът HSBC до края на октомври или началото на ноември 2011 г. да е готов с доклад. За "Бургас - Александруполис" мнението ми е, че този проект не е изгоден за България.

Преди две години заявихте необходимостта от свиване на държавния апарат, доколко успяхте да постигнете това? Смятате ли, че бюрокрацията в страната сега е намалена?

Бюрокрацията на централно ниво е свита с 14,6 процента до края на юли 2011 г. спрямо 2009 г. В някои министерства оптимизацията е доста по-голяма, например в Министерство на финансите в сравнение с юли 2009 г. през юли 2011 г. 22 процента по-малко хора работят, а работата е същата - значи сме станали по-ефективни. Същата тенденция обаче не се наблюдава в общините, там бюрокрацията се е увеличила средно с два процента за последните две години. Надявам се, че след местните избори ще има много повече чуваемост и съвместна работа по тази тема. Защото голяма част от общините казват - "нямаме достатъчно пари" и в същото време увеличават бюрокрацията. Една голяма тема за нас в следващите две години ще е постигането на много по-добра координация в плановете за инвестиции на общините - те са независима част от бюджета на национално ниво, но трябва да се съобразяват с това каква е реалността в България и в Европа.
Иначе оптимизацията в публичния сектор върви добре, закрити са голям брой агенции - близо 30, но хората не са достатъчно доволни, мисля, че още повече може да се направи. Напоследък тези процеси вървят в сферата на земеделието, в сферата на транспорта с новия министър Ивайло Московски. Остава като голяма тема сферата на сигурността - не само МВР, а и цялата система на сигурност. И там, както в енергетиката, можем да си зададем генерален въпрос: от кого изпитваме несигурност, кои са тези, от които трябва да се опазваме? Става въпрос за отбраната, за ДАНС, за разузнаване и контраразузнаване - точно какви са им функциите, при положение, че отдавна мина Студената война и че ние сме обградени от съюзници - НАТО, ЕС.

От какво най-често се оплаква бизнеса при срещите ви в страната?

За радост основните теми се променят във времето, ако не се променяха, щях да съм притеснен, че тъпчем на едно място. Преди две години основната тема беше, че по много договори централната власт дължи пари на бизнеса. Това се изчисти от министерствата и от агенциите, сега сме почти на нула с изключение на няколко знакови проекта като "Водното огледало" в Кърджали и няколко проекта в Министерство на отбраната, които са с чуждестранни изпълнители. Друга голяма тема преди две години беше дължимото, но невъзстановено ДДС. Вече плащаме и сме на най-ниските нива от 2004 година насам.
При пътуванията ми в страната през последните две седмици темата е, че НАП вече много по-агресивно си търси интереса и проверява за ДДС-измами и неплащане на данъци. Това буди известно недоволство у бизнеса, хората казват - "НАП много ни натиска". При предишни разговори представителите на бизнеса казваха, че НАП не са достатъчно активни спрямо нелоялна конкуренция, а сега пък - че са твърде активни. Затова ги запитах как можем да знаем коя е лоялна и коя - нелоялна фирма. Хората си мислят, че като се направи проверка от НАП в 90 процента от случаите се появява акт. Това не е така, статистическите данни показват, че в около 50 процента от ревизиите има установени нарушения и съставени актове, но дори и да е в 90 процента, аз ще се радвам да е така, защото това показва, че НАП активно си върши работата. За година от НАП могат да ревизират едва около един процент от всички съществуващи фирми, затова нормално е да изготвят рискови профили, така че, когато правят ревизия, да очакват, че има проблем. Това показва, че винаги, когато започнеш нещо, което с времето не е правено, има известно недоволство, но казах на представителите на бизнеса да имат търпение и да изчакат няколко месеца - тогава процесът ще се обърне - НАП ще се научи къде точно са проблемите, а държавата ще вземе достатъчно допълнителни приходи.

Ще бъде ли наваксано изоставането в приходите на НАП? Ще се изпълни ли приходната част на бюджет 2011?

Очаквам, че НАП ще изпълни плана си за годината, икономиката го показва, дори и с външните по-негативни новини напоследък. Имам уверението, че това ще е така и действително в последните два месеца те с по 40-50 млн. наваксват от изоставането в началото на годината. Убеден съм, че ще наваксат с приходите от всички данъци.
Ще остане темата за социалните осигуровки, които още от началото на годината, за разлика от тези на Агенция "Митници" и НАП, не бяха добре сметнати. Имаше коментар, че макар че се смята от НОИ, бюджетът на НОИ минава през Министерство на финансите и през бюджетната комисия в парламента, което не е сериозен коментар, защото тези приходи минават през нас доколкото се консолидират в общия бюджет, но НОИ, както и НЗОК, са напълно независими институции и отговарят за своя бюджет. Засега по бюджета на НОИ има изоставане от около 160 млн. лв., до края на годината се прогнозира около 300 млн. лв., но една от първите задачи на новия шеф на НОИ, който бе избран, ще бъде да се опита да стопи този дефицит. А за НАП съм убеден, че ще стопи изоставането си, което в момента е с около 250 млн. лв.

Какви са очакванията Ви за изборите?

Убеден съм, че ще бъде тежка изборна битка. Тя е битка не само на кандидати и на партии, но и на идеологии. Кризата като цяло показва, че нашата идеология - дясноцентристката, е печелившата идеология в Европа и в света. Ако зададете въпроса "Като започна кризата, колко правителства в Европа са били социалистически?", отговорът е - 11 от 27, в момента, ако зададете същия въпрос - само три, като в Испания предстоят избори следващия месец и по предварителни социологически прогнози социалистите ще паднат и там. Икономиката и политиката в Европа показват, че хората не вярват на леви формации, понеже те ги вкарват в кризи, а не могат да ги изкарат. Затова навсякъде в Европа има тенденция към дясноцентристки правителства.
Макар че обстановката в България е трудна, това според мен ще бъде определящо в мнението на избирателите и съм убеден, че ще имаме и успешна президентска двойка, номинирана от ГЕРБ, и много повече общини в страната, с които да се работи много по-сериозно.
На централно ниво вече достигнахме до добра фискална политика, това се признава в цяла Европа и от кредитните агенции, сега искаме и общините да разберат, че са част от държавата и че трябва да се държат също толкова сериозно. Така че съм убеден, че макар, че ще има трудна битка, водещата сега партия ще излезе победител, защото ние показахме как можем да извадим страната от криза, когато много от другите държави в Европа се клатят.