01 Октомври 2020, 16:08 Днес (9) | Вчера (9)

Създаване на застрахователен пул е най-доброто решение при COVID-19

16 Април 2020 17:38 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 27 април 2020, 16:03

Разговор с доц. д-р Ирена Маркова, преподавател по Управление на риска и по Здравно осигуряване и застраховане в УНСС и ВУЗФ

Доц. Маркова, като академичен преподавател, как виждате развитието на застрахователния пазар в условията на коронавирусната инфекция COVID-19?
Подобно на другите видове заболявания, като: остро заболяване, особено тежко заболяване, професионално заболяване и пр., инфекциозните заболявания също се включват в отговорността на здравните застрахователи. На практика няма причина разходите за стационарно лечение при заболяване от коронавируса да не се покриват от здравно-застрахователните дружества на българския застрахователен пазар.
По отношение на рисковото застраховане рискът "смърт” се покрива в повечето случаи независимо от причината за настъпване на смъртта. Така че е редно животозастрахователните дружества да изплащат застрахователни суми на наследниците на застрахования и при "смърт от коронавирус”.
По отношение на смесеното животозастраховане, тук застрахователите могат да иновират чрез разширяване на рисковото покритие и ако досега не се застраховали риска "смърт от коронавирус”, биха могли да го включат в застрахователната отговорност.
Всъщност не е трудно застрахователите да иновират относно застрахователните продукти – те го правят непрекъснато: усъвършенстват стари застраховки, предлагат нови застраховки, като включват нови рискове, нови обекти и субекти и пр. Това са иновации в тесен смисъл, респ. в свойствата на застраховките и засягат продуктовата политика на дружествата. В България застрахователите вече включват риска "COVID-19” в застрахователната отговорност, въпреки че той все още не е достатъчно изучен и има катастрофичен характер. Такъв е примерът с  "Животзастрахователен институт", където се разработи и пусна на пазара продукт "Рискова застраховка живот с допълнително покритие за събития настъпили вследствие на заболявания с инфекция от коронавирус”, за което ИНСМАРКЕТ писа.

Говорите за иновации в застраховането – как ще се отразят този вид иновации върху застрахователната дейност?
В настоящия момент дружествата следва да иновират в широк смисъл, като отчитат влиянието на редица фактори, произтичащи от извънредното положение в страната, свързано с разпространението на коронавируса. Става въпрос за иновации в маркетинговите подходи към клиента, в превантивната дейност, в пласментната политика на дружествата, в ликвидацията на щетите, в използването на информационните и комуникационните технологии.
Показателен е примерът на френската застрахователна група AXA, която поема инициатива за създаването на схема за обединяване на пандемичните рискове. Швейцарският презастраховател Swiss Re вече иновира, като използва собствен модел за оценка на сценариите от въздействието на пандемията от Covid-19.
На българския застрахователен пазар има редица примери за иновиране в автомобилното застраховане като се въвежда от редица застрахователи, процес на дистанционно обслужване на щети по застраховка "Каско” на МПС и по застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите и използване на мобилни приложения, с оглед облекчаване на застрахованите в ситуация на извънредно положение в страната.

Какво точно имате предвид относно иновации в превантивната дейност – може ли да дадете примери от застрахователната практика?
Включването на разходите за тестове за коронавирус, например,  в Общите условия по здравните застраховки, предвиждащи "профилактични прегледи и изследвания”, следва да се определи като иновации в превантивната дейност.  Това ще бъде от значение както за потребителя, така и за застрахователя. Винаги е по-изгодно да се предотврати риска, отколкото да се плати за вредата. А що се отнася до превенция за здравето на хората, въпросът е неоспорим. Това е едната страна на проблема. От друга страна, сега е моментът застрахователите да иновират по отношение на директното финансиране на конкретни мероприятия за борба с COVID-19. В това отношение българските застрахователи имат опит, имат и възможности. Например, закупуване на линейки, даряване на респиратори на болници,  осъществяване на благотворителност в домове за деца в неравностойно положение, в домове за възрастни хора относно закупуване на дезинфектанти, лекарства, маски, ръкавици и други. Сега повече от всякога са необходими средства за борба с коронавируса както за застрахованите, така и за незастрахованите лица. Превантивната и публична дейност обикновено са приоритет на нашите застрахователи и те отделят значителни средства за финансиране на конкретни мероприятия.
Впечатляващ е примерът и на френските застрахователи, както вие отразихте, които внесоха 200 млн. евро във фонд "Солидарност”, създаден от френското правителство за справяне с последиците от Covid-19.
Не по-малко значим е примерът на американските застрахователи. Allstate и American Family Insurance, например, които стимулират превенцията на потребителите на автомобилни застраховки и се ангажират да върнат на клиентите си съответно 600 и 200 млн. долара (както  insmarket.bg  вече отбеляза). Става въпрос за клиенти, чиито автомобили не излизат от гаражите, водачите шофират по-малко и има по-малко искове за щети.

Как трябва да се действа при заболяване от коронавирус, например, когато е налице застрахователен случай?
При настъпване на застрахователния случай трябва да се представят необходимите документи на застрахователното дружество: застрахователна полица, документ за платена премия, справка от лечебното заведение за доказване на диагнозата, проведените лабораторни изследвания и срока на стационарното лечение. В случай на летален изход се представя смъртен акт наследниците. Необходимо е да се потвърди диагнозата – заболяване от корорнавирусна инфекция, включително заверено копие от протокола на патологоанатомичното заключение, както и резултатите от съдебно-химическото изследване.
Застрахователна сума ще се изплати от застрахователя при положение, че клиентът е спазвал всички изисквания за превенция, посочени в Общите условия на здравната застраховка – съблюдаване на режим на самоизолация, спазване на социална дистанция, здравословен начин на живот и пр.

Покрива ли стандартната застраховка при пътуване в чужбина заразяването с коронавирус?
В Русия здравната застраховка при пътуване в чужбина покрива "диагностика и лечение” от коронавирус по аналог с инфекциозните заболявания (такива са например, компаниите "Альфа-Страхование” и "Согласие”). Застрахователната компания "ERV” покрива по всяка базова здравна застраховка амбулаторно и стационарно лечение, медицински транспорт, отмяна на пътуване. В "Ингосстрах” медицинските разноски за лечение на вируса COVID-19 се покриват дори при пътуване в Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион. А Trip Insurance връща сумата на самолетните билети на 100% при отмяна на пътуване в Китай.
Разбира се, застрахователната практика показва, че повечето застрахователи поставят  ограничения, независимо че застраховат заразяването с коронавирус. Тези изисквания са посочени в клаузите като специални изключения в Общите условия на застраховките, например: не се покрива лечение, ако застрахованият е заболял в Китай; не се покрива лечение от риска COVID-19 в определени региони, като Иран, Италия, Южна Корея, Китай.
В България експертите прогнозират, че с ограничаването на пътуванията извън страната  логично ще се стигне да отлив при сключването на застраховка "Помощ при пътуване в чужбина”.

А по отношение на други рискове, които се явяват косвена последица от коронавируса – ще бъдат ли покривани от застрахователните дружества?
Що се отнася до риска "прекъсване на производството”, "прекратяване на бизнес” или "безработица” въпросът стои по друг начин. Тук се наблюдава масово отказ на застрахователите от изплащане на искове както на националния, така и на чуждите застрахователни пазари поради факта, че инфекциозните заболявания са изключени като риск от застрахователната отговорност. У нас вече се наблюдава отказ на застрахователи от подновяване на договори с туроператори. По този начин застрахователните дружества биха могли да се изправят пред сериозен риск, свързан с техния имидж.
От друга гледна точка обаче, застрахователите също са подложени на стрес. Принудителните рестриктивни промени биха застрашили сигурността на договорите и не биха помогнали за изграждането на устойчиви и надеждни отношения с потребителите. А покритията на претенции, които не са предвидени в договорите може да създадат съществен риск, свързан с платежоспособността за застрахователите.

Вие сте член на Bulgarian risk management association (BRIMA). Каква е, според Вас, ролята на риск мениджърите в настоящата обстановка на коронавирусната епидемия?
Икономическият шок, който предизвика коронавирусната епидемия, според експертите, е шок и за поведението на клиентите, и за бизнес моделите. За да се справят с тази ситуация, предприятията и фирмите трябва да приемат "оперативен модел", който да отговаря на крайното ниво на несигурност пред бизнеса им. Корпоративният риск мениджмънт трябва да се адаптира към новата обстановка, а стопанските субекти  да се обърнат с лице към риска и да се справят  с предизвикателствата. А това означава идентифициране, прогнозиране, оценка, мониторинг и контрол на риска "COVID – 19”.   
Получаването на адекватна информация е изключително важно за риск мениджърите и за справянето с проблема относно последиците от коронавируса. Federation of risk management associations (FERMA) помага да се гарантира, че всички риск мениджмънт асоциации в европейската мрежа, каквато е и BRIMA, са наясно с работата на другите членове, така че те могат да споделят един от друг знанията и опита си. FERMA приветства и категоричното изявление на Европейската агенция за застрахователно регулиране (EIOPA) към застрахователите и посредниците, която настоятелно призовава индустрията да третира справедливо потребителите и да упражнява гъвкавост във взаимоотношенията с потребителите. Президентът на FERMA Дирк Вегенер посочи, че е от съществено значение да имаме постоянен достъп до застраховане и да сме информирани добре. Според него, здравният застрахователен сектор ще е важен за бизнеса при възстановяването от пандемията. Според Вегенер, в условията на пандемията много компании са под голям натиск, а застрахователната индустрия се нуждае от брокери и застрахователи, които да работят като партньори в този труден момент, защото за някои компании това може да е въпрос на оцеляване.

Каква ще бъде цената на здравната застраховка, при положение че застрахователите включат риска "заболяване” от коронавирус в Общите условия?
 Известно е, че разходите за производство на медикаменти за лечение на заболяване от коронавирус, в момента преминават клинични изпитвания и варират от 1 до 29 долара за един курс на лечение. В същото време е необходимо и бързо преминаване към масово производство, Следователно лесно и бързо  може да се определят разчетите по здравните услуги, а оттук – да се определят застрахователните тарифи.
Оказва се, че едно стандартно лечение на заболяване от коронавирус около 10 дни болничен престой у нас не е невъзможно да се покрие от стабилните здравни застрахователи, функциониращи на националния застрахователен пазар.
Ако е налице пандемия обаче, следва да се вземат друг вид управленски решения, както от страна на държавата, така и от страна на застрахователите относно компенсационния механизъм за покриване на вредите от риска "заболяване от коронна вирус”.
      
За какъв тип мерки и управленски решения става въпрос?
При създаването на застрахователен пул ситуацията коренно ще се промени. Хората ще имат сигурност, че дори и в условията епидемична криза изход може да има. Това е най-доброто управленско решение за справяне с разходите по лечение и възстановяване на заболелите от коронавирус. Това е единственият начин за справяне по принцип с катастрофични рискове по света. В катастрофичния пул застрахователите заемат своето място на основен участник и субект, който се явява стожер в подкрепа на здравната система и икономиката на страната, изобщо. Поемането на всички медицински разноски по диагностика, лечение и възстановяване ще се покрива от пула на принципа на съзастраховането. В определени случаи и при  специални условия, застрахователите ще могат да покриват и косвени загуби, като отмяна на събития – спортни мероприятия, концерти и др, пропуснати ползи и пр. Става въпрос за организиране не само на национални застрахователни пулове, но и на регионални такива. Това е особено подходящо при епидемични кризи, където границите между съседни държави не могат да спрат заразата. Подходящо е например, да се създаде регионален пул на Балканите, където принципът на взаимопомощ  между страните, трябва да намери отражение в реализирането на тази идея.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив