Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК Доверие
Госпожо Петкова, как оценявате интереса на общините към Вашето предложение за съфинансране при усвояването
на средства от еврофондовете?
Не знам дали става въпрос за интерес, или за постепенно разбиране на това, че усвояването на средства е необходимост. Струва ми се, че стана ясно едно – общите средства по европейските проекти,
които са в размер на 12 млрд. евро, няма да дойдат накуп, а ще започнат да идват от следващата година на траншове, като всеки следващ транш ще зависи от това как са усвоени предишните. В този
смисъл усвояването на първите финансови ресурси от европроектите е изключително важно за тяхното цялостно използване и никой не се съмнява, че е добре да усвоим тези европейски фондове, за да се
превърне държавата ни в нещо по-различно от това, което е в момента. Така че съфинансирането е изключително важно. В момента този въпрос е много актуален за общините, защото по информация на НСОРБ
средният размер на собствени приходи на общините е твърде недостатъчен, за да могат общините да се самофинансират. Чудесно е, че се обмисля създаването на държавен фонд, който общините ще могат да
ползват като източник за съфинансиране, но като че ли не стана ясно паричният ресурс на този фонд ще бъде ли в такъв размер, че да покрие цялата необходимост от съфинансиране. Личното ми мнение е,
че ако амбицията е да се усвоят всички европейски фондове, няма начин да не се наложи общините да се обърнат и към финансовите институции, в това число и към пенсионните фондове, за алтернативни
начини за това съфинансиране.
Пенсионните компании ще се борят с банките да станат партньор с общините по това съфинансиране. Как ще накарате общините да ви предпочетат пред банките?
Атрактивното на общинския облигационен заем пред банковия кредит е това, че инвестицията е директна и има много ясна, прозрачна и изчистена процедура по финансирането на общинските проекти. Когато
става въпрос за общински облигационен заем, няма никакви съпътстващи изисквания към общината, за да получи тя това финансиране. Практиката до момента сочи, че в много случаи при финансиране с
банкови кредити общината се задължава да прехвърли всичките си сметки като клиент в съответната банка, както и като работодател да препоръча на служителите си получаване на заплатите по картов път
в съответната банка и т.н.. Ако една община сравни финансирането с банков кредит, включително и съпътстващите условия за получаването му, с финансиране чрез общински облигационен заем, второто със
сигурност ще е по-евтино.
Финансирахте първите четири общини. Има ли заявен интерес и по други общински проекти?
Да, има такъв интерес. В момента разглеждаме проекти на още две общини. Единият е свързан с изграждане на хирургическо отделение, а другият – за рехабилитация и реконструкция на съществуваща пътна
мрежа. Радостното е, че към този алтернативен начин на финансиране започнаха да обръщат поглед и по-малките общини, които не разполагат с възможностите на големите общини.
Как инвестирането в един общински проект се отразява на сметките на пенсионно осигурените?
Общинският облигационен заем е сравнително добър инвестиционен инструмент, при който рискът не може да бъде висок. Заради това инвестиция от подобен род е предпочитана за такива консервативни
компании, като пенсионните. Все пак този инструмент осигурява средната доходност, съществуваща на пазара в момента.
Има ли вероятност след влизането ни в ЕС по-голяма част от средствата на пенсионните компании да бъдат инвестирани в икономиките на страните от ЕС, отколкото у нас, ако не бъдат предложени
атрактивни възможности в България?
Това ще се случи задължително, защото темповете на нарастване на активите на пенсионните фондове превишават темповете на развитие на капиталовия и финансовия пазари у нас. Това е нормално. Поради
изискването обаче да инвестираме тези средства, не можем да си позволим да ги държим и да чакаме финансовия и капиталовия пазар да се развие така, че да има място за тези пари в България, затова е
естествено да ги инвестираме в държави от ЕС. Ние и в момента инвестираме немалка част от ресурсите на пенсионните фондове в тези държави, така че след 1 януари по-скоро ще ускорим този процес.
Парадоксът обаче е твърде голям – да усвояваме средства от еврофондовете, а да инвестираме български средства навън. Като че ли не се разбира, че инвестирането на тези пари у нас означава не
по-малък ефект за българската икономика от този, който би се създал от усвояването на европейските средства.
Как ще коментирате предложението на Димитър Манолов от “Подкрепа” държавата да вземе от частните дружества
парите за втора пенсия и да ги даде на НОИ?
Чувала съм и по-умни неща в областта на пенсионното осигуряване. Казаното от господин Манолов иска едно много важно уточнение – това лично негово становище ли е, или становище на Икономическия и
социален съвет, чийто председател на Надзорния съвет е той, или пък е официално становище на синдиката, който той представлява в тази институция? Ако това не е становище на нито една от двете
институции, би било добре господин Манолов да си даде сметка, че такива изказвания за пенсионното осигуряване в частни пенсионни фондове, влияят на над 3 милиона осигуряващи се във всички пенсионни
компании. Такова изказване докосва една от най-чувствителните струни на българите – дали да повярват изобщо на прехода в тази държава. Господин Манолов трябва да уточни какво точно има предвид?
Защото предложението му всъщност може да означава само една от две възможности – или държавният пенсионен фонд спира да работи на солидарен принцип и преминава на капиталов, или премахване на
капиталовите схеми като вид осигуряване в България и връщане само към изцяло държавна солидарна система. Ако предложението му предвижда смяна на принципите на осигуряване, въпросът е то отговаря ли
на интересите на осигурените лица и дали би довело до увеличение на техните пенсионни доходи, или е мотивирано от съображения, които нямат връзка с решаването на този проблем. За мен е интересно
какво е становището на професионалистите от НОИ по направеното от г-н Манолов изказване и дали не е редно да се разграничат официално от подобни тези. А ако господин Манолов развие професионално
идеята си, съм сигурна, че всички пенсионни фондове ще вземат подобаващо отношение по въпроса.
2006-та година бе обявена от ПОД “Доверие” и останалите компании от бранша за Година на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Доволни ли сте от резултата?
Не сме доволни по две причини. Очевидно е, че един от обективно действащите фактори върху разширяването на клиентския състав в доброволните пенсионни фондове са доходите. От друга страна все още са
много активни действията ни в задължителните пенсионни фондове. Като че ли не се отделя достатъчно ресурс за осигуряването в доброволните пенсионни фондове. В “Доверие” имаме забележителен ръст на
клиентите в доброволния пенсионен фонд, но той все още е далеч от очакванията ни. В този смисъл ние ще продължим. Хората обаче все още очакват техните работодатели да бъдат носителите на решения за
собственото им осигуряване и не са узрели за индивидуално осигуряване. Въпреки това, както казах, ще продължим. Наясно сме, че това е един дълъг процес и той започва от промяна на културата на
мислене.
