26 Февруари 2021, 10:26 Днес (3) | Вчера (11)

Георги Николов, председател на Сметната палата: Анонимните дарения трябва да се забранят

19 Декември 2003 в-к "Монитор" по статията работи:
A+ A-

Необходим е орган, който да контролира финансирането на партиите и изборите

Георги Николов е роден на 2 април 1945 г. в с. Бабово, Русенско. Завършил е икономика в Свищов. Доктор по икономика е от 1978 г., доцент по статистика ­ от 1987 г. Преподавател в СА "Д. А. Ценов" ­ Свищов. Депутат в три народни събрания. На 13 октомври 1995 г. е избран за председател на Сметната палата. Женен, с две деца.

Г-н Николов, как според Вас трябва да се промени Законът за политическите партии? Трябва ли да отпаднат анонимните дарения?
-
Този закон категорично трябва да се преразгледа. Анонимните дарения са много добра възможност за подкупи. Който иска да подпомага дадена партия, нека да бъде смел да заяви своето име или фирма. Когато бившият президент Петър Стоянов върна Закона за политическите партии, атакувайки анонимните дарения, парламентът не прие този негов аргумент и те останаха. Мисля, че вече народните представители са убедени, че анонимните дарения трябва да се забранят.
Какво друго трябва да се промени в частта за финансирането?
-
 Трябва да се предвиди ред, по който да се получават средства от фондации или други такива структури. В някои страни има т.нар. политически фондации, като проследяването на паричния поток от фондацията до партията е ясно. Също така е наложително да се отдели финансирането на изборни кампании. Всяка изборна кампания се отчита, но в случая с кметовете се отчитат само избраните. По-ясно трябва да уреди и въпросът за държавната субсидия. Сега право на държавна субсидия имат партии и коалиции, които са представени в парламента. Т.е. преминалите над 4%. Странното е, че базата за определяне размера на субсидията съгласно закона е броят на получените действителни гласове на последните избори.
А независимите народни представители?
-
Трябва да се помисли и за такива депутати, които по една или друга причина ще напуснат една коалиция и ще станат независими. Не бива да ни притеснява такова законодателно решение. В закона не е уреден и въпросът за влезлите като независими депутати, издигнати от инициативни комитети. Те също са правили разходи. Сега още няма такива, но аз съм убеден, че ще дойде времето, когато ще се търсят личности. Също така в закона трябва да се уреди въпросът за контрола. Сега е записано, че цялостен финансов контрол върху приходите и разходите на партиите осъществява Сметната палата. Те са длъжни да представят своите отчети до 15 март и Сметната палата в срок от 6 месеца трябва да извърши проверка. И обърнете внимание, дали тяхната финансова отчетност в съответства на закона за партиите. Но има закон за счетоводството, има други закони, за които трябва да проверим дали има такова съответствие.
Трябва ли да има санкции при неподаване на отчети?
-
Предвижда се само тези партии, които имат право на държавна субсидия и не представят в срок своите отчети, да бъдат лишавани от полагаща им се субсидия. След изтичане на срока за представяне на тези отчети ние уведомяваме министъра на финансите коя партия е представила своя отчет в срок и коя не и той трябва да прецени кого трябва да санкционира. Но какво да правим с тези партии, които не представят отчети? Ето вече две години около 200 партии постъпват така. Изборите са добра форма за прекарване на определени финансови средства през партиите. Бих предложил ако партия в продължение на 2 последователни години не подаде отчет, да бъде заличавана от съда. Сега е 5 години. Ами ако 5 години не се отчита, една партия може сума ти пари да прикрие. Трябва да бъдем по-строги в това отношение.
Има такъв момент в проекта на Емил Кошлуков.
-
Там се предлага партиите преди да се регистрират за участие в изборите да представят документ от Сметната палата че те са си представили отчетите. 160 партии тръгнаха да участват в местните избори у нас, а в една Русия 150 партии участват в избори на парламент. В този смисъл аз съм не само за заличаване, а и да се предвиди в закона и пререгистрация на всички партии. Сега имаме 330 партии, от които около 30 бяха регистрирани само за 9-те месеца на 2003 г.! Дали не е само за да ползват някакви облаги по този закон?
Беше ли прозрачно финансирането на местните избори?
-
 По Закона за местните избори задължения за отчитане на своята кампания приходи и разходи имат само избраните кметове и общински съветници. При това те представят отчет пред общинския съвет. Къде отиват тези отчети, там ли стоят заключени? Аз очаквам г-н Софиянски и Столичният общински съвет да спазят закона. Един месец мина отдавна и трябва да огласят колко разходи направиха за своята кампания. В закона е казано, че ако дадена партия установи, че нейният кандидат е нарушил закона по отношение на финансирането, се прави предложение за касиране на избора. Коя партия ще направи това. Нека избраните да се отчетат. Подкрепям проекта на г-н Емил Кошлуков за избирателен кодекс. Защото в сегашните 3 закона, които имаме за избиране на президент, вицепрезидент, народни представители, има различен обхват по отношение на финансирането и контрола. В проекта е предвидено избраните за президент, вицепрезидент и народни представители да представят отчет в ЦИК, а местните кметове и общински съветници, чрез районните избирателни комисии ­ в ЦИК. А ЦИК да представи обобщен доклад в парламента. Аз мисля, че това е връщане назад. Беше времето, когато трябваше да се представят отчетите за разходите в ЦИК. ЦИК може ли да провери дали са спазени ограничителните условия за размера на даренията, да провери има ли анонимни. Сметната палата, въпреки ще се претоварва, не бива да бъде изключвана от избирателния кодекс като контролен орган.
В Европа така ли е?
-
Има една препоръка на Съвета на министрите, в която е казано, че всяка страна трябва да определи независим орган, който да осъществява контрол на финансирането на изборните кампании и партиите. Трудно ми е да повярвам, че ЕС ще приеме партиите да се отчитат в ЦИК. Според мен трябва да има специална уредба при финансиране на изборните кампании Надявам се, че този закон избирателния кодекс ще бъде приет. Има много интересни моменти в него, които няма да се приемат от някои народни представители.
Кои моменти?
-
За въвеждане на мажоритарен елемент, например. Предвижда се България да бъде разделена на многомандатни райони, с пропорционални листи. В тези многомандатни райони да има избрани хора и като личности, и като партийни листи. Рано или късно българския парламент трябва да приеме мажоритарния избор, защото тогава ще се откроят личности.
Кои са несъвършенствата на Закона за публичния регистър?
-
 Колкото и да е несъвършен този публичен регистър, той започна да оправдава своите цели. Още в 2000 г. той е замислен като едно антикорупционно средство. Но няма предвидени срокове за подаване на декларация от лицата, които встъпват в дадена длъжност или се освобождават. След като няма срок, не може да му наложим глоба. Той може след 3 години да си я подаде. Друга слабост е липсата на всякакви санкции. Сега е предложено да се прилагат санкции за непълни декларации и с невярно съдържание. Аз бих попитал как може Сметната палата да установи коя декларация е с вярно съдържание и коя непълна. Ако ще се предвиди санкция, тя да бъде за неподаване в срок. За непълни или с невярно съдържание ­ има си чл. 313 от НК: който представи документ с невярно съдържание, носи съответна наказателна отговорност.
Редовно ли се отчитат държавниците?
-
Министър-председателят, председателят на НС и президентът спазват закона и в срок представят своите декларации.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив