Това ще увеличи значително размера на обезщетенията, казва Константин Велев, изпълнителен директор на ЗК „Орел” и член на излъчената от АБЗ работна група по проектокодекса за застраховането
КФН прие на второ четене проектокодекс за застраховането. Какви са впечатленията Ви от него? Има ли нужда от още промени преди окончателното му приемане от Народното
събрание?
- Приетият от КФН проектокодекс за застраховането определено е в много по-добър структурен и редакционен вид от първоначалия проект, който ни беше представен през миналата година. Но все още в него
има проблеми, които не успяхме да изгладим по време на дискусиите с представителите на КФН, въпреки че съвместната ни работа с надзора премина в добър дух. Ние казахме нашето становище по
текстовете от проектокодекса, по които имахме бележки. Голяма част от тези бележки бяха приети. Други наши предложения не бяха приети. Стремихме се да отчетем изискванията свързани с
европрисъединяването. В Кодекса има разпоредби, които на много колеги ще се сторят малко странни и чужди, сякаш не много за нашия пазар все още, но сме задължени да ги приемем. Има и други
нормативни разрешения, с които ние не сме съгласни, но за които КФН настояваше да влязат във вида, в който ги предлага. Ние, естествено, ще продължим да отстояваме нашата позиция по време на
по-нататъшната процедура по приемането на кодекса.
За какви промени ще настоявате?
- В кодекса останаха нерешени проблеми. Ще маркирам по-съществените от тях, по които не получихме разбиране от страна на КФН.
Много голям проблем, които ми се иска да вярвам, че ще бъде разрешен, е въпросът за съдебния контрол върху актовете на надзора. В проектокодекса е записано, че не подлежат на обжалване решенията на
КФН, с които се отказва издаването на лиценз и тези, с които се отнема лиценза на застраховател. И в двата случая застрахователят е лишен от всякаква възможност за защита извън административния
орган, който взема решението. Това е може би единственият проблем, по който кодексът прави крачка назад в сравнение с досегашната нормативна уредба. В европейското право, а и в нашето
законодателство почти не се срещат административни актове, които да не подлежат на съдебен контрол. Имаше един период преди 7-8 години, когато бяха банковите кризи и когато трябваше да се решават
проблемите със силовите застрахователи. Тогава на администрацията в съответните специални закони започна да й се дава свобода да взема решения, без те да подлежат на съдебен контрол. Впоследствие
обаче тази свобода постепенно започна да се ограничава. Европейските директиви също предвиждат обжалваемост на тези актове. Затова беше нелогична позицията на КФН твърдо да отстоява невъзможността
за обжалване на тези актове, което за нас е една вече отхвърлена от законодателя теза.
Естествено, ние държим да има съдебен контрол върху решенията на надзора. Още повече, че някои от основанията за отнемане или отказване на лиценз са по-широко формулирани и съдържат известен
субективизъм.
Другият проблем, който остана нерешен е свързан с изискванията към застрахователните дружества. Става дума за въвеждането на някои критерии, по отношение на лицата, които ги управляват или
представляват, както и по отношение на акционери с т. нар. по кодекса „квалифицирано участие“ (над 10%). Дефинирани са изисквания като „подходяща професионална квалификация и опит”, „безупречна
репутация”, за това лицето със своите действия да не накърнява интересите на потребителите на застрахователни услуги и да не възпрепятства упражняването на надзор. Това са много общо поставени
условия. Когато решението се взема от едноличен орган, е добре да се осигурят и застрахованите, и дружествата срещу евентуални проявления на субективно отношение при вземането на решение. Затова е
добре критериите да бъдат точно и ясно формулирани.
Друга дискусия предизвикаха принудителните административни мерки, които са разписани в края на кодекса. Още с въвеждането им преди няколко години в сега действащия Закон за застраховането възникна
въпросът, че основанията за налагане на такива мерки не са достатъчно прецизирани. Тези основания са нарушение на кодекса и подзаконовите актове по неговото прилагане, на административните
актове на КФН или на зам.-председателя ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Също така мерки се налагат за застрашаване интересите на потребителите, или за възпрепятстване на надзора при
упражняване на неговите правомощия. Това са основания, в рамките на които могат да се впишат редица конкретни действия на застраховател, на негов служител или на акционер, и срещу тях стои
възможността КФН да наложи един все по-разширяващ се набор от мерки. Те имат различно естество, цели и тежест. Например има мерки като даване на предписания по отношение на инвестирането на
средствата и други, като задължаване на акционер да продаде участието си, свикване на общо събрание по нареждане на КФН, за да се вземат съответни решения, или назначаване на квестор. Остава
големият проблем – относимостта на мярката като начин на въздействие и целен ефект към тежестта и обществената опасност на нарушението. Това е оставено изцяло на преценката на надзорната
институция, а може в закона да се каже за какво действие какъв е наборът от мерки, които КФН може да ползва.
Обсъждахме и процедурните ограничения по отношение на налагането на принудителни административни мерки - вземането на обяснение от застрахователя при налагането им. Очевидно при някои мерки се цели
внезапност на действието им. Но част от принудителните мерки нямат такъв характер и за тях КФН се съгласи да се изслушва застрахователя, преди мярката да бъде наложена. Още повече, че тя подлежи на
незабавно изпълнение.
Друг проблем възниква и с промените в Закона за регистъра БУЛСТАТ, с които се въведе задължение всички свободни професии да се регистрират по БУЛСТАТ. Очевидно се цели от регистрацията да обхване
свободните професии, които са основен източник на доходи за даденото лице – адвокати, общопрактикуващи лекари, стоматолози, архитекти и т. н. За застрахователните агенти обаче тази дейност не се
явява основна в 99% от случаите. Илюзия е да си мисли, че агентите физически лица ще се регистрират по БУЛСТАТ. Те по-скоро ще престанат да бъдат агенти. Затова може би трябва да се приеме
специален текст в преходните и заключителни разпоредби на кодекса, който да промени закона за регистъра БУЛСТАТ, като се изключат застрахователните и осигурителните посредници от регистрация.
В частта за застрахователните агенти остана едно неработещо според нас законодателно решение, свързано с тяхното обучение. Проектокодексът предвижда застрахователите да провеждаме обучение на
агентите, да правим изпит в края на това обучение и да издаваме удостоверение за успешно положения изпит. Система за квалификация на агентите съществува в повечето европейски страни. Целта е да се
въведат основи на професионализация на агентството. Българският застрахователен позар обаче все още не е готов за това.
По време на кампания дружествата се обграждат с огромни агентски мрежи, които ако бяха от активно работещи агенти, компаниите щяха да имат съвсем други резултати. Повечето от тези хора обаче само
временно намират в тази работа някакви очаквания за приходи и обикновено не се интересуват от повече от едни вид застраховка. Така големи агентски потоци ходят по пазара в зависимост от това къде
какво дават – като размер на комисионна и като екстри към застраховките. Ако бъдем задължени да обучаваме тези хора, за нас това ще е един много голям административен разход. В същото време целта
да има професионални и добре работещи агенти няма да бъде изпълнена по този начин. В много страни обучението на агентската мрежа е изведено извън застрахователните компании. Обикновено това са
образователни центрове към браншовите асоциации или изпитни комисии, които функционират под наблюдението на надзорния орган и на асоциацията. Но се изключва субективизма на застрахователя по
отношение на неговите агенти.
Не направихте ли предложение агентите да се обучават към учебния център на АБЗ?
- С представителите на КФН бяхме на единното мнение, че за момента е трудно осъществима идеята за подобен център и към асоциацията, и под егидата на надзора. Затова остана вариантът
застрахователите да обучават агентите си. Но според мен този текст трябва да отпадне, тъй като няма да доведе до очакваните резултати. Пазарът у нас не е достигнал до етапа, на който ще има реален
ефект от такова обучение.
За кои от текстовете на КЗ нашият застрахователен пазар все още не е готов, въпреки че те са записани в кодекса в съответствие с европейските директиви?
- Много са новите неща, които са различни от досегашната ни практика и нормативна уредба. Например по задължителната „Гражданска отговорност” вече ще се покриват и пропуснатите ползи. Колегите от
бранша много добре знаят, че това ще доведе до високи обезщетения за имуществени вреди при смърт или телесни увреждания. Когато вследствие на пътно-транспортно произшествие е загинал родител на
едно дете, освен психическата болка и страдание от загубата на родителя, за детето остава и пропуснатата полза, изразяваща се в издръжката, която то получава от него. Тази пропусната полза, като се
екстраполира във времето до навършване на пълнолетие на детето, се получава сериозна сума. До момента и нашите съдилища, като определяха обезщетенията за неимуществени вреди, отчитаха загубата на
финансовата подкрепа. Но все пак нашата нормативна уредба досега изрично изключваше пропуснатите ползи при „Гражданска отговорност”. Кодексът и в момента ги изключва по останалите застраховки, но
по задължителната те са изрично упоменати. Това е изискване на европейските директиви.
Освен това се разширява кръгът на лицата, чиито вреди са покрити от „Гражданска отговорност” в случай на ПТП. Досега не се покриваха вредите и на съпруга на водача, и на близкия му роднински кръг –
деца, родители. С новата уредба изключени са само вредите на самия водач и собственика. Като имаме предвид, че почти във всяко второ ПТП с неимуществени вреди, водачът обикновено пътува с друг член
на семейството си, това изменение ще има сериозни последици. Вече ще се покриват вредите и на лица, които са се качили на автомобила с ясното съзнание, че шофьорът е употребил алкохол.
Въвеждат се нови изисквания по отношение на задължителните застраховки, които брокерите и агентите трябва да поддържат. Минималната застрахователна сума на тази застраховка ще е 2 млн. лева за
всяко събитие и 3 млн. лв. за всички събития в рамките на една година. За агентите обаче има опция да не са длъжни да застраховат професионалната си отговорност, ако компанията, за която работят, е
гарантирала за действията им.
Кои бяха най-спорните текстове от проектокодекса, като изключим свързаните с правомощията на надзора?
- По време на двата месеца, в които работихме по проектокодекса спорихме
почти по всяка точка. Нямаше спор може би само по точки, по които ние предлагахме по-изчистена редакция или по тези, по които в първоначалия вариант бяха допуснати грешки.
Кое е новото в бъдещия кодекс, което ще е от полза на застрахователите?
- Има много нови неща, които ще са от полза за застрахователите. Едно от тях е възможността за
разсрочено плащане на задължителната „Гражданска отговорност”. Освен това в раздела за застрахователния договор успяхме да доизясним някои от нормите в сравнение със сега действащия Търговския
закон. Те дават нови възможности за изменение и прекратяване на договора, каквито досега нямаше. Дори в предложените от КФН норми внесохме някои редакции, които да гарантират до достатъчна степен
застрахователя. Не мога да кажа, че това са норми изцяло в полза на застрахованите или изцяло в полза на застрахователите – балансирани са. Е, винаги потребителят е малко по-гарантиран, тъй като
той е по-слабата страна.
Застрахователите имат полза от ясна правна рамка и добре работещ надзор. Ако ги има, няма да има някои аномалии, на които сме свидетели и които създават недотам добра обществена нагласа към
застрахователите и към застраховането като услуга.
Има ли реален шанс с бъдещия кодекс с тези аномалии да се приключи?
- В много отношения има. Но за някои от тези аномалии в кодекса няма изрични норми, които да ги спрат. Те могат да бъдат индиректно спирани при упражняването на надзор от страна на КФН. Но тук вече
опираме до ефективността от упражняването на правомощията на КФН.
Точно за кои аномалии на пазара няма конкретни текстове в кодекса?
- Най-големите аномалии обикновено са в областта на задължителните застраховки. В кодекса например няма
изрична норма, която да забранява дъмпинга на пазара на „Гражданска отговорност” чрез висок размер на даваните комисионни и предлагане на екстри със задължителната застраховка. Но има норми, които
касаят тарифирането и правомощията на надзора по отношение на неспазването на тарифите и застрашаването на финансовата стабилност на застрахователя. Ако тези норми бъдат изпълнени, се надявам в
бъдеще да не се допускат такива аномалии при „Гражданска отговорност”.
