Консолидацията във финансовия сектор ще обхване само малките банки

Алесандро Дечо, главен оперативен директор на Булбанк, пред „Капитал“

Алесандро Дечо е роден през 1966 г. Женен, с три деца. Възпитаник е на университета Бокони, има и диплома от INSEAD във Фонтебло, Франция. В средата на седмицата той получи сертификат от БНБ и официално пое поста главен оперативен директор на Булбанк, наследявайки на този пост Луиджи Ловалио, който премина на работа в полската банка „Пекао“. Преди да заеме тази позиция, той беше главен оперативен директор и член на надзорния съвет на хърватската „Загребачка банка“, която също е част от групата на „УниКредито“. Преди това е бил директор „Стратегии, планиране и контрол“ в „УниКредито“ в периода 2000-2002 г. През това време е отговарял за макроикономическите проучвания и анализи и е координирал програмите за преструктуриране на банките от Нова Европа. Преди това Алесандро Дечо е работил като старши банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие, където е ръководил проекти за финансово и производствено преструктуриране на предприятия в областта на хранителната промишленост.
 

Какво ще се промени в политиката и пазарната ориентация на Булбанк, след като вие поемете поста главен оперативен директор от Луиджи Ловалио?

- Не бих казал, че ще има промени в политиката или в ориентацията. Бих казал, че идва началото на една нова фаза, която предвижда да развиваме все повече нашето присъствие на пазара на банкирането на дребно.

Булбанк продължава да е сред банките в България с голям нереализиран потенциал за кредитиране. По данните към полугодието кредитите заемат едва 26.8% от активите на банката, докато средното ниво на този показател за банковата система вече надхвърля 50%. Планирате ли активизиране на кредитната дейност?

- Определено да. Данните, които вие цитирате, са верни и показват допълнителни възможности за растеж. Трябва да обаче да се има предвид, че Булбанк е свръхкапитализирана, много по-капитализирана от останалите банки. Следователно, ние не даваме по-малко кредити от останалите, просто имаме повече капитал. И този факт ни позволява да растем повече от останалите банки.

В средата на седмицата новият собственик на Банка ДСК обяви намерението си да заеме по-сериозни позиции в корпоративното банкиране, където е силата на Булбанк. Не се ли притеснявате, че скоро можете да бъдете изместени от лидерското място в този сегмент?

- Смятам, че Булбанк разполага с голям опит и компетентност, които не биха могли да бъдат настигнати за кратко време. И това, разбира се, ще бъде за нас още един стимул да работим повече, да отговаряме на нуждите на нашите клиенти и да сме по-иновативни. Единствената конкуренция, която ни плаши, е непрофесионалната конкуренция.

Срещали ли сте такава на българския пазар?

- Не бих могъл да кажа, че имам директно такъв опит. Това обаче със сигурност е нещо, което може да се случи, защото това е процес, който сме видели на другите пазари в Централна Европа и е характерно за пазарите, които се отварят и се развиват бързо.

Заявихте намерение да стъпите на лизинговия пазар. Решихте ли как ще го направите - с покупката на действащо дружество или чрез създаване на нова компания?

- В момента сме в процес на придобиване на едно действащо сравнително малко дружество. Мисля, че от януари 2004 г. ще сме оперативни, като разчитаме на една стартова база, която ще изисква много силно развитие. Ще се опитаме да дадем силен тласък - както в рамките на нашата клонова мрежа, така и като отделим за лизинговия проект един от нашите най-добри специалисти.

Кое е дружеството, което предстои да придобиете?

- Все още сме в процес на доуточняване на формалностите и очакваме съответните разрешения от компетентните институции, затова ще е по-добре да го обявим, когато процесът приключи.

Планирате ли стъпване на Булбанк в други дейности като застраховането, пенсионното осигуряване и търговията с недвижими имоти?

- В застрахователния сектор - със сигурност не. В тази сфера ние работим с „Алианц“ и сме много доволни от това сътрудничество. Застрахователният бизнес е различен от банковия и въпреки че ние искаме да сме добри в предлагането на застрахователни продукти чрез нашата клонова мрежа, това не е наша основна дейност. Що се отнася до пенсионните фондове, смятам, че тази опция трябва да бъде преценена с повишено внимание. Това е една възможност, от която не сме се възползвали в подходящия момент и за която смятам, че е в рамките на основния бизнес на една банка като нашата.
Колкото до пазара на недвижимо имущество - не мисля, че той влиза в типичните дейности за една банка.

Вашият предшественик Луид­жи Ловалио заяви в едно интервю, че българският банков сектор се нуждае от консолидация и Булбанк може да даде тласък на този процес. Кога може да се очаква първото сливане на български банки и смятате ли да участвате в подобен проект?

- Аз очаквам консолидация най-вече по отношение на малките банки. Не мисля, че ще има сливания сред най-големите банки на страната. Ние сме отворени за всякакви идеи, имаме капитала и инфраструктурата, за да следваме възможностите, които се появят. Според мен обаче трябва да растем независимо от външните възможности. Не мисля, че можем да си позволим просто да седнем да чакаме консолидацията. Ние трябва да растем сами за себе си и ако има някакви възможности, ще се възползваме от тях.

Вие сте били главен оперативен директор на хърватската „Загребачка банка“, но поз­навате и Булбанк, тъй като бяхте в нейния надзорен съвет преди време. Какви са разликите между банковия пазар в Хърватия и тук?

- Преди всичко има разлики между самите банки - Булбанк е насочена към корпоративното банкиране, а „Загребачка банка“ се занимава с банкиране на дребно. Що се отнася до пазарите, от икономическа гледна точка пазарът в Хърватия е много по-развит от българския. Има значителна разлика в нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Различно е развитието по отношение на кредитите за населението. Например общият размер на ипотечните кредити в Хърватия е 10% от БВП, докато в България той е по-малко от 2%. Смятам обаче, че като цяло пазарът в България е по-отворен от пазара в Хърватия.

В края на октомври изтича срокът на допълнителната гаранция, която пое българската държава по договора за приватизация на Булбанк. Открихте ли до този момент скрити задължения на банката и смятате ли да се възползвате от правото на компенсации за тях?

- Досега не сме намерили проб­лем, що се отнася до качеството на активите. Или иначе казано, няма скелет в гардероба. В момента обаче не бих могъл да кажа дали ще се наложи да активираме или не тези гаранции.