20 Юни 2019, 11:16 Днес (5) | Вчера (19)

Над 100% ще е щетимостта в селскостопанското застраховане

13 Юли 2010 17:13 INSMARKET по статията работи: 5
A+ A-

Селскостопанските застраховки не бива да заемат повече от 2-3% от застрахователния портфейл, коментира Детелина Живкова, ръководител направление "Селскостопанско застраховане" в "ХДИ застраховане"АД

Госпожо Живкова, как кризата се отрази на земеделските застраховки. Ако има спад, какъв е той?
Като че ли кризата не повлия толкова много върху селскостопанските застраховки в нашето дружество. При записаните премии досега имаме прираст от 6% спрямо същия период на 2009 г. През последните няколко години при нас не се наблюдава сериозно увеличаване на обхвата на земеделските застраховки като брой клиенти и площи,  но пък имаме нарастване на премийния приход. Това се дължи на интереса на производителите към застраховане на по-високи суми на декар. По-скоро дори имаме спорове - стопаните  искат застраховане на по-високи суми, докато ние се стремим да сключваме застраховки на средната изкупна цена.
Причината за това узряване е, че през предишните години, когато имаше кредитни линии и субсидиране от фонд "Земеделие", застраховането беше задължително. Тогава малко хора имаха интерес да си правят застраховки на по-високи суми.  Сега обаче стопаните, които по принцип застраховат, подписват полици на реална стойност.

Какъв процент от производителите в момента се застраховат?
Не съм сигурна дали повече от 30% от стопаните се застраховат.

Защо, според Вас, този процент не е по-висок?
Това е свързано с промените в собствеността на земята, които настъпиха през годините. Някога земеделското застраховане е било задължително и в началото след промените, когато  се създадоха  кооперациите, стопаните продължаваха традицията да се застраховат. След като кооперациите се разпаднаха, земята се раздаде и се появиха много собственици. Този период на промени загуби нишката на застраховането, затова броят на застраховащите се стопани намаля рязко. Във времето след тях се появиха арендаторите, които натрупаха много земя. С някои от тях и в момента се работи изключително трудно -  те са на мнение, че след като имат много земя, пръсната в различни селища, дори и да им се случи някое събитие, загубата няма да им се отрази сериозно. Наблюдението ми е, че арендаторите с най-големи площи най-трудно сключват застраховки,  а ако сключват, го правят само на някои определени площи. Друга група днес са малките производители, които се справят трудно, защото са на ръба на оцеляването. Такива производители спестяват и от обработка на почвата, и  от качествени семена,  и от застраховки. Въпреки всичко, трябва да кажем, че онези, които са осмислили необходимостта от застраховки, започнаха да сключват договори на реалните суми. Това ми дава основание да кажа, че вярвам в доброто бъдеще на българското земеделие и в далновидността на българските земеделци.

В кой производителен район си правят най-малко застраховки и къде въпросите със застраховането са най-регламентирани?
В Серевозападния район е най-трудно. Като че ли това е обусловено от многогодишни проблеми при земеразделянето в този регион. В Добруджа пък всичко вече е регламентирано ясно. 

Кой са най-характерният риск за страната ни?
Най-сериозният риск са градушките.

Фермери искат селскостопанската застраховката да покрива поне 85% от разходите на производителя. Възможно ли е това?
Аз винаги обяснявам на производителите, че застраховка се прави за реколтата, а не за разходите, което значи, че тя се изчислява именно на база очакван добив,  а не направени разходи. Нашите щети се изчисляват като процент загуба срямо застрахователната сума, така че ако някой си е направил застраховка на разумна цена, обезщетението би трябвало да е близко като стойност на реализираните разходи.

Може ли земеделска застраховка да спаси производител от фалит?
Мисля, че да, ако стопанинът е сключил застраховка на разумна сума.

Къде стои селскостопанското застраховане в портфейла на компанията Ви? Какъв е % на щетимостта?Колко е най-голямата щета, която сте плащали досега?
Най-голямото изплатено обезщетение е 120 хиляди лева, при 70 лева на декар застрахователна сума за житни култури.
При процента на изплатените обезщетения е рано да се прави сравнение, тъй като не са изплатени всички щети, възникнали за периода, да не говорим, че непрекъснато има нови уведомления за пострадали култури. Тази година е изключително "богата" на застрахователни събития - в началото имаше наводнения (особено в района на Сливен и Ямбол), после бури и градушки, проливни дъждове; в момента има проблеми с жътвата заради дъждовете. Тоест, очертава се сложна събитийна година с с негативен резултат по отношение на квотата на щетите. Очаквам щетите да са поне два пъти повече.
По принцип няма година без щети, но има години с особено "изявена" щетимост. Например, 2002-2003 г. бе година на измръзванията, 2005-та бе подобна на настоящата - с доста валежи. Тогава квотата на щетимост мина 100%.

Над 100% ли ще е щетимостта тази година?
Предполагам. Трябва да кажем обаче, че за да е прецизна отчетността при селскостопанските застраховки, би трябвало да правим отчет на база стопанска година, със старт през септември и финал същия месец следващата година.
Другото, което трябва да кажем, е, че премийният приход от застраховката на земеделски култури би трябвало да е не повече от 2-3% спрямо общия премиен приход, предвид традиционно лошите резултати като квота на щета. Делът на селскостопанското застраховане не бива да е по-голям в портфейла на нито една компания, защото това е рисково застраховане.

Може ли секторът селскостопанско застраховане да се нарече губещ заради климатичните  промени?
Като цяло - да. От друга страна, многото на брой компании, които я сключват, и голямото желание да спечелим малкото на брой клиенти, ни принуждава да сваляме тарифите. Така от една страна имаме намаление на тарифите, от друга страна - увеличение на събитията.  Това не прави сектора селскостопанско застраховане атрактивен. Той би се развивал по-добре, ако имаме по-голям брой застраховани.

Често пъти клиентите се оплакват, че компаниите търсят всевъзможни начини само  и само да не платят. Трудно ли се оценява щета и ясно регламентирани ли са условията по селскостопанска полица?
Съществува известно смесване на рисковете от страна на клиентите, затова задължително трябва да им бъдат обяснявани конкретно всички детайли по полицата. Посредникът не бива да предлага застраховка на всяка цена и да предлага на по-ниска цена самата застраховка, а трябва да бъде консултант на клиента.

Днес земеделският министър е лансирал идеята за задължително селскостопанско застраховане като начин за повишаване обхвата на застрахованите масиви.
През годините и у мен се затвърди мнение, че е добре да има задължителна застраховка на разумна стойност за стратегически важните култури - пшеницата, слънчогледът, царевицата. За останалите култури нека произовдителите сами преценят дали ще си предпазят продукцията чрез застраховки, или по друг начин.

Засега селскостопанското застраховане се отчита в КФН в рамките на имуществените застраховки и това не може да открои значението му. 
Така е и аз бих подкрепила идея за отделянето на информацията за селскостопанското застраховане от имущественото застраховане. Като високорисково, то изкривява резултатите на имущественото застраховане. Ако бъде отчитано отделно, селскостопанското застраховане ще се отдели като степен на рисковост и ще подпомогне компаниите при неговото ситуиране в портфейлите.

Стана ясно, че Агенцията по борба с градушките се преобразува в самостоятелно търговско дружество, а издръжката му ще бъде поета от бизнеса и застрахователните компании. Как гледате на тази идея?
Прави впечатление, че арендатори вече имат нагласа  и желание да прават вноски. Предлолагам, че е възможно да се достигне до такава идея, ако се подложи на сериозно обсъждане между представители на застрахователните среди, на производителите, както и на държавата.

АА

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Тази госпожа със сигурност нищо не разбира от застраховане, явно е агроном или нещо такова. Не знам защо цитират служител, чиято компания няма и 3 млн. лева имуществено застраховане, да не говорим за селскостопанско. Нелепо е да се твърди, че даден продукт трябва да е 2-3% от портфейла на застраховател. Ако коефициента на щетимост по принцип е над 100%, то явно този продукт не е изчислен добре от актюера, не са изключени по-щетими рискове като суша например. Отделно съществува и нещо наречено презастраховане, което явно не е в компетенциите агрономите. Да не говорим за бисера с "рисковото застраховане" .... смях.
#1 | от pastora | преди
Тази г-жа ми се струва по снимката че е излязла от архивите на германското разузнаване !
#2 | от WWW | преди
Марш на всички бабурляци от европейската ни компания и целият бранш. Даже и не знаех, че тоз субект се подвизава в "мойта фирма". Сега ще и дам команда "фершвинден" - и направо да заминава да лови комари по поречието на р.Дунав (преоритетно във Видинския участък)
#3 | от Видин Аврамов | преди
Видине, влах мокър, стига плю, че час се олигави. Не си много оригинален! А Аврам може на теб да духне под опашката "преоритетно" и sofort.
#4 | от анонимен | преди
Преди три месеца Европейската комисия одобри нова държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанската продукция в България. Целта на схемата е да се подпомогнат предприятията, ангажирани в първичното производство на селскостопански продукти. Подпомагат се земеделски производители, отглеждащи овощни и зеленчукови култури за застраховане на селскостопанска продукция срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия. С помощта ще се покриват 80% от размера на застрахователната премия, заплащана по застрахователни договори, в случаите, когато в застрахователната полица се посочва, че застраховката покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития. Те са приравнени към природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция на земеделския производител. 50% от застрахователната премия ще се покрива при природни бедствия и други загуби причинени от к...

Прочитане на целия коментар лиматични събития, ако е посочено в застрахователната полица. Чрез помощта ще се покриват щети до 500 лв./дка, при допустим максимален размер на застрахователната премия до 30 лв./дка.
Приемливи разходи по държавната помощ са:
- разходите за застрахователни премии, ако в полицата е посочено, че същата покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия (градушка, буря, проливен дъжд, осланяване, наводнение);
- разходите за застрахователни премии, ако в полицата е посочено, че същата покрива природни бедствия и други загуби причинени от климатични събития.
Периодът на предоставяне на помощта е от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. или до изчерпване на финансовия ресурс. Максималният бюджет на помощта за периода е 33 600 000 лв.
#5 | от Румен Гълъбинов | преди
Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив