Йордан Генчев - зам.-председател на Съвета на директорите на ЗПАД Витоша
Йордан Генчев бе избран за Застраховател на 2002 г. от Агенцията за застрахователен надзор.
Генчев заедно с главния мениджър на QBE - София, Симеон Симеонов получиха Приза за цялостен принос към застраховането - статуетка на Ставри Калинов, изобразяваща богинята на победата Нике - на
фондация Проф. д-р Велеслав Гаврийски.
Честита награда, г-н Генчев. Очаквахте ли такова признание?
Тази година бе за мен изпълнена с много приятни изненади. През октомври получих приза "Застраховател на годината", а сега съм награден за цялостен принос в застраховането. Не смятам, че някога съм
чакал отличия. Аз работя, защото обичам професията си.
Случайно ли попаднахте в застрахователния бранш?
В началото мислех, че е случайно, но после разбрах, че за всичко си има причина. Специалността, с която се дипломирах, трябваше да ме прати във външната търговия. Но разпределението ме отведе в
"Тексим". След една успешна външнотърговска сделка, в която участвах, г-н Иван Тодоров ми предложи да се включа в неговия екип. Двадесет и пет години след това той ми разкри, че е търсил млад
човек, който да му помага в работата, и лично е настоял да бъда разпределен в "Тексим". Надявал се да ме заинтригува и да ме привлече на работа, както и стана. След закриването на предприятието
през 1969 г. преминах на работа в "Булстрад", след това в ДЗИ и от създаването на компанията, 1992 г., работя във "Витоша".
С какво се промени застрахователният бранш през последните десет години?
Най-съществената разлика е демонополизацията. Преди 1990 г. имаше две компании с ранга на институции на пазара, ако въобще може да се говори за пазар. Едната беше ДЗИ и се занимаваше с вътрешно
застраховане, а другата беше "Булстрад" и се занимаваше с външно застраховане. Създаде се застрахователен пазар. Конкуренцията даде право на избор на клиента. Застрахователните компании предлагат
различни продукти по отношение качеството и цената на покритието. Друго е и нивото на обслужването както при сключване на застраховката, така и при настъпване на щета. Интересно и характерно за
развитието на българския застрахователен пазар е фактът, че той възникна и дълго време съществува без правна регламентация. Впечатляващо е, особено за чужденците, че ние работехме без наличие на
закон за застраховането и без надзор, който е неотменима част от застраховането по целия свят. И още един факт за разлика например от банковото дело, където имаше и закон, и надзор, в
застрахователния бранш нямаме нито една фалирала компания. За банковия сектор не можем да кажем същото. След въвеждането на закона отпаднаха "силовите" застрахователи, а аз говоря само за
истинските застрахователи.
По какво се познава един истински застраховател?
Преди всичко по хората, които работят в него, по продуктите, които предлага, по нивото на обслужване.
Говорите за компаниите, а за личностите? Има ли някаква специфична нагласа, която човек трябва да придобие, за да бъде "истински застраховател"?
Първо трябва да си обича работата. Трябва да му е интересна. Като стане сутрин, не да си каже: "Еее, пак трябва да ходя на работа!", а: "Днес ще върша интересни неща!", защото застраховането е
творчески процес. На пръв поглед всички застрахователи имат общи условия по дадени видове застраховки, би могло да изглежда, че е рутинна работа, но не е така. Рядко има две застраховки да си
приличат. Да "скроиш", образно казано, полица, покритие, което да съответства най-пълно на нуждите на дадения клиент, предполага най-напред да разкриеш тези негови нужди. А за това се изискват
време, опит и познания. Защото няма нищо по-лошо от това да накараш всички застраховани "да носят един и същ костюм", а това е да застраховаш всички по общите условия. Застраховането само по себе
си е една много голяма материя. В нея са преплетени финансови, технически, правни аспекти, т. е. един добър застраховател трябва да има всички тези познания. Но дори да знаеш всичко, не можеш без
призвание голямото желание да работиш и обичаш тази работа.
Твърди се, че в България единствено автомобилното застраховане може да бъде успешно развивано. Защо според вас имущественото и животозастраховането трудно набират скорост у
нас?
Това е вярно. Автомобилното застраховане е най-добре развито и причината според мен е чисто психологическа.
Българинът е оставил някакъв имот на улицата и знае, че може и трябва да го застрахова най-вече срещу кражби. За съжаление кражбите продължават и можем само да се надяваме, че полицията ще ги
ограничи до едно приемливо равнище.
Учудващо е, че българинът не мисли за застраховка на дома си. Тази застраховка не е толкова скъпа и въпреки големия брой кражби това застраховане все още не е развито. Полагат се усилия и от
застрахователи, и от агенти и въпреки това нещата някакси не вървят. А българинът има имот, но неизвестно защо казва: "Няма такава опасност", за рисковете, отнасящи се до дома, а след като "се
опари", заключава: "Ами те вече ме обраха какво да застраховам."
Що се касае за застраховките "Живот" това е другото явление, на което не мога да намеря обяснение. Последното, за което българинът се сеща, е застраховката на собствения му живот. Отчасти това
може да се обясни с обедняването на населението в последните 10 години, но според мен има и една друга причина непреодоляното мислене от миналото, при което се смяташе, че държавата майка ще се
грижи за тебе, като остарееш. Хората нямат навици да се осигуряват за старините си. Първата задача на младите хора по света, след като започнат работа, е да се осигурят. Правят си застраховка
"Живот", която прераства в застраховка за пенсия след 30 40 години, и така не лежат на гърба на държавата. Това ще стане и в България, но бавно.
До новия приз на бюрото си сте поставили саксия с люти чушлета. Те имат ли и емблематично значение за вашия характер, г-н Генчев? Вие лют човек ли сте?
Не (смее се)! Просто са много красиви, когато зреят.
