Нормално е кризата да катализира сливания на компании, коментира Бисер Петков, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”
Господин Петков, 2008 г. бе особено тежка за компаниите в пенсионното осигуряване. Дружествата бяха едни от първите, които усетиха ударната вълна на финансовата криза. Освен със спад в
цифрите на основните финансови показатели, мениджърите на компаниите трябваше да се борят и за загубеното доверие на клиентите. Какво сочат данните за финансовите резултати през
изминалата година - какви са загубите в бранша? С колко пари са намалели осигурителните сметки на българите през 2008 г.?
2008 г. бе тежка за целия финансов сектор, в т.ч. и за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. Годината приключва с отрицателна доходност, като този резултат се очертаваше
още в края на третото тримесечие на годината. Фактическите резултати в известна степен надминаха песимистичните очаквания поради задълбочаването през четвъртото тримесечие на низходящия
ценови тренд, характерен за финансовите пазари през цялата 2008 г. Като следствие се обезцениха активите на фондовете, което се изразява именно в тази отрицателна доходност. Данните за 2008 г.
показват, че за задължителните пенсионни фондове средно загубата е в размер на около 20%, а за доброволните - 25%. Това е сериозен отрицателен резултат. В голямата си част
загубата е счетоводна, т.е загуба от преоценка на финансовите инструменти, в които фондовете са инвестирали, и в по-малката си част е от сделки (покупко-продажби), приключили със загуба. По
отношение на другите показатели, с които измерваме развитието на сектора, забелязваме задържане в размера на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества.. Миналите години бяхме
свикнали да отчитаме двуцифрен ръст, но в края на 2008 г. нетните активи на четирите типа пенсионни фондове са около 2,3 млрд. лева - с няколко хиляди по-малко от активите в края на 2007 г.
Положително е, че като активи този пазар не намалява, за разлика от други финансови сектори, в които се отчита значително намаление на управляваните активи. Запазването на
активите на равнището от края на 2007 г. се дължи на ръста на активите на УПФ, който компенсира спада в ППФ и ДПФ. Най-значителен е спадът в активите на ДПФ. Съществена причина за този спад е
големият отлив на средства, тегленията на парите от хората, които загубиха доверие в системата. Притокът на средства от осигурителни вноски към ДПФ през 2008 г. също се очертава да бъде по-малък от
предходни години.
Колко пари бяха изтеглени от ДПФ?
По данни за първите 11 месеца на 2008 г. общо изплатените средства на пенсионери и осигурени лица възлизат на 118 млн. лв. За
сравнение, кореспондиращата сума за цялата 2007 г. е около 50 млн. лв. От тези 118 млн. лв. около 66 млн. лв. са изплатени на лица, изтеглили средствата си предварително, а останалите около 52 млн.
лв. са изплатени пенсии.
В период на криза успехът се измерва с по-малките загуби. Къде стоят пенсионните ни компании в сравнение с пенсионните компании в страните със сходни системи като нашата?
Все
още няма представителна и пълна информация, но това, което вече излезе като първоначални данни, показва, че годината е много тежка за пенсионните фондове в цял свят, в т.ч. Централна и Източна
Европа. С изключение на Румъния, която стартира системата си за задължително пенсионно осигуряване през май миналата година и която има положителна доходност поради това, че е в самото начало и е
твърде консервативно настроена. Във всички останали страни от региона - Полша, Унгария, Словакия, пенсионните фондове регистрират отрицателна доходност. Полските фондове отчитат средна
годишна доходност от минус 15%, в Словакия - около минус 6,7%, а в Унгария - минус 12 %(за деветмесечието на 2008 г.) Загубите на българските фондове са малко по-високи, в резултат на това, че
експозицията на фондовете ни към дялови ценни книжа в началото на финансовата криза бе относително висока - над 30% от портфейлите им бяха именно в такъв финансов инструмент, който в най-голяма
степен се понижи заради кризата. Другото, което не бива да забравяме, е че българските пенсионни фондове все още инвестират в дялови ценни книжа предимно на местния капиталов пазар, а спадът на
БФБ-София бе един от най-големите, съпоставен с другите борси в региона. Това са две основни причини, които обясняват по-високите равнища на отрицателна доходност за 2008г., регистрирана от
българските пенсионни фондове.
Ако кризата продължи по-дълго, ще се наложи ли законова промяна на инвестиционния режим при осигурителните дружества?
Не съм убеден, че втвърдяването на инвестиционния режим е най-адекватната мярка в момента. По-скоро стъпката, която ще направим, е да задържим по-нататъшно либерализиране на този
режим, предвидено в първоначалния проект за изменения и допълнения на КСО. Инвестиционната рамка трябва да остане по-широка, за да осигурява достатъчно възможности при промяна на пазарната
конюнктура. По-скоро нараства отговорността и необходимостта от професионалната преценка на мениджмънта на всяко дружество как конкретно да разпредели инвестициите и какъв портфейл да
управлява.
Истината е, че по отношение на преструктурирането на портфейлите в ДПФ и ППФ компаниите имаха много по-малко възможности заради по-малкия приток на свеж ресурс, който да насочват към по-сигурни
класове активи.
В условията на протичащата финансова криза се прояви присъщият на капиталовите пенсионни системи инвестиционен риск - вероятността за определени периоди пенсионните спестявания да намаляват в
резултат от тяхното инвестиране. Но случващото се не трябва да води до загуба на доверие в капиталовата пенсионна система и да поражда съмнения относно правилността на пенсионната реформа.
Правилният урок, който според мен трябва да извлечем от финансовата криза, е осъзнаването на рисковете, присъщи на капиталовата система и необходимостта от адекватното им управление
При какъв по-дълъг кризисен период има реална заплаха за парите на бъдещите пенсионери?
Зависи от инвестиционния хоризонт на пенсионния фонд, респ. на осигуряващите се лица.. Първите масови плащания от УПФ се очаква да започнат през 2020 г., когато осигуряващите се жени ще
навършат пенсионната възраст от 60 г. Тоест, има цели 12 години до първото плащане на пенсии от УПФ. Това е достатъчно дълъг период, за да се възстановят отрицателните ефекти от кризата. Със
сигурност може да кажем, че ефектите от кризата ще се усетят от първите пенсионери в ППФ, където няма времеви срок, позволяващ възстановяване от кризата. Ако плащането започне след 2 години,
вероятно размерът на пенсиите за първите пенсионери в професионалните фондове ще бъде разочароващо нисък. По отношение на ДПФ, там до голяма степен изборът е на самите осигурени и зависи от
това колко дълго те могат да задържат парите си, за да бъде преодолян ефектът от кризата. В същото време в нашата система на доброволното осигуряване има много хора на пенсионна възраст, които
нямат времето да чакат като младите тези суми да бъдат възстановени. Те са най-потърпевши от кризата. Липсата на законови ограничения по отношение на предсрочното излизане от системата на
доброволното пенсионно осигуряване и по отношение на мексималната възраст за започване на осигуряване в ДПФ насочиха към доброволното пенсионно осигуряване хора, които нямат намерение и/или
възможност да се осигуряват дългосрочно. Те първи изтеглиха средствата си от ДПФ и инкасираха текущите загуби. В повечето случаи тези хора са започнали да се осигуряват с очаквания, нерядко
създавани и от осигурителни посредници, за постигане на висока доходност в краткосрочен период и без да съзнават риска от загуба. Нормално е те да са разочаровани от системата на ДПО.
Мисля, че за преодоляване на кризата на доверие към третия стълб няма да е достатъчно само излизането от финансовата криза, но и промяна в регулациите на дейността.
Има ли вероятност да се стигне до сливания на компании у нас?
Нормално е кризата да катализира подобни процеси, които са присъщи на този тип пазари. Още повече, че броят на пенсионноосигурителните дружества на българския пазар е сравнително голям и част от
тях имат незначителен пазарен дял. Бъдещите месеци ще покажат дали ще се пристъпи към такава консолидация, която е закономерна (но да не забравяме, че не винаги закономерностите сработват на
българския пазар).
2009 - доколко можем да правим прогнози?
Доста противоречиви са прогнозите. Някои считат, че най-лошото е зад гърба ни – продължаващият спад на капиталовите пазари в началота на 2009 г. обаче показва, че дъното не е
достигнато. Трудно е да се каже дали 2009 година ще донесе очаквания обрат. Мисля, че като цяло поведението на компаниите вече е приспособено към условията на криза. Това, което наблюдаваме, е
преструктуриране на инвестиционните портфейли. Отчитаме редуциране на експозицията в дялови ценни книжа (в края на 2008 г. само 14% от портфейла на УПФ е инвестиран в дялови ценни книжа, а година
по-рано бе над 30%). Вече се залага на по-консервативният начин на инвестиране - дългови ценни книжа, банкови депозити. Фондовете са много по-внимателни в инвестирането на средства. Те обаче
не са спрели да инвестират в акции. Знаете тезата, че в дългосрочен план може да се окаже, че нивата на които купуват в момента носят много голям потенциал за печалба при смяна на тренда. Но
всичко това ще зависи от общите тенденции на пазара. Последващите ефекти на кризата ще дойдат през 2009 години. Ако досега кризата се изразяваше в обезценка на финансовите активи и на всички
инструменти, в които инвестират фондовете, 2009 година вероятно ще се усети по линия на намаляване на притока от осигурителните вноски заради кризата в реалния сектор. Не бива да подценяваме това,
че захранването на пенсионните фондове, особено задължителните, става от осигурителни вноски, които са пряко свързани с равнището на заетостта и размера на изплащаните възнаграждения и ако ефектите
на кризата се усетят върху реалния сектор, това ще има вторичен ефект и по линия на намаляване на притока на осигурителни вноски.
Трудно ми е да правя прогноза за 2009-та. Бих искал да се присъединя към онези анализатори, които очакват съживяване на пазара, но 2008-ма опроверга много прогнози. Тласъкът за промяна ще дойде
извън България. Дано 2009-та завърши по-оптимистично от 2008-ма. Тя едва ли ще може да възстанови отрицателните ефекти от миналата година, но е важно процесът на възстановяване от кризата да
тръгне.
АА
