Теглят парите си само пенсионноосигурителните гастрольори

Който изчака кризата, ще спечели - фондовете ще наваксат доходността с много по-бързи темпове, категоричен е Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)

Г-н Абаджиев, какви са параметрите на настоящата финансова криза и сравнима ли е тя с досегашни такива?
За разлика от минали кризи, настоящата вече има глобално влияние и глобални корени. Ние все още сме в нейната периферия и не можем да я сравним на местна почва с други кризи, макар че вече последствията от нея започват да стават все по-осезаеми и у нас. Успокояващото обаче е, че тези последствия у нас са все още слаби. Имаме стабилна банкова система, дейността на пенсионните фондове също е стабилна  и успешна, макар резултатите да са по-ниски от предишни години.

Какъв е спадът в доходността от началото на годината?
От началото на годината досега имаме чувствителен спад и отрицателна доходност, като най-значително е спадането през месеците септември и октомври – около 12%. Може би ще завършим 2008 г. или с отрицателна, или с нулева доходност. На фона на дългосрочния хоризонт пред дружествата обаче това не е толкова страшно. Ако пресметнем доходността от началото на пенсионното осигуряване, при всички случаи ще видим, че нашите клиенти са на плюс. В потвърждение на това трябва да посоча, че за периода 1.07.2004 (откогато бяха въведени счетоводните дялове) до 31 октомври 2008 г. средната доходност  е около 5,42 %, като през 2007 г. тази доходност е била около 17%.
Пенсионните фондове, които имат дълги пари, нямат проблеми с ликвидността, нямат нужда да продават активи, те в известен смисъл може  ида спечелят от кризата, защото сега купуват евтини инструменти и, ако са инвестирали успешно, само могат да спечелят.
Вярваме, че с отминаването на настоящата  криза този спад ще се преодолее и фондовете ще наваксат доходността с много по-бързи темпове от тези на спада от тази година.

Гарантирана ли е платежоспособността на пенсионната ни система във времето на финансови турбуленции?
Да. Ние нямаме особени проблеми с ликвидността и плащанията, в сравнение с някои други небанкови финансови институции. И тук има определени фактори за това: ние имаме ограничени плащания, свързани най-вече с доброволните фондове. Те са в малки обеми и на този етап това не ни създава проблеми с ликвидността. Друг успокояващ фактор е, че първите плащания в УПФ и ППФ ще започнат през 2016 г. (а по-масово към 2020 г.) и дотогава сме в период на натрупване. Това също помага да нямаме проблеми в момента с платежоспособността.
Успешно продължаваме плащанията на пенсиите в ДПФ. Към деветмесечието на 2008 г. от доброволните фондове са изплатени 82,423 млн.  лв. Специално в доброволните фондове положителна роля играе  и това, че работодателските вноски могат да се се теглят и плащат чак при пенсиониране. Това също е фактор, който препятства възникването на някакви особени проблеми. 

Има обаче индикации, че от началото на кризата има повишен интерес на осигурените към собствените им пари, както и на теглене на средства. Има ли данни колко души са изтеглили вноските си в ДПФ и на колко възлизат те?
Нямаме точно такава  статистика. Но категорично трябва да кажа, че нямаме признаци на масовост и паника. От дружествата се полагат коректни усилия да се обясни на осигурените ситуацията и какви са последствията за тях от прибързани решения. Тук искам да отбележа, че когато говорим за изтегляне на средствата, трябва да се има предвид, че това може да става само от доброволните фондове и случаите тук са различни – теглене на част от средствата, изтегляне на всички натрупвания от лични вноски, изтегляне само на натрупаната доходност. Както показват статистическите данни към 30.09.2008 г., броят на осигурените в доброволните фондове почти не се е променил (606 569), но в същото време активите на тези фондове са намалели с близо 19%. В това намаление са включени тегления и намаляване на доходността, но и законови плащания (над 82 млн.).
Вярно е, че се наблюдава плахост и съмнения, особено у хора, които отскоро имат вложени пари по своите индивидуални доброволни сметки, тоест имат малко години членство в ДПФ. За членове, които отдавна внасят в един фонд, спадът на доходността не влияе много.
Категорично трябва да заявим обаче, че на допълнителното пенсионно осигуряване трябва да се гледа като на една дългосрочна инвестиция с определена цел - получаване на пенсия. Това не е краткосрочно натрупване с близка цел - бърз доход.

Има ли конкретно дружество или група дружества, от които са теглени повече средства, отколкото в другите?
Няма такива. Теглят се средства, но няма бум на тегления. Онези, които теглят, го правят, защото имат повишен интерес към обявените по-високи лихви по банковите депозити. Това са пенсионноосигурителни гастрольори. Те са готови да си прехвърлят средствата сега в депозити, а утре - в друго. Онези,  които ползват пенсионното осигуряване като депозитна възможност, са най-разочаровани.

Ако кризата се задълбочи, какви  законодателни инициативи можем да очакваме за спасяване парите на осигурените? В Румъния, например, пенсионните фондове  намалиха инвестициите в акции, насочвайки се към облигационни емисии.
Ние нямаме нужда от никакви законодателни промени в това отношение. Румъния е още в началото на своята реформа и жалко за тях, че още със старта си попадат в окото на бурята. При нас не е така. Допълнителното пенсионно осигуряване е може би най-регулираната дейност в България, затова не могат да се получат някакви големи сривове, загуби и фалити. У нас българските компании също преструктурират своите портфейли в рамките на закона, за да насочат инвестициите в други инструменти.
Към края на деветмесечието пенсионните компании управляват вече над 2,38 млррд. лв.пари на осигурените, което е с 10,3 % повече, сравнено с края на деветмесечието на 2007 г. и трябва да сме внимателни дори в тези трудни условия да осигуряваме доходност.

В началото на октомври пенсионният Пласидо Доминго, както наричат бащата на пенсионната реформа в Чили - Хосе Пинера, ни посъветва да вдигнем осигурителната си вноска на 10%. Ще бъдат ли достатъчни тези 10 на сто за достойни старини?
Вноската от 5 на сто, както  е сега, няма да даде този заместващ доход, който очакваме - 35-40% от втория стълб към 2016 г., когато се очакват първите пенсии. Не може да не безпокои фактът, че средната вноска за УПФ за деветмесечието на тази година е само 28,93 лв., докато при доброволните  фондове (въпреки ситуацията там) е 75,44 лв., т.е. почти три пъти.
Една вноска от 7-8% за УПФ би дала адекватна пенсия от втория стълб. Имаше политически сили, които предлагаха вноската да е 10 на сто. Ние не сме такива максималисти и смятаме, че на първо време трябва да достигнем равнището на вноската, както е при страни, които започнаха реформата си по-късно и от нас, например Хърватска, Македония и др.. Затова смятаме, че сега трябва да се пристъпи поне към 7-8%. Увеличаването на вноската увеличава активите, които се инвестират в българската икономика.

Нов доклад на Световната банка, посветен на пенсионната област, казва, че без реформи пенсионните системи на Балканите са пред взрив. Вашият коментар?
Миналата година ние проведохме една конференция с участието на Световната банка и още тогава това мнение бе споделено.
За България конкретно мнението е, че реформата ни е поставена на добра основа и постигаме добри резултати в това, което следваме. Ако цитираният от Вас доклад бъде разгледан подробно, ще забележите, че докато за почти всички страни от района има отделни глави, то за България подобно внимание не е отделено. Според мен това се дължи именно на проеобладаващите положителни оценки на реформата в България и сравнително малките й проблеми.  Основната препоръка към нашата страна от страна на СБ е реформата да не се спира.  Не трябва да има и промяна на принципите и философията  на реформата. Трябва да се подобрят условията,  свързани с регулациите, с данъчните облекчения, както и с размера на вноската за универсалните пенсионни фондове.

Планираните промени в нашата система ще отговори ли на демографския срив в Европа?
Това е много сериозен въпрос, който засяга всички страни. Ние, мисля, отговаряме със стъпките по създаването на Сребърния фонд. Другият начин е увеличаването на вноските за допълнително осигуряване.  Единствено капиталопокривната част ще позволят на хората да увеличат пенсионните си доходи и да живеят така, както преди пенсионирането.
Освен това трябва да увеличим обхвата по доброволните пенсионни осигуровки. В момента имаме 2,5 млн.осигурени в задължителните фондове (УПФ) и над  600 хил. осигурени в доброволните. Това означава, че  повече от 1,9 млн души са скритият потенциал за доброволното осигуряване, защото това са хора, които получават редовни трудови доходи.  Ако половината от тях се включат, това ще увеличи неимоверно много числото на  включените в системата на капиталовото осигуряване. Това обаче зависи в най-голяма степен от повишаване доходите на хората и данъчните облекчения за това осигуряване.

Достатъчни ли са данъчните стимули, за да се правят допълнителни пенсионни осигуровки и какъв е адекватният стимул за работещия човек?
Според мен действащото в момента 10 % данъчно облекчение вече е изчерпало своя стимулиращ потенциал.  Трябва да се пристъпи към увеличение от 15-20%, което е добро данъчно облекчения за работещите. Не всеки ще го използва, но това е една възможност, ако желае, да отдели от своя доход.

Доколко инвестирането в пенсионната система е гаранция за сигурност за парите на осигурените?
Пенсионното осигуряване е една от най-добрите възможности за дългосрочно спестяване. Това е най-регулираната система и средствата на хората са защитени. Компаниите имат много възможни инструменти за различна доходност. Другите - взаимни фондове, банки  и т.н. - са може би по-добри, но за дълги пари  пенсионните фондове са най-доброто.

Какъв е най-лошият сценарий за парите на осигурените при задълбочаване на кризата?
Ниската доходност и отрицателният резултат на доходността да продължат по-дълго време. Друг по-лош вариант не виждам. Законът предпазва парите на осигурените при опасност дружеството да не може да заделя резерви или минимална доходност, КФН може навреме да спре дейността на дружеството, а осигурените лица да бъдат прехвърлени в други фондове, които имат по-добра дейност. Но това са крайни стъпки, до които смятам няма да се стигне. Затова пенсионен фонд не може да фалира - той е сигурен. Кризите идват и си отиват. И сега ще стане така. Важното е сега да се прояви търпение и още по-внимателно да се инвестират средствата на осигурените лица.

Инфлацията може ли да изяде парите на осигурените?
Във финансовия мир инфлацията е нещо, от което никой не може буквално да избяга. Така е и с пенсионните фондове. Досега инвестициите на фондовете преодоляваха инфлацията.  Лошото за средствата за осигурените лица е кризата на борсите да  да продължи по-дълго. Но колкото и да продължи пенсионните фондове, след това най-бързо от всички ще „изплуват” над инфлацията.

Каква е прогнозата ви за годишните резултати в бранша?
Очакваме ръст на броя на осигурените в задължителните фондове и намаляване темпа на ръст в доброволните фондове. Тази прогноза се потвърждава от резултатите за деветмесечието. Към 30.09. броя на осигурените във всички допълнителни фондове се е увеличил с 241 717 души или със 7,2 на сто спрямо 30.09.2007 г., а само за допълнителните задължителни фондове увеличението да деветте месеца на тази година е повече от 128 хил. души. 
Може би ще имаме намаление на активите в доброволните фондове и намаляване темповете на увеличаване броя на осигурените, за което вече стана дума.. Доходност за тази година - или около нулата или отрицателна, но запазване макар и сравнително ниски положителни стойности за възприетия стандартен двугодишен период за отчитане на доходността.

АА