29 Септември 2020, 09:57 Днес (2) | Вчера (10)

Христина Христова: Работодателите има откъде да увеличат заплатите

27 Януари 2004 в-к "Сега" по статията работи:
A+ A-

В много редки случаи базисният минимален доход се смята като 40 лв.

ВИЗИТКА
Христина Христова е родена на 21 януари 1954 г. в с. Попица, община Бяла Слатина. Завършила е философия в Софийския университет. Има аспирантура по социология. Със социална дейност започва да се занимава през 1991 г., когато се включва в екип за национално изследване на тема "Инвалидите и инвалидността в България". Има специализации в Англия, Холандия и Израел. Преди да стане зам.- социален министър през юли 2001 г., Христова оглавяваше Центъра за социална рехабилитация. От средата на юли 2003 г. е министър на труда и социалната политика.


Въпрос: Г-жо Христова, защо се определя праг на бедността, след като нямате намерение да подпомагате всички хора, които имат доходи под него?
Христина Христова: Прагът на бедността е нещо, което обществото очаква от българските правителства повече от 10 години. Самият факт, че различни експертни групи посочват различен праг на бедността, използвайки различни методи, показва, че това понятие наистина е много сложно и относително. Този феномен касае разбирането на хората за състоянието бедност, разбирането на експертите за минимални потребности, които следва да бъдат задоволени, както и финансовите и икономическите ресурси на страната. Защото след като определим прага на бедността, идва въпросът как ще го преодолеем.
Въпрос: Затова ви питам защо се готвите да определите линия на бедност около 120 лв., след като няма да има ресурс да се подпомогне всеки, който живее с по-малко месечно.
Христина Христова: Прагът на бедност показва, че хората, които имат под определени доходи и нямат достъп до определени блага и услуги, живеят в бедност. И правителствата са длъжни да се опитат да изведат хората от това състояние или в максимална степен да помогнат на тези хора и семействата ми. Това не означава, че с една магическа пръчка ще бъде премахната бедността.
Във всяка държава, дори и най-високоразвитата, има праг на бедност и процент население, което живее под него. Разбира се, различни са абсолютните величини. Не е правилно да се казва: "Вижте, прагът на бедност в Белгия, да речем, е 200 евро, а в България е 100 лв." Не може да се прави такова сравнение. Трябва да се има предвид покупателната способност на определена сума за дадената страна.
Въпрос: Въпросът е обаче дали, ако в Белгия прагът на бедност е 200 евро, държавата не подпомага всички свои граждани, живеещи с доходи под тази сума?
Христина Христова: Доколкото познавам системите за социална защита в страните от Европейския съюз, в повечето страни се борави с т. нар. гарантиран от държавата минимален доход и той именно има за цел да преодолява бедността сред хората. Прагът на бедността обикновено не е критерий за достъп до подпомагане. Всички държави, чиито социални системи познавам, боравят с т. нар. гарантиран минимален доход, който държавата трябва да обезпечи за всички. Не е задължително прагът на бедност да съвпада с този гарантиран доход.
Въпрос: Това ще рече, че при нас критерият за достъп до социално подпомагане ще продължи да е гарантираният минимален доход. От 2001 г. той е 40 лв. и е три пъти по-нисък от праг на бедност 120 лв., към каквато сума се ориентирате.
Христина Христова: По предварителните данни от изследването за нивото на доходите в България прагът на бедност ще е някъде 100-110 лв. Базисният гарантиран минимален доход, по който се изчисляват всички социални плащания в страната, действително е 40 лв., но при единици се използва тази сума, за повечето групи тя се умножава по коефициент, който е много по-благоприятен за тях. За хората пък, които са трудоспособни и подлежат на социално подпомагане, се опитваме да осигуряваме работа, което им гарантира друг доход.
Така още от 1 януари 2003 г. базисният гарантиран минимален доход е увеличен от 50% до 100% за най-рисковите групи - самотните възрастни хора, хората с увреждания и самотните родители.
Работна група към социалното министерство в момента работи и по изчисляването на нов гарантиран минимален доход, който ще е по-висок и ще се прилага със следващия бюджет за 2005 г. Все още не може да се каже какъв точно ще е размерът му.
Въпрос: Дори и да е 110 лв., прагът на бедността ще е почти равен на минималната работна заплата в страната - 120 лв. Това нормално ли е според вас? Синдикатите недоволстват и че увеличавате твърде малко минималната работна заплата - с по 10 лв. на година. Така тя ще е едва 150 лв., когато евентуално влезем в ЕС, и ще е много по-ниска от тази в другите страни в съюза.
Христина Христова: Въпросът за т. нар. "работещи бедни" е много болезнен. И социалните партньори често поставят въпроса може ли да си работещ и да си беден. Ние обаче твърде много разпростираме регламента на държавата върху минималната работна заплата. Отдавна в повечето страни-членки на ЕС минималните работни заплати са въпрос на договаряне между синдикатите и работодателите за всеки отрасъл. Обикновено държавата определя някаква минимална заплата, но само за бюджетната сфера. В бюджетната сфера хората с такива възнаграждения са много малко и има възможност заплатата им да бъде увеличена повече догодина. Повече от 9,1%, каквото беше увеличението тази година, но не мога да кажа точно с колко.
Искам да повторя, че не могат да се сравняват по абсолютни стойности нещата у нас и в страните от Евросъюза. Не може да се сравнява минималната работна заплата в България и, да речем, в Германия, защото цената на хляба и млякото в България е една, а в Германия - съвсем друга.
Ние много настояваме минималните осигурителни доходи, които бяха въведени от 2003 г., да станат минимални заплати. Все още твърде често се разчита на това държавата да каже, държавата да определи. Има първо индивидуален трудов договор между работника и работодателя, второ - колективен трудов договор между синдикатите и работодателя. Съществуват и браншови трудови договор. Държавата не може да се меси при определянето на заплатите в реалния сектор, защото това може да доведе до необосновани разходи за бизнеса. Ако определим например 170 лв. минимална заплата, тя много се доближава до средната заплата в реалната икономика и на какво основание правим това, как поддържаме мотивацията на хората за качествен труд?
Въпрос: А всъщност не е ли твърде ниска средната работна заплата у нас?

Христина Христова:  В момента има много благоприятна картина на повишаване на производителността на труда. За 2003 г. ръстът е много значителен пред ръста на заплатите в реалната икономика. При това положение явно, че има резерви за повишаване на възнагражденията.
Въпрос: Синдикатите ви винят още, че сте направили Национален план за борба с бедността през 2004 г., без да има официален праг на бедността, и че сте вкарали в него какво ли не, включително и неща, които не касаят пряко проблема.
Христина Христова: Стратегията за преодоляване на бедността и социалната изолация и планът за действие са абсолютно необходими, да не кажа задължителни политически документи на правителството на България като страна, която желае да се присъедини към ЕС много скоро. В самата Национална стратегия за борба с бедността вече предпоставихме и определен праг на бедност.
Ние казахме, че България се ориентира да работи по средната величина на праг на бедност, с който работи Световната банка - 2,15 долара на ден, който почти съвпада с този на ЕВРОСТАТ, 63 евро месечно на човек в България за 2002 г.
Националният план за борба с бедността е нужен, за да можем да формулираме на едно място всички политики и мерки на правителството в тази област. Иначе, ако някой реши да разбере какво по-точно тази година прави правителството в тази посока, ще трябва може би да се срещне с 19 министри. Разбира се, че е по-правилно и по-ясно е на едно място да са събрани политиките, мерките, средствата, които ще бъдат заделени, субектите, които са отговорни, и резултатите, които се очакват. Това от гледна точка на гражданския и обществения контрол е полезно и е важно, говори за по-голяма политическа честност и откритост по този много важен въпрос.
Въпрос: Защо обаче в този план са включени всички държавни разходи за болнична, доболнична помощ и лекарства, след като те касаят здравноосигурените българи въобще, а не само бедните. Включени са също средства, с които просветното министерство ще купи 700 компютъра за училищата. Те каква връзка имат с борбата с бедността?
Христина Христова: Темата за превенция на факторите за бедност касае всички българи. Този план представлява цялостната национална държавна политика за преодоляването на бедността и социалната изолация и всички ресурси на държавата и на външни финансиращи организации. Не са включени всички разходи за здравеопазване, има и много други - инфраструктурни, за администрацията и др. Включени са главно тези финанси, които са за общинските болници. Те са най-проблемни в момента и се налага държавата да ги финансира. Също така става въпрос за достъпа до безплатни лекарства или частично платени. Това касае хората, които не могат да си ги платят.
За компютрите в училище знаем, че това е много голям проблем. Знаем, че не всички деца в България имат достъп до компютърно обучение - нямат нито компютър вкъщи, нито в училище. Това касае равния достъп до компютърно обучение на всички деца.
Въпрос: Но в плана никъде не пише, че компютрите ще се доставят в училищата в по-малките градове, където проблемът с компютризацията е най-голям?!
Христина Христова: Не зная дали на този етап може да се каже, че има училища, които не се нуждаят от компютърно оборудване.
Въпрос: Много актуален проблем е този с условията на труд в българските предприятия, особено след инцидента в "Кремиковци" от 10 януари. Освен това от тази година влиза в сила Законът за здравословни и безопасни условия на труд за всички предприятия без изключение. Говори се обаче, че на фирмите ще са им нужни милиарди, за да отговорят на всички изисквания. Откъде ще дойдат тези пари?
Христина Христова: 6 години имаше гратисен период по Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Заедно със социалните партньори решихме, че не може да има повече отлагателни периоди. Този закон не е важен, за да отговорим на европейските стандарти. Дори и въобще без да стои на дневен ред въпросът за присъединяването към ЕС, държавата се нуждае от категорични изисквания за охрана на здравето при работа на българските работници. Това е задължително, за да се съхранят здравето и животът на работещите.
Тези, които правят бизнес в България, са длъжни да се съобразяват с това и да спазват закона независимо дали сме, или не сме страна-членка на Европейския съюз. А в закона е казано, че работодателите са длъжни да инвестират в безопасни условия на труд, както инвестират в сгради, както инвестират в машини и съоръжения, както са длъжни да обезпечат средства за заплати, осигуровки и данъци.
Не зная как се изчисляват тези милиарди, които оттук нататък ще трябва да инвестира българският бизнес, за да отговори на изискванията за безопасни условия на труд, и колко предприятия ще фалират заради това. Съжалявам, това не е последица от някакви решения. Това е условие, без което не може да се започне бизнес. А тези, които са били започнали, да са били така любезни в срок от 6 години да се приведат в съответствие със закона.Някои работодатели произвеждат в момента качествена продукция и влагат твърде много в инвестиционния процес, т.е. на тях печалбата им е по-ниска.
Въпрос: Според вас работодателите имат нужния ресурс за осигуряването на безопасна среда.
Христина Христова: Да, смятам, че имат нужния ресурс, въпросът е да го вложат за подобряването на условията на труд. Освен това тази година държавата се погрижи да даде и определени данъчни облекчения - данък печалба беше намален с 4% с надеждата те да бъдат инвестирани по подходящ начин. Това е ресурс, с който българският бизнес би могъл да се приведе в съответствие с българското и европейското законодателство, за да се гарантира и неговото бъдеще на европейския пазар.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив