Крайно време е да се въведе системата бонус-малус в автомобилното застраховане
Българското актюерско дружество получи акредитация като пълноправен член на Международната актюерска асоциация (МАА). Решението бе взето в края на октомври на среща на борда на МАА, състояла се в Дъблин, Ирландия. Така българските актюери се присъединиха към световното семейство на своите колеги. Членството в МАА дава възможност на българските актюери да участват в обсъждането на всички международни проекти за директиви и стандарти, което е важно за пазара у нас. Въпреки, че в Европа актюерът минава за властелинът на цифрите, в България той все още се рамкира в понятието „математик“. За международното признание и българските неволи на професията разговаряме с Николай Тодоров, член на контролния съвет на БАД.
Господин Тодоров, какво означава членството на българското дружество в международната асоциация?
Членството на БАД в МАА означава покриване на образователните изисквания (силабус) на МАА, както и на Етичния кодекс за поведение на актюерите, прилагане на дисциплинарни процедури спрямо членовете
на БАД, определяне на статута на квалифицирания актюер в България. Пълноправното ни членство в МАА означава, че ще имаме пряка връзка с обсъжданията и коментарите по всички документи, директиви,
препоръки, които излизат по линия на МАА, включително и Платежоспособност II (Solvency II). Професионалните стандарти на МАА стават автоматично стандарти за прилагане от актюерите и в България.
У нас на актюерите се гледа като на математици, с чиито препоръки не винаги се съобразяват. Какво трябва да направи един актюер, за да се чува думата му в компанията?
Това е много сложен и деликатен въпрос, защото изчисленията и обосновките, които актюерът предлага на мениджмънта е едната страна на въпроса. Другата е онова, което предлага пазарът. В своето
развитие пазарът често използва и непазарни правила. Понякога тарифите се съобразяват предимно със самия пазар и така тарифата на актюера може да бъде съвсем различна от тази на пазара. В
този случай задължение на актюера е да обоснове пред мениджмънта коя е тарифата, подчинена на професионалните правила, а отговорност на мениджмънта е да вземе решение дали да се поемат допълнителни
рискове, в случай че се предприеме политика към намаляване на цените на продуктите. На много места компаниите „притискат” тарифите, за да предложат добри продукти на ниски цени, което поставя
актюера в деликатна ситуация.
Може ли актюер да стане причина за фалит на компания?
Не. Методите, които актюерът ползва, са професионални, а предположенията са предпазливи и дори консервативни. Освен това и самото законодателство налага ограничения, така че има механизми, които
въздействат и предпазват и самата компания.
Имат ли актюерите специални методи, с които хем да удовлетворят пазара, хем да направят продуктите атрактивни?
Атрактивността на продуктите се определя от доброто покритие на актуални пазарни рискове. Много фактори оказват влияние върху тарифите – като оценката на изложеността на риск, разходите на
компаниите по администриране на полиците, размера на плащаните комисионни и др. Методите и предположенията, които се използват от актюера са предпазливи, защото е важно да има достатъчно покритие
на поетите рискове.
Кой от българските пазари има най-голяма нужда от повече актюерска намеса?
Общото застраховане представлява море от продукти и в този смисъл може би там е основното поле за изява. Особено динамично е при автомобилните застраховки. В момента много интересни продукти се
структурират и в областта на животозастраховането; те са свързани с инвестиционните фондове, т.н. unit linked products. Тук актюерите могат да предложат много и различни дизайни на
застрахователните продукти, свързани с инвестиционния пазар.
Пазар, който тепърва ще се развива, е здравното застраховане. В него съществуват доста рискове. За съжаление, здравната компания няма буферен период на първоначално акумулиране на средства, както е
при пенсионните фондове, например. Това означава, че на практика още първия ден може да възникне събитие, затова е много важно прецизното изчисляване на тарифите и защитните механизми, гарантиращи
платежоспособността на компанията. В този смисъл може би трябва да се мисли и за презастраховане; въвеждане на лимити на плащания и др. Много сериозен е и проблемът с липсата на надеждни
статистически данни за заболеваемостта на застрахованите лица.
Казахте, че интересен е въпросът за автомобилните застраховки. Какъв, според вас, е минимумът, под който застрахователните премии не бива да падат?
Тарифите са индивидуални за всяка компания, в зависимост от риска, който покриват. Всяко дружество трябва добре да прецени какви рискове са се случвали в последните няколко години и как са
нараснали щетите като брой и като суми. Трябва да се използват няколко метода за оценка на задълженията, защото всеки метод си има предимства и недостатъци.
Имайки предвид, че цените на услугите у нас растат, че стойността на изплащаните обезщетения на причинени имуществени и неимуществени щети също расте, е нормално да се мисли за нарастване на цената
на автомобилните застраховки. Но цената трябва да е съобразена с профила на щетите и с поетите рискове. Ето един пример: ако компанията има политика за застраховане на таксиметрови коли, рискът ще
е много по-висок от риска при обикновените шофьори. Затова застраховките за таксиметровите коли са по-скъпи. Смятам, че тарифите трябва да зависят от много фактори – както от географското положение
(къде се кара автомобилът), от професионализма на шофьора и от неговата добросъвестност, така и от естеството на работата му. Крайно време е в България да се въведе системата за бонифициране на
добрите шофьори и съответно оскъпяване на застраховките за рисковите шофьори, т.нар. система бонус-малус. В много страни има директна връзка на застрахователя с КАТ и само с едно натискане на
бутона застрахователят може да види какъв е рисковият клас на клиентът пред него като шофьор и съобразно този клас му да му преизчисли тарифата. Това трябва да стане и у нас.
Къде стои българската актюерска наука в сравнение с европейската?
Доста българи са се занимавали с актюерската професия още преди 40-50 години. Днес българи-актюери работят в престижни университети в чужбина (например Сити Юнивърсити в Лондон) – и като
преподаватели, и като учени. Има интересни техни международни научни публикации, свързани с риска, така че спокойно можем да кажем, че българската актюерска наука има сериозен принос в
международната.
Скучна професия ли е актюерската?
Не може да се каже , че е скучна, нито че е свързана само с математиката. Доброто математическо образование е предпоставка за добро бъдещо развитие, но ако актюерът няма познание по финанси,
икономика, инвестиции, счетоводство, маркетинг и продажби, той просто не може да бъде актюер. В някои отношения работата на актюера е прекалено скучна, например когато става дума за попълване на
справки. Но ако се отнася до анализиране на пазарните ситуации и пресмятане на тарифи и резерви, както и прогнозиране на развитието на цял клас застраховки или бизнес сегмент – това са все
занимания, които бих определил като доста интересни. За тях човек трябва да има склонност да анализира. Според евродирективите занапред ще трябва да вървим към пазарни оценки не само на активите,
но и на задълженията на компаниите. Това, от своя страна, е свързано с поемането на рискове и с оценяването на рисковете, които дадена компания носи. Ето защо нещата ще стават все по-интересни.
