Емил Хърсев, независим финансист
Г-н Хърсев, министърът на финансите определи продажбата на Банка ДСК като най-сполучливата приватизационна сделка в цялостното раздържавяване на финансовия сектор. Действително ли тази сделка
стана лебедовата песен на банковата приватизация?
- Да, защото това е наистина последната продажба и същевременно най-добрата продажба от гледна точка на постигнатата цена независимо от какъв ъгъл я разглеждате. Брутната цена е по-добра, отколкото
бе получена за Булбанк особено от гледна точка на дивидентите, натрупани в двете банки. Така е и при показатели като цена на единица актив, на единица сметка, въпреки че тук не съм съвсем сигурен
предвид огромното количество дребни сметки в Банка ДСК. Цената е отлична и от гледна точка на съотношението є с нетните активи, с брутните активи и печалбата. По всички тези параметри това е
най-добрата сделка, която БКК някога е сключвала.
Изборът на една наскоро приватизирана държавна банка като ОТП за купувач на Банка ДСК няма ли да удължи борбата с постсоциалистическите родилни петна върху бившата българска Спестовна каса и да
удължи процеса на преобразуването є в модерна и изцяло ориентирана към пазара кредитна институция?
- Самият купувач е много успешен пример за сполучлива реструкция на една точно такава банка. С подобен успех мисля, че не може да се похвали някой друг в Европа. Това май е и единственият случай,
когато една голяма държавна банка с толкова много клонове и клиенти се превръща не само в успешно работеща частна финансова институция. Банка ОТП се превърна в най-бързо развиващата се финансова
институция в цяла Европа.
ОТП е натрупала уникален опит точно в необходимия ни тип преструктуриране, постигайки за кратко време висока капитализация, сигурност и стабилност. От тази гледна точка именно ОТП е предпочетеният
кандидат.
Разбира се, и другият кандидат австрийската Ерстебанк, е много добър избор, защото е по-голямата банка, което гарантира висока сигурност и значителни пазарни позиции.
Но Ерстебанк изглежда по-пазарно ориентираната банка...
- Не знам дали тя изглежда по-капиталистическа или не. Имайте предвид, че новите капиталисти в Централна и Източна Европа са много по-капиталисти в сравнение със старите европейски конкуренти. Не
подценявайте новите капиталисти първо поколение, които са особено агресивни и готови да работят с пълна енергия и себераздаване за постигане на големи цели.
Нежеланието на водещи банки от Англия и САЩ да инвестират в български трезори не означава ли, че сме белязани като маргинална държава на картата на световните финанси?
- Ние сме и ще бъдем такава маргинална държава на картата на световните финанси. Сега се надявам да станем по-малко маргинална държава поне на европейската финансова карта.
Г-н Хърсев, преди 12 години вие спряхте с един телекс развихрилата се дива приватизация на многобройните държавни банки. Защо направихте това?
- Става дума за отмяната на едно решение на УС на БНБ, с което изпълнителните директори на държавните банки бяха упълномощени да продадат акциите, собственост на БНБ в тях. Очевидно това не беше
начинът за приватизация на отрасъла и затова аз като изпълнителен директор на БНБ по онова време, оттеглих с въпросния телекс това пълномощно. Нашият Управителен съвет не можеше да продължи
действието на това пълномощно, защото не може някой си да продава както намери за добре акции, собственост на БНБ, пък дори и с пълномощно. За това е нужен надзор от УС на БНБ и ясни параметри и
критерии на сделките: кой и на кого продава, на каква цена и при какви условия. На първо място ставаше дума за икономическите интереси на БНБ като собственик на капитала на тогавашните търговски
банки.
Вторият ни аргумент бе по-важен. Ако бяхме оставили да се разпродадат акциите на БНБ по този начин, това щеше да гарантира на България една дребна и разпокъсана банкова система, в която има куп
дребни и немощни локални банки, които не само не могат да съществуват като самостоятелни финансови структури, но няма да имат и средствата да финансират изграждането на една действаща пазарна
икономика.
Налагаше се да гарантираме бъдещата консолидация на тези 69 малки банки и създаването на стабилна финансова система. Затова нашият УС трябваше да докаже, че има пълен контрол върху държавните
банки. Точно затова този див начин на приватизация бе спрян.
Фалитите на Кристалбанк (пиратски приватизираната Маданска банка) и на Бизнесбанк (бившата държавна Петричка банка) не са ли резултат именно на този тип дива банкова приватизация?
- Тези два фалита съвсем ясно показаха, че една или друга дребна банка просто не могат да съществуват самостоятелно особено в етап, когато се разпадаше старата и неефективна държавна
икономика, а новата още не бе създадена. Много държавни и частично приватизирани банки фалираха 4 5 години по-късно, защото получиха от предишния си собственик държавата, само проблеми и
никакви решения. Става дума за т. нар. ЗУНК-ове, които за мене си остават чиста национализация на активите на търговските банки.
Едва ли в тези два случая вината е само в държавата...
- В конкретните случаи с Кристалбанк и Бизнесбанка става дума за особено несполучливи купувачи по време на дивата приватизация, която спряхме. И в Бизнесбанка, и в Кристалбанк те се сменяха доста
често, но резултат нямаше. Напротив, положението се влошаваше с всеки нов "собственик", който изобщо не разбираше, че никъде по света няма универсални търговски банки без съответна клиентска база.
Явно и тези "собственици" не са били достатъчно добри финансови специалисти и не са имали нито ясна представа за банковия сектор, нито за банкирането като професия.
Смятате ли, че българските банки имат бъдеще?
- Ще оцелеят само няколко големи частни банки. Останалите или ще прекратят съществуването си, или ще се маргинализират и дори ако все пак оцелеят, ще бъдат оставени на края на пазара. Хонконг е
типичен пример за това.
Банка ДСК ще оцелее ли?
- Убеден съм в това!
