Новите условия за прехвърляне на пенсионно осигурен от един фонд в друг ще дисциплинират и лицето, и дружеството, коментира Бисер Петков, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”
Господин Петков, КФН прие проект за изменения на КСО, с които регламентира намаляването на таксите, както и въвеждането на изискването всеки осигурен сам да си плаща прехвърлянето от един
фонд в друг. Как посреща браншът тези промени и не се ли създава някакъв конфликт между КФН и БАДДПО?
По тези въпроси наистина има различия между КФН и БАДДПО. Нашето предложение за либерализиране на режима на прехвърляне е продиктувано от констатацията, че сегашният режим е твърде
ограничителен по отношение на едно от основните права на осигурените лица. Този рестриктивен подход изигра ролята си в първите години, когато не знаехме как ще стартира процеса, дали няма да
“пламне “пазарна война и т.н. Мисля, че в момента няма индикация за подобно поведение. От друга страна, режимът на прехвърляне е определящ за конкуренцията между дружествата, особено в частта на
задължителното осигуряване и прехвърлянето е факторът, който дисциплинира пенсионните компании и ги стимулира да са конкурентни на пазара за предоставяне на по-добри услуги, както и да са
конкурентни по отношение на доходност, такси и т.н.
Предлагаме отпадането на законовото изискване за задължителен престой на едно лице в компанията, защото смятаме, че досегашните условия вече могат да се приемат и като вид закрепостяване на един
осигурен за фонда, в който може да е попаднал по силата на служебен избор или просто вече да не харесва фонда. Наред с това предлагаме да се въведе изискване осигуреното лице само да си плаща
таксата за прехвърляне, което според нас ще играе въздържаща роля, ще бъде сигнал към самото лице и ще го направи по-отговорно и ангажирано при вземането на решение за смяна на фонда.
Разбира се, едва ли решението, което предлагаме, е идеалното. Има примери за уредбата на този въпрос, които са интересни и си струва да се проучат и приложат. Например, Мексико е страната,
която прави опит да стимулира прехвърлянето към дружества, които са с по-висока доходност и по-ниски такси, като там синтетичният измерител е нетната доходност, рисково претеглена. Опитът показва,
че като цяло, поведението на лицата не е рационално. Ето защо регулирането на този въпрос винаги е от ключово значение за тези системи и е много важно как ще бъде решен. За нас като
регулаторен орган е важно да се търси постепенна промяна в това отношение. Това е позиция, която сме изразявали от доста време.
Споменахте нерационалния избор на осигурените. Как да си обясним поведението на българския осигурен по отношение на нашия трети стълб – доброволното пенсионно осигуряване. Само ниските
заплати ли са причина засега да няма такъв голям интерес към този пенсионен стълб?
Доброволното пенсионно осигуряване в региона на ЦИЕ възниква най-рано в България и Унгария и във времето като цяло се развива възходящо. Мисля, че параметрите му сега - 600 хил. осигурени и около
650 млн.лв. активи – са добри и на фона на задължителното осигуряване, и като покритие спрямо трудоспособното население. Дори последната мисия на МВФ констатира, че третият стълб като цяло е добре
развит. Разбира се, има и неизползван потенциал за развитие.
Много са факторите, определящи интереса към доброволното пенсионно осигуряване. Безспорно, фундаменталният е равнището на доходите и възможността едно лице да отделя от текущия си доход, за да
спестява за пенсия.
Друг много важен фактор е данъчният режим, данъчните преференции, които стимулират лицата да спестяват. Наскоро имахме повод да съпоставим данъчните режими на страните от ЦИЕ и считаме, че като
цяло българският данъчен режим на личните вноски за ДПО е сравнително благоприятен. На практика 10% от годишната данъчна основа може да бъдат изключени от облагане, като при получаването им като
пенсия средствата също не се облагат.
Друг фактор, който влияе, е общото представяне на компаниите като доходност. Резултатите от началото на 2008 г. сочат, че неблагоприятният период по отношение на доходността вероятно е отблъснал
някои от клиентите на доброволните фондове и като цяло активите на доброволните фондове бележат тенденция на слабо понижение.
Постъпващите в КФН жалби показват, че осигурените лица не са достатъчно информирани за рисковете, свързани с инвестирането на средствата им и смятат, че върху вноските, които правят в доброволните
фондовете едва ли не има 100% гаранция и че те не могат да загубят. Затова и с предлаганите промени в КСО се въвеждат изисквания за предоставяне на осигурените лица на по-ясна и пълна информация по
отношение на рисковете, които те поемат, т.е. че не се гарантира положителна доходност от осигуряването, както и пълният размер на внесените средства.
Оказва се, факторите, които влияят върху интереса на лицата към доброволното осигуряване, са много и тяхното въздействие е разнопосочно. Ще видим какъв ще е резултатът в края на годината. Трябва да
се отчита и специфичната особеност на българската уредба, която дава възможност на лицата да ползват средствата си преди придобиване право на пенсиониране. На практика инвестицията в ДПФ е
ликвидна и много от осигуряващите се използват доброволното осигуряване за да се възползват от данъчното облекчение и теглят средствата преди пенсиониране. Другите страни в региона имат
по-рестриктивен режим по отношение на ползването на средствата преди достигане на възрастта за ползване на пенсия. Това има и положителни, и отрицателни страни.
Допустимо ли е да има още стимули, регулирани от държавата, които да провокират активно участие на осигурените в самата система?
По отношение на доброволното пенсионно осигуряване лицата са по-мотивирани и заинтересувани. По отношение на задължителното пенсионно осигуряване очаквам, че отговорността и интересът ще се
засили с нарастване на натрупванията по партидите и с наближаване на срока за изплащане, когато реално ще се усети резултатът. Специфичното при пенсионното осигуряване е, че то е една
дългосрочна услуга, чието потребление е отложено във времето. Може би този все още далечен хоризонт на пенсиониране в УПФ – 2015-2020 г., формира съществуващата незаинтересованост.
От позицията на топ-надзорник можете ли да се ангажирате с обещание, че във фазата на изплащане осигурените ще усетят това допълнително осигуряване като наистина допълващ
партньор?
Силно се надявам това да е така. Много е важно как ще бъде регулирана фазата на изплащане във втория стълб – един все още открит въпрос, който предстои да се реши и по който трябва да започне
професионален дебат, за да се намери най-доброто решение за това. Това към днешна дата не е толкова голям проблем, но с наближаване старта на тази фаза, той трябва да бъде разрешен.
Вече втора година сме член на ЕС. Коя е общата проблематика на страните от Обединена Европа в пенсионно осигурително отношение?
Застаряването на населението е една от причините, които налагат реформи. Сред другите причини са миграцията, промяната в модела на съвременното семейство. Тези фактори налагат промяната. Това,
което се отчита и в докладите на ЕС е , че капиталовото пенсионно осигуряване започва да играе все по-голяма роля в осигуряването на пенсионния доход и на настоящите граждани на ЕС, и на бъдещите.
Повечето от старите страни - членки като по-консервативни все още търсят реформи, докато по-новите вече направиха радикални системни реформи в края на миналия век и началото на този. Капиталовото
пенсионно осигуряване обаче започва да играе все по-голяма роля, защото, без да е панацея, то все пак дава решения за част от проблемите и всички страни вече развиват пенсионни модели, които
са основани на разнообразие, даващо сигурност. Ето защо многостълбовият модел е възприет почти на всякъде.
Проблематиката е малко по-различна в рамките на двата типа схеми, които са водещи в двете части на Европа. Старите страни - членки, където доминират професионалните пенсионни схеми, са
включили в дневния си ред разглеждане на въпроси за това как да се гарантира платежоспособността на тези пенсионни планове, как да се осигурят срещу рисковете, а те са свързани преди всичко със
стабилността на работодателите; как работодателите да бъдат по-ангажиране в предоставяне на гаранции, които обаче да не ги демотивират да създават професионални схеми; доколко режимът
Платежоспособност II в застраховането е приложим към схемите с дефинирани плащания. Това е проблематиката в частта на професионалното пенсионно осигуряване, което е водещо в тази част на Европа.
Световна тенденция при капиталовото пенсионно осигуряване е преходът от планове с дефинирани плащания към планове с дефинирани вноски. Това е особено подчертана тенденция от последните 7-8
години.
По отношение на пенсионните планове, базирани на индивидуални партиди, както нашето законодателство е възприело, проблемите са от по-друго естество – с наближаване на фазата за изплащане е важно
как да бъде регулирана тази фаза. По-зрели системи от нашата, като полската и унгарската, са по-близо до това плащане и при тях въпросът е голямо предизвикателство, защото в повечето страни
законодателство при старта на реформите е ограничено до фазата на акумулирането на средствата, а уредбата на изплащането е отложена.
Другият въпрос, който занимава общността, е как да се намалят административните разходи на пенсионните схеми с индивидуални сметки, как да бъде стимулирана конкуренцията в задължителното пенсионно
осигуряване и т.н..
Реално ли си представяте функциониране на пенсионните системи в Европа така, че когато дойде време за пенсиониране след 20 години, спокойно да можем да отидем във Франция или Белгия,
например, и там да си получаваме пенсията, с която да можем да живеем?
Напълно реално е по отношение на капиталовите системи. Едно предимство на пенсионните планове, които се прилагат у нас, е пълната преносимост на пенсионните права и плащания. В Европа все още се
спори по директива за преносимостта на пенсионните права. Това е много чувствителен проблем за страните, в които доминират другият тип схеми.
2. Улесняване на прехвърлянето - чудесно. За какво са дяловете и мултифондовете ако няма лесно прехвърляне.