Здравната вноска трябва да стане 12% до 5-6 години

След година-две на пазара ще останат до 10 здравни фонда, кагегоричен е проф. д-р Цекомир Воденичаров, декан на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет в София, и управляващ третия по пазарен дял здравноосигурителен фонд "Медико-21", който е част от холдинг "Доверие"

Проф. Воденичаров, Вие работите повече от 35 години в областта на здравеопазването.  Защо здравната реформа все още буксува и не дава признаци за оздравяване?
Приоритетите в областта на здравеопазването се измениха през последните няколко години. Повече като че ли се търсеха решения, засягащи глобалното развитие на страната, и развитието на здравеопазването остана малко встрани.
Промяната, която стана на ниво Министерство на здравеопазването,  увеличи надеждите за промяна в сектора. От друга страна обаче времето е твърде кратко.
В крайна сметка, сме изправени пред ситуация, в която дискусията за концептуалното развиите на здравеопазването може би трябва да се върне на първоначалнто ниво - как да разширим достъпа до качествени здравни услуги срещу колкото се може по-приемлива цена. Задачата иска по-добри лекари, по-модерна техника, от една страна, а а от друга - ефективен мениджъмнт на наличния финансов ресурс.
Значи, от една страна ни трябват по-добре подготвени мениджъри, от друга - по-добри лекари. Ако тези компоненти отсъстват, здравната реформа няма да се състои.

Тежко болно ли е здравеопазването ни, или симулира болест?
Не бих казал, че е тежко болно, но определено има проблеми. Тези проблеми обаче се нуждаят не от частично решение, от решение на парче, а от цялостна концепция.
Когато се променя модел в областта на здравеопазването, трябва да се извървят две стъпки - да има публичен дебат по проблема (а такъв досега не се е състоял и това е лоша характеристика) и, второ, решението за промяна трябва да се вземе с относителен консенсус. И лекарите, и експертите в областта на общественото здравеопазване, и здравноосигурителите, и пациантите трябва да са убедени, че това е добрият модел и да са готови да понесат и последиците, и трудностите, които предстои да бъдат преодолени.
Другият задължителен елемент е човешкият ресурс, управленският състав. На запад хората, които работят в системата на здравеопазването, се обучават по специлана методология. Тези хора трябва да интегрират в себе си логиката на медика с логиката на икономиста. Логиката на медика е логика на крайния резултат - пациентът да е здрав. Логиката на икономиста е търсене на ефективните механизми на управление на материалния ресурс. Управленските кадри в системата на здравеопазването трябва да имат специална подготовка. Не е достатъчно само да са добри мениджъри, както не е достатъчно само да са блестящи лекари.

Вие сте декан на ФОЗ в МУ. Преподавайки здравно ноухау, можете ли да кажете кой е най-добрият здравен модел за нас?
След като веднъж сме тръгнали по пътя на настоящия здравноосигурителен модел с изграждане на първия стълб - НЗОК през 1998-2000 г, нямаме друг начин, освен на определен етап да преминем към изграждане на втори стълб с участието на доброволните здравноосигурителни фондове. В модела, който стартирахме, е инвестирано изключително много, затова той не бива да се променя радикално. Не бива да забравяме, че в социалната сфера това, което се решава сега, дава своите плодове много по-късно във времето. Ако се прецени на даден етап по-нататък във времето, когато почвата бъде подготвена, може да бъде въведен и трети стълб - доброволен, надграждащ, стълб на на допълнителните луксозни услуги.
Именно втова трябва да бъде дискусията - как да се надгради настоящият здравен модел, а не как да се подмени с нов. Мисля, че НЗОК покрива към настоящия момент не повече от  40-% от потребностите на българина. Може би развитието на втория стълб би могло да се добави още 20-30% покритие на реалните здравни потребоности. ВИП-желанията - третият доброволен стълб - биха могли да допълнят оставащите проценти до 100.

От структурирането на втория стълб ли трябва да започне същинската промяна в сектора?
Условно казано, от трите "д"-та: децентрализация, демонополизация и демократизация на системата. Колкото по-дълго време останем в плен на централизацията, толкова по-дълго няма да можем да излезем от феодалната власт на монопола. Демонополизацията би могла да се извърши по време на изграждане на втория стълб или след него - тук въпросът търпи дискусия. Това ще доведе до по-ефективно управление на финансовия ресурс в системата. Приватизацията пък би изиграла допълнителна роля за подобряване качеството на здравната услуга.

Тази промяна ще извади ли на светло сивите пари в сектора?
Убеден съм, че ще стане точно така.

Каква ще е цената на услугата за пациента в една такава система?
За българския пациент цената трудно ще може да надхвърли 300 лева годишно, или по-малко от 30 лева на месец. Това към настоящия етап е приемливо, имайки предвид българските условия. В Германия цената на услугата е 300 евро месечно, но стандартът е съвсем различен. 

А кой трябва да управлява тези средства?
Привърженик съм този финансов ресурс да бъде упраляван от доброволните финансови фондове.

При каква здравна вноска?
Въведените 8% здравна вноска отговарят на тази цифра, но рано или късно трябва да вървим към нейното увеличаване. Може би в рамките на  следващите 5-6 години трябва да достигнем около 12% здравна вноска, но при условие, че тя стане предмет на преразпределение между доброволните здравни фондове. Иначе както и да увеличим вноската, ако е предмет на мопнопол, нищо няма да излезе.

Кога смятате, ще дойде моментът за цялата тази промяна?
Когато управляващите осъзнаят, че могат да заложат на този принцип, на тази философия. Тогава ще се заложи на реалния пазар на здравни услуги, какъвто сега не съществува. Вярно е, че се нароиха много фондове, но в момента на тях не им се дават никакви преференции, за да се капитализират и да излязат като самостоятелни силни играчи на пазара. В момента участието им е средно 20 пъти по-малко от средноевропейските показатели.
Вярно е, че в момента има и много частни болници, но ако направим справка, ще видим, че те са 4-5 пъти по-малко, отколкото в Западна Европа. Затова категорично смятам, че трябва да се върви към приключване процеса на приватизация.

В края на юли м.г. оглавихте сформирания Експертен съвет за ускоряване на здравната реформа, който преди седмица излезе с отрицателно становище по предложението на КФН за лицензиране на здравните дружества като застрахователи. До какво може да доведе лицензирането на здравните компании?
Здравното министерство се обяви против решението, защото много добре съзнава до какви катастрофални последици ще доведе тази наглед уж невинна промяна на модела.
Моето мнение е, че решението ще дестабилизира окончателно системата. Прехвърлянето на дружествата към застрахователния бранш издават крещяща некомпетентност и неподготвеност по проблема. Нека помислим как застрахователите, които досега са се занимавали със съвсем друга дейност, изведнъж ще започнат да организират опазване, възстановяване и подобряване здравето на населението. Имат ли минимална подготовка за такова нещо? Не е ли безумие да кажеш, че както автокаското е услуга, така е услуга и предлагането на здравни услуги и опазване здравето на хората? Това граничи с такава липса на отговорност, че съм поразен как държавни служители си позволяват лекомислието да излязат с такива постановки. Не мога да си обясня как неоторизирани хора се намесват в системи, за които нямат никаква подготовка. И защо е това упорито нежелание да бъдат чути експертите в областта. Следователно, тук има големи интереси.
Трябва да сме наясно - здравноосигурителният модел няма алтернатива.  Особено в началото на криза, чиято дълбочина никой не може да предвиди, рязката смяна на модела, е абсолютно необоснована и немотивирана.

Мислите ли, че  предложението на КФН ще бъде прието?
Оптимист съм, че предложението няма да бъде прието. Хората, които вземат решенията на държавно ниво, ще избегнат рисковете от дестабилизация на сега съществуващата система. Мисля, че в навечерието и на избори, и на криза те ще имат разума да избегнат едно сътресение, което ще доведе до непредвидими последици.

Очаквате ли окрупняване на бизнеса в сектора?
Категорично да. Логиката при изграждането на втория стълб налага преразпределение на отговорността. Струва ми се, че след 1-2 години практически няма да бъде възможно да оцелеят всички 20 фонда. Винаги има място за добре функциониращи структури - пазарът никога не е константна величина - но според мен за България ще са полезни между 5-10 структури.

Визитка:
Проф. д.м.н. Цекомир Воденичаров е роден на 18 март 1949 г. в София. Завършил е с отличие първо Френската езикова гимназия, след което и Медицинския университет в София. Той е основател и пръв декан на Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. Сред десетките му награди са „Златен Хипократ” и „Златна Панацея” от 2004 г. за особен принос в развитието на медицинската наука и образование, и Златно сърце на Международния годишник „Асклепий”. По въпросите на общественото здраве, икономиката на здравеопазването и медицинската етика проф. Воденичаров е специализирал в Париж, Рен, Брюксел, Мадрид, Марсилия, Ротердам и във Великобритания. Автор е на повече от 200 научни публикации, от които 11 монографии. Президент на Световния парламент на българите по света. От 2008 г. оглави и Експертния съвет за ускоряване на здравната реформа, учреден към министъра на здравеопазването.

АА