29 Ноември 2020, 00:36 Днес (0) | Вчера (0)

Бизнесът: Не искаме да плащаме първите три дни болнични. КНСБ: В ЕС плащат до 30 дни

21 Ноември 2019 12:00 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 21 ноември 2019, 15:18

И синдикати, и работодатели искат заседание на НСТС по този въпрос

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) категорично не приема продължаване на вмененото задължение работодателите да заплащат първите три дни болнични. Това се казва в писмо на асоциацията до министър-председателя Бойко Борисов. "Години наред неглижирането на проблема с фалшивите болнични доведе до източването на огромен ресурс и от осигурителните фондове, и от работодателите. Задължението на работодателите да изплащат първите три дни болнични беше въведено като временна антикризисна мярка за една година през 2010 г., а действа вече девет години. Чрез този вменен на работодателите допълнителен ангажимент те фактически биват облагани тройно – чрез осигуровките, които внасят за своите работници, дължимите обезщетения за първите три дни от временната нетрудоспособност и изплащането на допълнителни възнаграждения за заместващи работници. В случаите на масови злоупотреби в отделни предприятия през летния сезон и прибиране на реколтата се нарушават производствените графици, технологичните изисквания и изпълнението на заявките, и изплащат неустойки за неспазване на договорените срокове за изпълнение", посочват от АОБР.
Междувременно въвеждането на компенсация с неработен ден при съвпадение на официалните национални празници с дните за междуседмична почивка оказа допълнителен натиск за увеличаване на злоупотребите с болничните листове, оплакват се работодателите. В писмото до премиера се казва още: "При представянето на проекта на Закон за бюджет на ДОО за 2020 г. в свои становища работодателските организации възразиха срещу забавянето на необходимите реформи в пенсионно осигурителната система, вкл.:
-    съхраняване на режима на изплащане на обезщетенията за първите три дни от временната нетрудоспособност в противоречие с ангажиментите по т.нар. антикризисни мерки от 2010 г.;
- незабавни промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, вкл. отказа от приемане на Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве  /ICF/ на СЗО;
- необходимост от ускорена подготовка за прилагане на последната 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, МКБ-11 (ICD-11) на СЗО. МКБ-11  унифицира създаването, кодирането и използването на информация за новите диагностични и терапевтични процедури, осигурява съвместимост със съвременните електронни здравни приложения и информационни системи с цел пресичане на злоупотребите с краткосрочните обезщетения за временна нетрудоспособност, инвалидните пенсии, придобиване на права за социални помощи и услуги, и скъсяване на средния ефективен трудов живот;
- интеграция на регистрите и данните за осигурените лица, сключените трудови договори, на наети лица по служебни правоотношения и електронния здравен профил /лично здравно досие/ на българските граждани;
-    въвеждане на адекватна оценка на риска вкл. по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, издатели – лекуващи лекари и болнични заведения;
-    обвързване придобиването на права на краткосрочни обезщетения и пенсии  (осигурителен стаж) само срещу изплатени осигурителни вноски. Следва да се отбележи отново нарастващият брой и размери на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивно наети лица и последващо неправомерно изтегляне на обезщетения от ДОО и придобиване на фиктивен осигурителен, пенсионни права, право на гарантирани вземания за неизплатени трудови възнаграждения при несъстоятелност на работодателя;
- въвеждане на ефективни санкции и контролни мерки вкл. от страна на НЗОК, Агенция Медицински одит и Министерство на здравеопазването по издаването на т. нар. болнични листа;
- регламентиране на правомощия на службите по трудови медицина за допълнително потвърждаване (заверка) на издадените болнични листа за определен списък от заболявания, по искане на работодателя;
-    внасяне на промени в приходната основа, инвестиционната политика и отказ от използване на средства предназначени за т. нар. Сребърен фонд за финансиране на текущи дефицити в публичния сектор;
-    необходимост от отстраняване на противоречията между изискванията за категоризация на труда, регламентирани в КСО, свързани с условията на труда и характера на извършваната работа и действащата подзаконова нормативна уредба (Наредба за  категоризиране на труда при пенсиониране, приета с приета с ПМС № 235/20.10.1998 г.) и др.
Липсата на напредък и своевременни действия по прилагане на тези мерки  налагат незабавно да бъде представена изчерпателна агрегирана информация за издадените болнични листове и изплатени обезщетения в държавната администрация и реалната икономика, по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, и издатели – лекуващи лекари и болнични заведения".
От АОБР настояват за заседание на НСТС, в чийто дневен ред е включено предложение за решаване на въпроса за първите три дни болнични.

Почти веднага от КНСБ отговориха на работодателите. Периодът, в който работодателите в Европейския съюз изплащат обезщетение на служителите си за временна неработоспособност заради болест, е между 2 и 30 дни. Това показва  анализ на практиката сред страните-членки, направен от експертите на Конфедерацията на независимите синдикати в България. 
Обезщетенията по болест  са две основни категории - парични и в натура. Паричните обезщетения компенсират работниците за загубата на доходи, докато обезщетенията в натура покриват разходите за медицинското обслужване. Разликата между двата вида се състои в това, че обезщетенията в натура се предоставят от институцията по място на пребиваване, но от името и за сметка на компетентната институция. Паричните обезщетения се предоставят от институция в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Тези принципи са валидни и за българската практика.
Анализът на практиката в областта на паричните обезщетения за временна неработоспособност в 27-те страни-членки откроява сходство в две основни направления - продължителност на изплащане на обезщетенията от страна на работодателя и период на изчакване.
Сходни схеми с българската практика при финансирането и изплащането на обезщетения при болест по отношение на продължителността на изплащане на обезщетенията, както от страна на работодателя, така и от осигурителния институт се наблюдават в държави като Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.
В 13 държави-членки (Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Кипър и Португалия) е въведен изчакващ период от 1 до 3 дни, в който няма плащане (отсъства заместващ доход).
Практиката в Испания, например, е работещият да плаща първите дни от боледуването, но в много компании има вътрешни регламенти, които недопускат работникът да бъде ощетяван. В Австрия и Германия пък работодателят поема обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването им. За първите три дни там дори не е необходимо предоставяне на болничен лист.
Задължението на работодателите в България да изплащат първите 3 дни на временната неработоспособност възнаграждение беше възстановено през 2010 г.  Въвеждането на този ангажимент бе от 1 януари 2000 г. като част от реформата на социално-осигурителната система, приета по онова време с почти пълен консенсус. В последствие, след натиск от страна на влиятелни бизнесмени, той бе намален на 1 ден от временната работоспособност, като заедно с това намаление отпадна и ограничението  за до 15 дни в течение на една календарна година. Като през цялото това време ангажиментът на работодателя, т.е. на предприятието, бе да се плаща обезщетение - 80 на сто от дневната работна заплата. През 2010 г. ангажиментът на работодателя бе възстановен от един на три дни, като вместо обезщетение, което по това време се изчислява доста по-сложно, за улеснение те плащат част от дневното възнаграждение. Но не 80 на сто, а 70 на сто.
КНСБ предоставя тази информация , за да стане ясно, че инициативите, свързани с ангажиментите на работодателите в случаите на отпуск по болест на работещите, много често се правят от лица, които твърде опростено третират проблема, поради което и търсят някакви нови решения, като го преместват "от болната на здравата глава", коментират синдикалисти.

Конфедерацията на независимите синдикати в България вече заяви, че няма да обсъжда каквито и да е промени в изплащането на болничните, докато не се проведе среща с министър-председателя на България в рамките на тристранното сътрудничество в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив