Брюксел гласува миналата седмица увеличение на финансовата помощ, осигурявана за проекти в рамките на предприсъединителната програма САПАРД, но положителната на пръв поглед новина се оказва позакъсняла за българските стопани.
Брюксел гласува миналата седмица увеличение на финансовата помощ, осигурявана за проекти в рамките на предприсъединителната програма САПАРД, но положителната на пръв поглед новина се оказва позакъсняла за българските стопани. Промените бяха предложени от Европейската комисия още през март с цел нивата на подпомагане в България и Румъния да бъдат приравнени към прилаганите в страните, присъединили се към Европейския съюз през май тази година. Като се има предвид обаче, че София е на финалната права при усвояването на средствата за подпомагане на земеделието и развитието на селските райони преди присъединяването, приложението им в страната ще бъде ограничено. Това се отнася най-вече за измененията, които директно засягат бизнеса и биха могли да стимулират конкретни проекти на млади стопани.
Например Брюксел реши, че при инвестиции в земеделски стопанства, направени от млади фермери, ще се възстановяват до 55% от общите признати разходи по проекта, за инвестиции в земеделски стопанства в планинските райони прилаганият таван ще бъде 60%, а ако зад тези проекти стоят млади стопани, таванът ще бъде 65%. В момента по този вид проекти, попадащи в мярка 1 - "Инвестиции в земеделски стопанства", в България се възстановяват до 50% от общите признати разходи. Предвижда се промените да влязат в сила със задна дата от 1 януари 2004 г.
В България обаче ресурсът по мярка 1 вече е договорен и приемането на проекти по нея е спряно. За да могат да се прилагат по-високите проценти, са необходими допълнителни средства, каквито засега не са предвидени от Европейската комисия, обясни Владимир Карамишев, зам.-директорът на Държавен фонд "Земеделие" и агенция САПАРД.
Експерти от главна дирекция "Земеделие" в Европейската комисия потвърдиха за "Дневник", че с измененията в регулацията, уреждаща предприсъединителната помощ по програма САПАРД, не се предвижда увеличаване на финансовите средства за България. От обясненията на комисията става ясно, че от предвидените по-високи тавани на субсидията няма да могат да се облагодетелстват и фермерите, които са сключили договори с агенция САПАРД след 1 януари 2004 г. Това е така, тъй като новите проценти могат да станат валидни в България едва след като бъдат извършени съответните изменения в Националния план за развитие на селските райони и те бъдат одобрени от Министерския съвет и ЕК.
Другият вариант за осигуряването на ресурс по мярка 1 - чрез пренасочването на средства от други мерки, където има по-малък интерес, засега не е предвиден. България вече поиска подобно разместване на средства между мерките, което предстои да бъде одобрено от Брюксел, но то не включва насочване на свободен финансов ресурс към мярка 1.
В измененията в регулацията по САПАРД са предвидени и такива, които нямат директно отношение към компаниите, но облекчават националните бюджети на България и Румъния. Например при финансиране на селскостопански дейности, целящи опазване на околната среда, създаване на групи производители и подобряване на професионалното обучение, ЕС ще осигурява до 80% от необходимия ресурс, а не 75%, както е в момента.
Същият процент ще се прилага и при всички проекти, свързани с инфраструктурата. При действия, обозначени като техническа помощ и включващи проучвания, информационни и рекламни кампании и обучения по САПАРД, ЕС ще осигурява до 100% от финансовата помощ. В случаите, когато Европейската комисия прецени, че е настъпило извънредно природно бедствие, Брюксел ще осигурява 85% от ресурса за съответните проекти по която и да било мярка. Признатите разходи по тези проекти ще се възстановяват на 75%.
Една от промените е свързана с прибавянето на нова мярка по програма САПАРД, имаща за цел да подготви селските общности да разработват и прилагат местни стратегии за развитие. По тази мярка Брюксел предвижда да се възстановяват до 100% от признатите разходи, а финансовата помощ, осигурявана от ЕС, да бъде до 80 на сто. В момента в регулацията на съвета от 1999 г., уреждаща предприсъединителната помощ по САПАРД, са записани 15 мерки като България прилага 10 от тях. Новата мярка не е предвидена в Националния план за развитие на селските райони до 2007 г., но ще бъде взета предвид при съставянето на плана за периода 2007 - 2013 г., когато България вече ще е член на Европейския съюз, поясни Карамишев.
От промените в регулацията, уреждаща подпомагането по САПАРД ще може да се възползва най-вече Румъния, която е доста по-назад от България при усвояването на предприсъединителната помощ по САПАРД. От 2000 до 2007 г. по програма САПАРД на България са отпуснати 918 млн. лева. До момента са договорени проекти на обща стойност около 642 млн. лева, като близо 190 млн. лева са вече изплатени, съобщи Владимир Карамишев. В Румъния програмата стартира година и половина по-късно отколкото в България. Румъния ще получи по САПАРД над 1 млрд. евро за периода от 2000 до 2007 г. като е усвоила напълно ресурса за 2000 г. в размер на 204 млн. евро.
