Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала
Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на
жените и мъжете оптимисти са равни. Нивото на оптимизъм е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата
5-степенна скала. Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност –
удовлетвореност, предаде БНТ.
Очаквано, 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение,
че българите не се възприемаме като щастлив народ.
Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Това са по-млади хора с висше образование и по-високи нива на доходите. На другия полюс са тези, които
се идентифицират в център-лявото. Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на
състоянието на щастие.
Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на
тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.
Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при
46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Отново върху това състояние влияят степента на
образование и сигурността – например броят източниците на доход в домакинството.
Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което
може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).
