1 милиард български лева във Фонда на фондовете чакат бизнеса
България е на второ място в Европейския съюз по мобилизиран финансов ресурс от плана "Юнкер” спрямо брутния си вътрешен продукт - над 2%. Това съобщи заместник управляващият директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции Илияна Цанова на дискусия, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), пише днес в "24 часа". Дискусията бе открита от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. ”Бизнесът трябва да се научи да работи с финансови инструменти, Стабилност и работа носят двуцифрен ръст на икономиката”, каза той. Вицепремиерът Томислав Дончев и министрите Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Десислава Танева, Ивелина Василева и Зорница Русинова обясниха пред бизнесмените тънкостите на финансирането по плана.
Българските малки и средни предприятия ще имат достъп до 1,4 млрд. евро по плана за инвестиции в Европа, популярен като плана "Юнкер”, каза Цанова. Но предупреди, че това не е безвъзмездно финансиране, а основно чрез нисколихвени банкови кредити и фондове за рисков капитал Пред над 250 бизнесмени, членове на най-голямата работодателска организация, Цанова заяви, че с приоритет ще бъдат подкрепяни проекти в областите иновации, изследвания, енергетика, вкл. енергийна ефективност, транспорт, информационни и комуникационни технологии, околна среда, социални дейности, здравеопазване, култура и туризъм.
"Парите са в процес на мобилизация. Част от финансовите инструменти вече действат и четирите банки партньори - СИБАНК, Райфайзенбанк, Уникредит Булбанк и Прокредит банк вече финансират малкия и средния бизнес, каза тя. "Колкото по-бързо мобилизираме програмите, толкова по-бързо ресурсът ще влезе в българската икономика”, смята Цанова.
Компании с големи проекти за над 15 млн. евро могат да кандидатстват директно в ЕИБ за пари по плана. Пред журналисти Цанова съобщи, че вече има три големи проекта от България, които са кандидатствали за пари по европейския план за инвестиции - единият е в хранително-вкусовата и преработвателна промишленост за 30 млн. евро, вторият е в областта на информационните и комуникационните технологии, а за третия отказа да посочи дори областта му. Тъй като българският бизнес рядко прави толкова големи инвестиции, по-голямата част от ресурса се насочва към по-малки проекти през банките партньори, уточни Цанова.
Във Фонда на фондовете има над 1 млрд. лв., които трябва да се завъртят, за да стигнат до бизнеса, заяви финансовият министър Владислав Горанов при дискусията. Той посочи, че в момента четири банки имат сключен договор за кредити към малките и средни предприятия при по-благоприятни условия Министърът припомни, че ББР получи 150 млн. евро заем по плана "Юнкер”. Според Горанов най-голям е интересът на българските предприемачи към портала, който свързва авторите на проекти с потенциални инвеститори. На него вече са качени седем български проекта, каза Горанов. Те са в областта на енергетиката, транспортната, газовата инфраструктура, туризма.
Министърът съобщи още, че звеното за консултации за българските предприятия ще заработи ефективно в края на март. То ще подкрепи малките и средни предприятия при подготовката на проектите и ще създаде среда за стартиране на успешни проекти. "Фондът на фондовете е изключително предизвикателно начинание. Европейската комисиясе съмняваше в капацитета ни да управляваме самостоятелно средствата за финансови инструменти, припомни Горанов пред бизнесмените. Финансовите инструменти на фонда са като меката дрога и не създават за бизнеса тази лоша зависимост като грантовете, направи сравнение министър Горанов. Той бе категоричен, че все повече ще се говори за финансови инструменти и все по-малко - за грантове, особено когато става въпрос за частния бизнес. Затова създаденият с отчисления от оперативните програми Фонд на фондовете, който на принципите на финансовия инженеринг ще привлича частен капитал в значими за обществото проекти, ще бъде изведен от анонимност, обеща Горанов. Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че грантовете свършват, а финансовите инструменти - не. Те не превръщали мениджърите в чиновници, а в предприемачи.
Гръбнакът на плана "Юнкер” са 21 млрд. евро еврогаранции, които трябва да привлекат инвестиции за 315 млн. евро. Крайният срок за проекти по него е юли 2018 г., но той може да бъде удължен. Пари за градско развитие, водни проекти и заетост Финансовите инструменти могат да подкрепят проекти в здравеопазването, образованието, спорта, културата. Това заяви пред бизнесмените по време на дискусията регионалният министър Лиляна Павлова. Допустими са инвестиции като лаборатории, медицински центрове, аква- и луна паркове, спортни центрове, игрища, частни училища, образователни школи и др., добави тя. Сериозна ниша има в областта на градския транспорт- да се финансира управление на трафика, ел. таксуване, изграждане на паркинги. Предстои подписването на споразумение с Фонда на фондовете, който ще управлява 10% от бюджета за води към оперативната програма, съобщи по време на дискусията министърката на екологията Ивелина Василев. Вече има първото споразумение с Фонда на фондовете, който ще управлява 52 млн. лв. по програма "Околна среда”, а проектите за рециклиране на отпадъци ще се управляват от бизнеса, общините и неправителствени организации, припомни Василева. Досега за екопроекти не са ползвани финансови инструменти, но това ще стане в периода до 2020 г., прогнозира Василева. Бюджетът на ОП "Развитие на човешките ресурси” е 107,5 млн. лв., съобщи социалният министър Зорница Русинова. Тя припомни, че първият транш от 70 млн. лв. е подписан през май, а 35 млн. от него са насочени за развитие на предприемачеството. 12 млн. лв. са за борба с младежката безработица, уточни министър Русинова. С плана "Юнкер” очакванията на ниво ЕС са за създаване на над 114 млн. нови работни места.
